Подвиг

Август 18, 2013 in Начална страница, Сладкарница

Автор : свещеник Стоян Флорентинов

 

 

Някъде далече там-

във място хладно, влажно, мрачно

във блато низко и далечно,

там където и мъглата и студа са вечно,

живееха си във забрава змии, тръстики, жаби,

и всякакви треви изгнили

ведно с растения увивни, миризливи.

Доволни всички бяха те от свойто положение

и да се попромени от тях никой  нямаше настроение.

 

Но ето че във ден един, във утро ранно, тихо

Творецът благ реши-това мочурище да посети,

и посред блатото-Му погледът се спря,

и удивен, една скромна по своята красота съзря-червена роза.

 

И попита я със благия си глас:

Как си ти успяла, мила

да израснеш толкова красива

без да си изгнила?

А тя стоеше и с наведена глава мълчеше.

Тогава Той със властен тон-

Каза на обкръжаващия го ангелски сонм:

Вземете и веднага нежно я сложете

във ваза златна и прекрасна;

там във моя светъл дом по-близичко

до моя трон.

 

А обитателите блатни – змии и

жаби и тресавищният  носорог,

на мястото де беше тя,

поставиха и некролог:

Умря завинаги и тя

невкусвайки от сладостта

и миризмата на света.