Материалите в този линк са предназначени само за духовници. Ако не сте свещеник моля посетете другите ни страници.



СВЕЩЕНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ – Всяка събота нова тема




Разводът при свещенослужителите

Събота, 24 Юни 2017
Автор: Митрополит Атанасий Лимасолски

ba16

- Идва човек в епархията, дали е мислил, че ще дойде или няма да дойде – идва. По воля Божия и по воля човешка чрез избор, той вече се изправя пред една действителност. При него идва един духовник за едно, друг за друго. Но ние имахме възможност да говорим на тази тема и с други архиереи от други поместни църкви, със силни епархии, с могъщо свещенство, жизнерадостно, здраво стъпило в основите на вярата – дръзновено, което има успех на Божията нива. Но какво се случва – млади хора с любов тръгнали в семейството, в тайнството на брака, презвитерата подписала съответната декларация, че тя е съгласна – доброволно, да последва своя мъж, който ще стане духовник. В един момент, това се случва, слава Богу, създават се дечица, живота върви вече в полето на духовната нива, и в един момент тя решава – презвитерата, поради някакви причини да си тръгне и духовника остава и със своето паство, и със служението, и с децата си…

Може ли в пастирската си практика свещеникът да използва знания и методи от областта на психологията?

Петък, 16 Юни 2017
Автор: Протойерей Павел Хондзински

maxresdefault

Ясно е, че свещеникът не е психолог, макар често хората да идват при пастира със същата цел, с каквато отиват и при психолога. Сред духовенството могат да се чуят едва ли не диаметрално противоположни мнения: едни смятат, че психологията е подмяна на пастирството, а други – обратното, целенасочено придобиват психологическо образование, което според тях много помага в пастирското служение. Може би в някои случаи психологическите знания наистина могат да помогнат на пастира в служението му?   Първо, съществуват много различни направления в психологията. Има неща, които могат да бъдат използвани, а други – не. Например, пастирът не може да използва психологически техники, които предполагат манипулация на съзнанието. Второ, едно от най-добрите психологически пособия са трудовете на св. Теофан Затворник (в частност „Път към спасението”). В тях много проникновено и точно се описва живота на душата по отношение на греховете и страстите (т.е. това, с което преди всичко има работа свещеникът по време на изповед). Разбира се има неща в психологията, които могат да бъдат използвани. Например типологията на психическите или граничните състояния на човека (в това отношение е актуален курсът „Пастирска психиатрия”, който някои семинарии предлагат при подготовката на бъдещите пастири). Но тук винаги има опасност. Свещеникът трябва да гледа на всеки, идващ при него, като на образ Божий и като на свой брат или сестра в Христа. А психологът гледа на идващия при него, като на свой пациент. Затова, ако искаме да определим какво от областта на психологията може да бъде полезно на свещеника, първо трябва да добре да познаваме такива отци като св. Теофан и едва след това да гледаме психологическите ръководства. Ако спазваме този ред, ние ще имаме отправна точка, координатна система, ключ,  с помощта на който ще можем да определим, кое ще ни помогне, а кое – не. Ако свещеникът се обляга първо на психологическите ръководства, той може да пропусне духовната страна при общението с пасомите. А тя е по-важна от всичко друго. Що се отнася до разграничаването на изповедта и духовната беседа – очевидно е, че това са различни неща. Всички свещеници знаят, че много често хората идват само за да излеят душата си, защото, например, няма с кого другиго да поговорят. Тук можем да си спомним  онзи евангелски откъс, в който Спасителят казва за св. Йоан Предтеча: „Той беше светило, което гори и свети, а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му” (Иоан.5:35). Ние не сме светци, но сме поставени за пастири на Църквата, за да показваме на хората пътя към спасението. Случва се обаче човекът който идва при нас да няма нужда от това, а да се нуждае  от малко топлина. И този навик да търси малко топлина води до там, че той може много години да ходи при свещеника, да беседва с него постоянно за разни ...

Към какво преди всичко трябва да насочи усилията си свещеникът?

Понеделник, 12 Юни 2017
Автор: митр. Лонгин Саратовски

159379.p

Някои свещеници се стремят ежедневно да служат Литургия, някои се занимават със социално служение – обгрижват зависими, бездомни, някои насочват силите си към продължителната и подробна изповед и изразходват цялото си време за общуване с енориашите, други са въвлечени в научна или преподавателска дейност и т. н. Има ли в този списък нещо определящо, нещо, към което свещеникът трябва да насочи усилията си, предпазвайки се от разпиляване? Мнозина казват, че „днес не достигат свещеници”. За какво не достигат те според Вас?   Митрополит Лонгин (Когчагин), Саратов:   Свещеникът е преди всичко извършител на богослужението и тайнствата, човек, който общува с хората, проповядвайки им словото Божие и отговаряйки на недоуменията и въпросите, които възникват у тях. На първо място аз бих поставил колкото се може по-честото извършване на Литургията. Що се отнася до изповедта – аз съм убеден, че в нея се случва основното, най-дълбокото и плодотворно общение на свещеника и енориашите. В останалото свещениците са хора различни. Всички имат различни дарби и способности. Затова един може да обгрижва бездомници – и ако той прави това успешно, моята задача като архиерей е да му помогна. Лекции, проповеди, научна, преподавателска дейност – всичко това зависи от способностите на свещеника. Само не бива да се захващат множество различни неща: човек, който се занимава с всичко едновременно, обикновено е повърхностен в своята дейност. Затова е по-добре свещеникът да се ограничава в някаква степен и, освен задължителните богослужения, изповедта и проповедта, трябва да се заеме с една, максимум две допълнителни дейности.