Някои малки грешки, допускани при изповед

Юли 31, 2014 in Отечески съвети

Автор : Свещ. Стоян Флорентинов

 

Господ с абсолютна и прецизна точност е сътворил всичко около нас. Стегнал е материята във физични и химични закони и всичко съществува в хармония. Но човекът със своите действия, воден от егоизъм, руши тази хармония. Тогава в природата настъпват катаклизми. Вината за това не е на Бога, а наша.

 

Така и в духовната сфера на живота ни, ние с нашите действия, в случая – греховете, – нараняваме своята душа и вследствие на това възникват катаклизми в духовен план и аномалии.

 

Няма друго средство, с което да се избавим от вече извършените грехове, освен покаянието. Изповедта е най-важната част от покаянието.

 

Важно е, не какви сме били до срещата си с Господа, а какви сме след това. Добрата изповед не зависи от нашата ученост, способности, възпитание, а зависи от нашата решителност.

 

Обикновено християните се препъват в следното: да на би да развалят добрия си образ пред свещеника, споменавайки унизителни грехове. Случва се много често да се изповядват общи и повърхностни неща, малко на брой. Това показва не, че човекът е средностатистически добряк, а че няма правилна представа за себе си. И греховете си стоят непростени, а и на свещеника винаги му е смутено за такива души.

 

Значи изповедта трябва да е искрена и подробна, а за това трябва старание и подготовка.

 

Друга грешка при изповед е – формалното изповядване на греховете – без те да минават през сърцето. Изповядан грях, без разкаяние, задължително пак ще бъде извършен. Т. е. за него няма да получим прошка. Тук нямаме предвид човек на изповед драматично да преживява нагледно пред свещеника покаянието. То е разговор между душата и Бога. Св. Игнатий Брянчанинов казва, че греховете трябва да се изповядват тържествено. Смело да изобличаваме това, в което сме паднали.

 

Другата пречка за добра изповед е притеснението и срамът, които гонят покаянието.

 

Още една слабост при изповедта, която допускаме:

Когато някой извърши даден грях, иска да се отърве от него, но не заради това, че се разкайва, а защото има угризения. Казваме: „Как мога да съм такъв или такава.” Това е егоизъм, който води след себе си скръб, мъка, разочарование, отчаяние, смут. Угризението е егоизъм. И решаваме да отидем да се изповядаме, за да изчезнат угризенията. Но ние не се изповядваме, за да нямаме угризения. Грехът не е на психологическо ниво, за да се занимаваме с угризения и други психологически състояния. Грехът поврежда нашата душа и ни отделя от Бога. Затова, когато съгрешаваме нямаме угризения или депресия, а съзнание, че сме наранили Бога. Започваме диалог на покаяние с Него, след което идва и изповедта пред свещеника.

 

Господ не иска да хитруваме, а иска от нас само покаяние и смирение.

 

Използвани автори: Атанасий Митрополит Лимасолски, свещ Георги от с. Жегларци,