Неизречено благоухание

Януари 21, 2014 in Начална страница, Сладкарница

Автор : митр. Николай Месогейски

 

Не можеш да опишеш изтънчеността и благородството на подвижниците! Тези хора, носещи върху си следите на грубия подвиг, макар и тялото им да е изсъхнало и изнемощяло, имат благоухание и благодат, запечатана в удивителните им  души.

 

1976 г. месец август – 22 август по стар стил. Панигирът на св. Мария Магдалена в Симонопетър. Толкова обичат тази светица в манастира! Тук се съхранява лявата й ръка: китката, дланта и пръстите, с кожата и сухожилията. Температурата й е постоянно 37 градуса – доказателство за това, че тази ръка е жива свидетелка на Възкръсналия Христос, живо доказателство за това, че „смъртта няма вече власт над нея”(Рим 6:9).

 

На всенощното бдение ми посочиха стасидия, която се намираше почти в центъра. Редом с мен – беловлас старец. Стои изправен като свещ, не мърда. В течение на службата се изморява. Вероятно спи. Но не така, обичайно, разслабвайки се. Състоянието му е своеобразно и занимателно: главата му е наклонена към ръката, очите са затворени. От време на време се чува деликатно и спокойно похъркване. Но всеки път, когато певците допускат грешка, той става и без забавяне я поправя. И се завръща в …своя покой. „Тялото спи според нуждата на природата, а сърцето му бодърства по изобилната любов.” Действително – неговия ум бодърства. Изглежда, този човек живее в друг свят.

 

Стигнахме до ексапостилария. Всички отци стават, свалят скуфиите си, покланят се ниско, когато служещия свещеник изнася лежащите на посребрен поднос мощи на великата светица, покровителка на обителта. След това започва поклонението. Аз съм потресен. Гледам, какво правят останалите. Чувствам, че не съм с тях , опитвам се да определя своята роля и верните действия, не мога да се докосна до тайната. Всички около мен, усещам това, преживяват някакво събитие, което е неведомо за мен. Певците усилват тържеството. С целият си вид монасите показват, че изпитват нещо такова, което аз нямам сили да постигна. Единственото, на което съм способен, е да следя за случващото се – повърхностно и с любопитство. Скоро след това старецът, който стои до мен, напуска мястото си и се отправя съгласно реда към мощите. Прави три земни поклона, целува ги, помазва се от свещеника и в умиление се връща в стасидията.

 

- Отиди и ти – ми казва той – не се страхувай, днес светата благоухае. Получихме малко от нейната благодат.

 

Аз послушах и тръгнах към мощите. Така, освен всичко друго, правеха и всички останали. Но моите съмнения останаха с мен. Аз не вярвах особено във всичко това. .. Тръгнах замислен. И бях потресен от благоуханието. Неистово ми се искаше да потвърдя констатацията на този факт от изследователска гледна точка и отново се поклоних на мощите. Но почувствах неловкост – моментът беше неподходящ за експерименти! Върнах се на мястото си. Но с мисълта останах при светицата. Моите въпроси се умножиха, но не нарасна вярата ми. Това беше „знамение”, което просех, но не беше „знамение”, от което се нуждаех. Аз не можех да повярвам и въпреки това не можех да си представя, че монасите лъжат. Имаха толкова чисти лица. Преживяваха случващото се без аргументи и разсъждения. Нямах основание да ги подозирам в лъжа.

 

- Отче, как се случва това? – попитах аз – може би отците от благоговение са пръснали малко благовоние? Или мощите сами благоухаят?

 

- Ако пръснеш благовоние, така разрушаваш благоговението. Благоговението се укрепва, когато ти в простота възприемаш неизреченото благоухание. Света Гора е изпълнена с такова.

 

- Какво означава „неизречено благоухание”?

 

- Ако бяхме напръскали с малко благовоние от парфюмерийния магазин, тогава би било „благоухание”. Сега, когато нищо не пръскаме, а благоуханието се излива само, се нарича „неизречено благоухание”.

 

Аз се наклоних и целунах ръката му. Самият той благоухаеше. Като че ли докоснах тамян. Всенощното бдение продължаваше общо 12 часа.

 

При мен дойде познат монах:

 

- Взе ли благословение от стареца Арсений?

 

- Кой е това – попитах с недоумение.

 

- Старчето, което стоеше до теб.

 

- Старчето, което спеше до мен – казах на себе си.

 

-Той има дар да не се мие, добави монахът, вече десет години не си е мил лицето и целия благоухае. Той е чист като сълза. Живее в Каламице, в уединена килия, час и половина пеша от тук. Бягай, докато не е заминал.

 

Аз не го настигнах. Преди началото на празничната трапеза той се беше отделил в своята килийка. Беше се наситил от Божествената служба. Не му бяха необходими нито храна, нито слова, за да си напълни душата. Дванадесет часа той стоеше, седеше, дремеше, при което ежесекундно вдишваше меда на всенощното бдение. Избра благата част, която няма да му се отнеме (вж. Лк. 10:24).

 

превод от руски

източник: http://www.pravoslavie.ru/