Божествена литургия



Да обикнеш богослужението

Сряда, 11 Януари 2017
Автор: Митр. Лонгин Саратовски

201

„Усещам вяра в сърцето си. Някога ходих на църква. Гледах, слушах, опитвах се да се съсредоточа. Но накрая се изморих. Душата ми не откликва на всички тези ритуали. Сигурно не са за мен. Повече не ходя в храма. Общувам с Бога сама, в сърцето, в душата. Макар и да усещам, че нещо не ми достига…”. „Сигурно вече мога да се нарека въцърковен човек: идвам в храма всяка неделя и всеки празник, редовно се изповядвам и причастявам със Светите Христови Тайни. Не смятам да се отказвам от това, защото осъзнавам, колко е необходимо. Но все още ми е много трудно да изкарвам цяла служба. Изморявам се, става ми скучно, разсейвам се, радвам се, когато най-накрая службата свършва. Моля Господ да ми помогне, но само в някои моменти от богослужението усещам Неговата помощ: душата оживява, чува, откликва. А после пак – умора, разсеяност, досада…” Поставих си за цел да изуча православното богослужение, за да разбирам, какво се случва в храма. Четох книги, влизах в православни сайтове. Преди да тръгна на църква, се опитвах да разбера, какво и защо ще правя днес там. Отивах подготвен. Мога да отговоря на въпроса, коя паримия се чете днес и защо именно тя. Добре ли е? Сигурно. Но сърцето ми остава студено. Не мога да обикна богослужението така, както, например, обичам музиката”. Подобни монолози може да се чуят много често. Но не по-рядко може да наблюдаваме и следното: искрена, органична, жива любов към богослужението, откритост, радост от всяка негова минута. Защо състоянието на хората в храма е толкова различно? От какво зависи то? Как да обикнем богослужението? Това е темата на нашата беседа със Саратовския и Волски епископ Лонгин…  

“Лятната ваканция” на вярващите

Четвъртък, 23 Юни 2016
Автор: игумен Нектарий Морозов

573efac1c8864d53982906dd48d5f0eb

С настъпването на лятото, след  празника на Св. Дух, храмовете обикновено запустяват. Често може да се види тъжната картина: свещеника излиза на солея със св. Чаша, а на Литургията няма нито един причастник. Какво се случва с нас? Какво става? До вчера горяхме с искрено желание да бъдем с Бога всяка неделя, а сега сме без редовни служби, изповед, Причастие. Може ли да ни омръзне Църквата? И до какво води лятното разслабване?..  

Всички за един

Събота, 22 Ноември 2014
Автор: митр. Павел Сисанийски

sisaniou

Мен ме е грижа. За какво ли? За проблема на другия. Това означава, че съм истински жив. В противен случай съм мъртъв отвътре. Духовното зловоние наоколо идва от многото такива мъртъвци. Те са се самоунищожили, задушавайки любовта в сърцето си.

Сред шума на “Омония” живеех както в пустинята в Света Гора

Понеделник, 2 Декември 2013
Автор: свети Порфирий

ths-eyboias-ton-gonon

Сред шума и навалицата от хора на “Омония” аз възнасях ръце към Бога и живеех както в пустинята в Света Гора. Казвах си, че не съм за света, а за пустинята. Там каквото и да правиш, никой не знае за тебе. Но аз бях в света. Там, в центъра на Атина. Там, където ме изпрати Божията благодат…

Премахването на индивидуализма в богослужението

Сряда, 11 Септември 2013
Автор: митр. Николай Месогейски

anagnostis_

Поради каква особена причина ние всички се събираме заедно? Дайте да си спомним за нашето сътворение. Когато Бог сътворил света и Адам, Той казал: „Не е добро за човека да бъде сам”. Егоизмът-това не е само желание да си първи. По-коварна разновидност на егоизма е желанието да си сам. И това е трагично. ..

Азбука на Православието – филм

Петък, 31 Май 2013
Автор: Православен свят

Азбука

Според св. Игнатий Брянчанинов светата Литургия е критерий за духовното състояние на всеки християнин. Как се подготваме, дали присъстваме редовно, доколко я разбираме и внимаваме в нея. Този филм в дълбочина разяснява смисъла на православното богослужение.