Материалите в този линк са предназначени само за духовници. Ако не сте свещеник моля посетете другите ни страници.



СВЕЩЕНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ – Всяка събота нова тема




Мисията сред младежта трябва да бъде най-важната задача, която стои днес пред нас

Събота, 29 Юли 2017
Автор: Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил

8e7468fa13c6983b7c86c8df868203f4

  Дълбоко съм убеден в това, че мисията сред младежта трябва да бъде най-важната задача, която стои днес пред Църквата.   Това е работа не само на съответния Синодален отдел, не само на епархиалните специалисти или на тези, които работят с младежта на ниво благочинен или енория – това е тема, за която днес трябва да се грижи цялата наша Църква.     Всички усилия, които предприемаме за реализацията на младежката църковна мисия, ще бъдат безсмислени, ако не постигнем най-главното – ако не повлияем реално на ума и сърцето на съвременната младеж, така че младите хора да се окажат способни да продължат нашия труд на нивата Христова.     Въобще, конфликтът между бащите и децата – това е неизбежен конфликт. Но в Църквата той се преодолява не толкова с някакви възпитателни мерки или със създаване на възпитателни структури, колкото със силата на Божията благодат. Ние чувстваме това по време на извършване на Божествената литургия, когато в храма стоят както и млади, така и хора от средна възраст, и стари. Именно литургическото общение се явява доказателство за това, че независимо от възрастта хората са надарени от Бога с определено достойнство и са равни пред лицето на Бога.     Ние като поколение на бащите сме длъжни да се научим преди всичко да обичаме поколението на децата, а любовта, както знаем, не се превъзнася и не се гордее (1 Кор. 13:4−5). Затова характерния за част от нашето духовенство, пренебрежителен, наставнически патос в общението с младежта по-скоро отблъсква, отколкото да привлича. Не се ли скрива зад такова отношение към младежта просто нежелание да се трудим истински?     А какво значи да се трудим? Да се трудим – означава да отъждествяваме себе си с хората, да влизаме в техните мисли, техните проблеми; да не гледаме от висотата на своята възраст и опит на това, което става с младия човек, а да се опитаме да застанем до него и от неговата позиция да погледнем на случващото се. Тогава ще видим света по друг начин, а ако това стане, то ще можем да станем реално близки на младото поколение, да им предадем своя опит, в това число духовен и молитвен.       Въобще младежта – това е огледало на старото поколение. Не ни харесват техните нрави? А те от къде са се взели? Разбира се, много ще кажат: „От външното информационно пространство“. Но нали на външното информационно пространство е длъжно да се противопостави семейството. Семейството – това е най-силната общност в човечеството; по-силна общност няма, защото там хората са свързани кръвно. А ако членовете на семейството са свързани с еднаква вяра, с еднакви убеждения, с еднакви цели, то разбира се такова семейство е способно да се противопостави на външните, отрицателни въздействия.     Сега искам да кажа няколко думи за съвременната цивилизация. Църквата живее в тази цивилизация. Различните членове на Църквата ...

Един много актуален проблем на пастирството: свещеници се оказват без духовници

Събота, 22 Юли 2017
Автор: протойерей Артемий Владимиров, духовник на Алексеевския женски манастир на гр. Москва и протойерей Валериан Кречетов, духовник от Московската (областна) епархия

Заснемане

Много от нас, свещениците, се сваряват в собствения си сос, подобно на риба в доматен сос. Свещениците губят потребността си в частната изповед…

Когато задълженията на свещеника са в ущърб на семейството

Събота, 15 Юли 2017
Автор: Митрополит Вениамин (Федченков)

photo_00001848

Веднъж получих писмо от свой приятел и съученик от Духовната академия – о. Александър Б. от Самарска губерния, относно проблемите, които имал с жена си…

Как и за какво да говорим с човек, умиращ от неизлечимо заболяване

Събота, 8 Юли 2017
Автор: Митр. Лонгин Саратовски

1384866884general_pages_19_November_2013_i5841_vladyka_longin_prokommentiroval_seriu_razoblachenii_aleksandra_krutova

  Уважаеми архипастири и пастири! Моля да ми помогнете със съвет – как свещеникът може да подкрепи, да утеши човек, намиращ се на прага на смъртта поради онкологично заболяване? Какво може да му се каже? На какво да се обърне внимание? Доскоро нямах такъв опит, но ми се наложи да се сблъскам с това – трябваше да разговарям с умиращ човек. Трудно намирах думи, защото ми се струваше, че пред лицето на смъртта всички думи губят смисъл. Все пак, като свещеник, бях длъжен да помогна по някакъв начин. Получи се разговор, но аз не знам дали той донесе поне малка полза. Моля за съвет и наставление.   Митрополит Лонгин (Корчагин), Саратов Да се говори с умиращ човек е сложно и за това свещеникът трябва да има пастирски и житейски опит. Неправилно е да се изпращат при такива хора млади, скоро ръкоположени и още неопитни свещеници. Защото да се утеши човек, стоящ на прага на смъртта е много трудно. Особено, ако той е невярващ. Свещеникът трябва да намери подходящи за конкретния човек думи, а какво ще се получи – Бог знае. Понякога се получава, понякога – не. Ние не можем да си представим страданията, които може да изпитва човек. Ето един известен факт: подвижникът и авторът на забележителни книги за духовния живот, йеромонах Серафим (Роуз), умирайки от рак в страшни мъчения, хулил Бога. А той бил истински подвижник… Тъй че това е много сложен въпрос. Преди всичко, разбира се, свещеникът трябва да се моли за този човек. Трябва в някаква степен да се постави на неговото място. И тогава, дори да не успее да го утеши, поне ще изчезнат готовите да се изплъзнат в такъв случай ненужни думи – дежурни, глупави и безрезултатни. Понякога просто трябва да постоиш с човека, да помълчиш и подържиш ръката му и това може да помогне даже повече от всичко останало.

Какво да правим с не много църковните и при това невъцърковяващи се хора в енорията

Събота, 1 Юли 2017
Автор: Прот. Валериан Кречетов

dfberth

Има добри, порядъчни хора, които идват в храма с години – три, пет…, но тяхната църковност не става част от ежедневието им. Животът им си остава напълно светски, а Църквата е някъде там, в периферията. Те не раждат деца (максимум две, които носят на причастие докато са малки). В енорийския живот не се включват. Какво да прави с тях свещеникът? Или да остави всичко както си е, и те или сами ще се въцърковят, или ще си отидат?   протойерей Валериан Кречетов, с. Акулово Отец Йоан Крестянкин казваше, че не можеш да направиш нищо вместо човека. Можеш да му помогнеш, но ако сам той не се потруди – нищо няма да стане. Бог не спасява насила, без желанието и участието на самия човек. Има такива вечни студенти – учат, учат и все не завършват. Кой е виновен – този, който преподава, или този, който учи?   Протойерей Гергий Бреев, Москва Това е много болезнен съвременен въпрос. Струва ми се, че правилното отношение е следното: погледни себе си – колко години си свещеник? Какво успя да промениш в себе си? Най често ние свещениците се вглеждаме в себе си и си казваме: „Боже мой! Ето, от този навик отвикнах, а този никак не успявам да преодолея. И в същото време свещенодействам!” По същия начин не бива да изискваме и от човека – прави това и това, не нарушавай тази и тази заповед и да чакаме да се справи. Не. Нужно е напътствие, трябва да му кажем: „Да, наистина е така. Все пак чувстваш ли как с времето любовта ти към Църквата се е увеличила, как връзката ти с нея е укрепнала? Ако не си бил на Църква месец или два, по същия начин ли се чувстваш или някак по-различно?” А той казва: „Какво говорите, отче! Две седмици не съм ходил в храма и вече чувствам как ме тегли натам и сякаш на криле летя към Църквата”. Макар от страни да не се забелязва, той с любов отива в храма. Има насочващи въпроси, които могат да бъдат зададени: „Как си? Нещо отдавна не съм те виждал в храма? Къде беше? Да не беше болен?” Или нещо такова. Ако човекът е безразличен – има такива флегматици, които никак не могат да се вземат в ръце, и ако  към тях проявяват взискателност, това не им помага. Те разбират само едно – че ги притискат и изискват от тях нещо, което те не могат да дадат. А ако човекът е на 70 или 80 години – нищо не можеш да направиш. Амвросий Оптински казвал: „Да учиш старец е все едно да лекуваш мъртвец”. Дошъл е човекът – какво да очаквам – че утре ще му порастат крака, ръце, че бялата му коса ще почернее и той ще тръгне да бяга, ще полети!? Това, ...

Разводът при свещенослужителите

Събота, 24 Юни 2017
Автор: Митр. Атанасий Лимасолски

ba16

- Идва човек в епархията, дали е мислил, че ще дойде или няма да дойде – идва. По воля Божия и по воля човешка чрез избор, той вече се изправя пред една действителност. При него идва един духовник за едно, друг за друго. Но ние имахме възможност да говорим на тази тема и с други архиереи от други поместни църкви, със силни епархии, с могъщо свещенство, жизнерадостно, здраво стъпило в основите на вярата – дръзновено, което има успех на Божията нива. Но какво се случва – млади хора с любов тръгнали в семейството, в тайнството на брака, презвитерата подписала съответната декларация, че тя е съгласна – доброволно, да последва своя мъж, който ще стане духовник. В един момент, това се случва, слава Богу, създават се дечица, живота върви вече в полето на духовната нива, и в един момент тя решава – презвитерата, поради някакви причини да си тръгне и духовника остава и със своето паство, и със служението, и с децата си…

Може ли в пастирската си практика свещеникът да използва знания и методи от областта на психологията?

Събота, 17 Юни 2017
Автор: Прот. Павел Хондзински

maxresdefault

Ясно е, че свещеникът не е психолог, макар често хората да идват при пастира със същата цел, с каквато отиват и при психолога. Сред духовенството могат да се чуят едва ли не диаметрално противоположни мнения: едни смятат, че психологията е подмяна на пастирството, а други – обратното, целенасочено придобиват психологическо образование, което според тях много помага в пастирското служение. Може би в някои случаи психологическите знания наистина могат да помогнат на пастира в служението му?   Първо, съществуват много различни направления в психологията. Има неща, които могат да бъдат използвани, а други – не. Например, пастирът не може да използва психологически техники, които предполагат манипулация на съзнанието. Второ, едно от най-добрите психологически пособия са трудовете на св. Теофан Затворник (в частност „Път към спасението”). В тях много проникновено и точно се описва живота на душата по отношение на греховете и страстите (т.е. това, с което преди всичко има работа свещеникът по време на изповед). Разбира се има неща в психологията, които могат да бъдат използвани. Например типологията на психическите или граничните състояния на човека (в това отношение е актуален курсът „Пастирска психиатрия”, който някои семинарии предлагат при подготовката на бъдещите пастири). Но тук винаги има опасност. Свещеникът трябва да гледа на всеки, идващ при него, като на образ Божий и като на свой брат или сестра в Христа. А психологът гледа на идващия при него, като на свой пациент. Затова, ако искаме да определим какво от областта на психологията може да бъде полезно на свещеника, първо трябва да добре да познаваме такива отци като св. Теофан и едва след това да гледаме психологическите ръководства. Ако спазваме този ред, ние ще имаме отправна точка, координатна система, ключ,  с помощта на който ще можем да определим, кое ще ни помогне, а кое – не. Ако свещеникът се обляга първо на психологическите ръководства, той може да пропусне духовната страна при общението с пасомите. А тя е по-важна от всичко друго. Що се отнася до разграничаването на изповедта и духовната беседа – очевидно е, че това са различни неща. Всички свещеници знаят, че много често хората идват само за да излеят душата си, защото, например, няма с кого другиго да поговорят. Тук можем да си спомним  онзи евангелски откъс, в който Спасителят казва за св. Йоан Предтеча: „Той беше светило, което гори и свети, а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му” (Иоан.5:35). Ние не сме светци, но сме поставени за пастири на Църквата, за да показваме на хората пътя към спасението. Случва се обаче човекът който идва при нас да няма нужда от това, а да се нуждае  от малко топлина. И този навик да търси малко топлина води до там, че той може много години да ходи при свещеника, да беседва с него постоянно за разни ...

Към какво преди всичко трябва да насочи усилията си свещеникът?

Събота, 10 Юни 2017
Автор: Митр. Лонгин Саратовски

159379.p

Някои свещеници се стремят ежедневно да служат Литургия, някои се занимават със социално служение – обгрижват зависими, бездомни, някои насочват силите си към продължителната и подробна изповед и изразходват цялото си време за общуване с енориашите, други са въвлечени в научна или преподавателска дейност и т. н. Има ли в този списък нещо определящо, нещо, към което свещеникът трябва да насочи усилията си, предпазвайки се от разпиляване? Мнозина казват, че „днес не достигат свещеници”. За какво не достигат те според Вас?   Митрополит Лонгин (Когчагин), Саратов:   Свещеникът е преди всичко извършител на богослужението и тайнствата, човек, който общува с хората, проповядвайки им словото Божие и отговаряйки на недоуменията и въпросите, които възникват у тях. На първо място аз бих поставил колкото се може по-честото извършване на Литургията. Що се отнася до изповедта – аз съм убеден, че в нея се случва основното, най-дълбокото и плодотворно общение на свещеника и енориашите. В останалото свещениците са хора различни. Всички имат различни дарби и способности. Затова един може да обгрижва бездомници – и ако той прави това успешно, моята задача като архиерей е да му помогна. Лекции, проповеди, научна, преподавателска дейност – всичко това зависи от способностите на свещеника. Само не бива да се захващат множество различни неща: човек, който се занимава с всичко едновременно, обикновено е повърхностен в своята дейност. Затова е по-добре свещеникът да се ограничава в някаква степен и, освен задължителните богослужения, изповедта и проповедта, трябва да се заеме с една, максимум две допълнителни дейности.   Източник: http://priest.today  

Не дружете с енориашите, а още повече с енориашките

Петък, 22 Юли 2016
Автор: Протойерей Максим Первозвански

XERETISMOI_ROEINO15

Много труден е въпросът за приятелството между свещеника и енорияша.Работата се свежда до там , че когато говорим за енорияша като за духовно чадо на свещеника, дори не само и в общия смисъл на думата ,не трябва да се забравя , че  свещеникът е длъжен преди всичко да бъде…