Писмо до Господа

Юли 10, 2017 in Начална страница, Семейство

Автор :

 

 Една история, случила се в Атина, с неочакван край, разказана от една майка.

 

Сутринта се събудих рано, както обикновено, въпреки че не бях на работа. Дъщеря ми Мария също се събуди. Седнах на бюрото и започнах да пиша. Момичето ме изненада с въпроса:

 

- Мамо, какво пишеш?

 

Казах й:

 

- Пиша едно кратко писмо до Иисус Христос.

 

- Може ли да го прочета?

 

- Не, мила, това е нещо лично и не искам друг да го чете.

 

Когато чу отговора, Мария излезе от стаята натъжена.

 

Изминаха няколко седмици и един ден, когато влязох в стаята й, я заварих заета да пише нещо. Запитах я:

 

- Какво пишеш?

 

Отговори ми с тревога в гласа си:

 

- Нищо, мамо, нещо лично.

 

Помислих си – какво ли може да пише едно дете на девет години и се бои да не би да го прочета? Но Мария сложи край на съмненията ми, като каза:

 

- Пиша писмо до Иисус Христос, както правиш и ти.

 

Мамо, мога ли да те попитам – това, за което се молим на Господа и му пишем, случва ли се?

 

- Разбира се, Иисус Христос може всичко.

 

Не ми даде да прочета какво е написала.

 

На следващия ден, когато се върна от училище, Мария завари вкъщи лекар, който преглеждаше баща й. По-късно тя разбра, че сърцето на баща й, когото обичаше толкова много, е болно и няма да издържи повече от три месеца. За нея това бе абсолютен шок и тя започна неудържимо да плаче.

 

- Защо това се случва с моя татко?

 

Опитах се да я успокоя, като й казах внимателно:

 

- Ти се моли на Бога, Мария, да го излекува. Не забравяй, че Той е милосърден и е способен да направи всичко.

 

Детето ми каза с внезапна увереност:

 

- Баща ми няма да умре.

 

Всяка сутрин, преди да отиде на училище, тя целуваше баща си, и днес му каза:

 

- Ще съм много радостна, ако след училище те намеря здрав, като бащите на моите приятелки.

 

Баща й каза, скривайки болката си:

 

- Ако Господ ни помогне, този ден скоро ще настъпи.

 

Тя отиде на училище. Беше ми много любопитно какво е написала Мария на Господа. Потърсих в бюрото й, но не намерих нищо и помислих, че може да е скъсала писмото. Накрая намерих една кутия, която тя много харесваше и я отворих. Тук се намираха всичките писма, адресирани до Иисус Христос: „Иисусе Христе, моля Те, нека братовчед ми да се дипломира, котката ни да има много котенца, да умре кучето на съседа ни, което толкова ме плаши, да растат цветята в градината ни, за да мога да подаря някои на учителката ми, помогни на прислужничката ни, за да не се уморява майка ми… И много други подобни невинни писма.

 

Направи ми впечатление, че всички нейни молби вече бяха изпълнени – племенникът ми се дипломира, котката ни роди много котенца, кучето на съседа ни умря преди десетина дни, градината ни се напълни с цветя, Мария подари от тях на учителката си. Но ме изненада, че нямаше нито едно писмо, в което да моли за оздравяването на баща си.

 

В този момент звънна телефонът.

 

Прислужничката ми каза:

 

- Госпожо… от училището на Мария се обадиха, че тя е паднала от четвъртия етаж. Било е злополука…

 

Шокът бе толкова силен, че съпругът ми остана безмълвен.

 

Защо умря Мария? Нито можех да го повярвам, нито да го проумея. Залъгвах самата себе си, като всеки ден отивах до училището, в което учеше доскоро и минавах по същите улици, по които вървяхме заедно.

 

Отмина една година и веднъж дочух някакъв шум от стаята на Мария. Държахме я затворена, откакто тя умря. Влязох, хвърлих се на леглото и заплаках. Взрях се в иконата на Иисус Христос, пред която тя се молеше. Взех я в ръцете си и почувствах, че зад нея има нещо. Оттам изпадна едно писмо, което тя беше скрила. В него пишеше: „Иисусе Христе, моля Те, нека умра аз, а баща ми да оздравее“…

 

Превод от гръцки

 

Източник: http://www.vimaorthodoxias.gr/