За децата в храма

Октомври 29, 2013 in Семейство

Автор : прот. Вадим Леонов

 

 

- Как трябва да подхождат родителите към децата, когато те започват да се изповядват?

 

- Изповедта за децата е много важен етап в техния живот. В този момент, когато те започнат да разбират, че носят отговорност за своите постъпки не само пред своите родители и пред възрастните хора, но и пред Бога. Разбира се, родителите преди изповедта, са длъжни да напомнят за съществуването на духовни отговорности. Всеки грях, който извършва човек, наранява Бога, причинява болка на Господа. Детето ще разбере това. Бог обича всяко дете и иска да му помогне, но за това е нужно да изпросим от Бога прошка за тези грехове, които сме извършили. Лично аз със своите деца, за да им е леко на изповед, понякога вечер, беседваме за това, като им обяснявам какви грехове сме извършили днес и с какво сме огорчили Бога. Тогава детето разбира, когато дойде на изповед, за какво именно да проси опрощение. Много често в семейството стават някакви конфликти, недоразумения, и ние някак си ставаме съучастници на лоши греховни постъпки. Тогава аз внимателно говоря с детето и то ме разбира. И по аналогия на това, за свои някои тайни постъпки, то може да каже на свещеника. В никакъв случай не трябва да се плаши детето с Бога. От първия момент детето трябва да разбере, че Бог го обича, че е готов да му помогне и, че малкото препятствие на този път, това са лошите постъпки, които детето извършва. Тогава детето с радост ще се избавя от тези грехове, ще се кае за тях, за да възстанови своите отношения с Бога.

 

Ето тази представа за любещия Бог, преди всичко, трябва да бъде настанена в младото сърце на малкото човече и това зависи от неговите родители. Грехът разбира се е зло, но то никога не може да измие Божията любов. Тази любов се възстановява чрез покаянието в изповедта. Трябва да се откажем от греха и повече да не го извършваме.

 

Още едно важно духовно средство – това е да се приучават децата да искат прошка от родителите си. Ако детето с лекота иска прошка от родителите си, то ще му бъде и леко да се изповядва. А ако през цялото време се оправдава, капризничи, счита себе си за право пред родителите си, които постоянно вижда, то за съжаление, когато дойде на изповед, ще бъде трудно да му се обясни в какво е виновно пред Бога, Който то не вижда. Затова от родителите зависи много.

 

- По кое време на богослужението трябва да водим децата в храма?

 

- Разбира се тук трябва да бъде проявена родителска мъдрост и да се види какви духовни сили има собственото ни дете, на какво е способно. Храмът не трябва да е в тежест, неприятен за детето. Срещата с Бога – това е радост. И затова, ако ние го водим на пълния кръг от богослужението, то ще започне да скучае и да се измъчва. Рано и много бързо ще се съблазни и ще започне да търси всякакъв повод само и само да не идва в храма.

Разбира се, не трябва да се изпада и в другата крайност – да се ходи по прищевките на детето, защото то скоро лесно ще разбере, че родителите го слушат за всичко, съобразяват се с неговото желание и тогава ще търси възможност да се отклонява от храма.

 

Мъдрите родители знаят възможностите и силите на своето дете. Дали може да постои в храма 30 мин. или 40 мин. или 50 мин. В рамките на такъв интервал трябва да преценим. Също и детето обезателно да се причасти, да се изповяда, ако е по-голямо от 7 год., да чуе Евангелието. И даже в този случай, ако не успеем да дойдем за началото на богослужението, или ако не останем до края, може според мен да се нарушат тези рамки, заради духовната полза на малкото дете.

 

Този въпрос бе обсъждан на епархиалното събрание на Руската Православна Църква при покойния патриарх Алексий. Той специално обръщаше внимание на свещениците в Москва по този въпрос и беше казал нещо подобно, че не трябва децата, които не са готови, да се водят в самото началото на богослужението и да бягат от скука по целия храм, пречейки на всички да се молят и загубвайки страхът Божи. Водете ги в средата на службата или даже може би само за Свето Причастие, ако са съвсем малки, и няма нищо страшно, ако родителите в този момент духовно пострадат. Т. е. правейки го не от леност, а именно заради своето дете. Руската Църква има за това благословението на своето свещеноначалие.