Християнинът не може да има врагове

Февруари 15, 2017 in Беседи, Начална страница

 

- Първото, с което заболява душата, е самооправданието. На човек му е трудно да търпи „обидата” в света, без да ненавижда този, който му я причинява.

 

- Свети Исаак Сирин казва, че този, който може да търпи обидата и има сили да я оправдае, е придобил утешение от Бога.

 

- Безусловно, това е така. И как може да е друго, след като ти, вместо да отвръщаш с ненавист за обидата, дружелюбно се усмихваш на своя гонител и се молиш за него?

 

Добрият християнин не може да има врагове. Най-малкото по своя воля и знание. И не само заради себе си, ако ти знаеш, че заради теб при някого възниква повод за препъване, отиди и изпроси от него прошка, защото ако ти му се гневиш, ще има двама човека обхванати от ненавист. Ако се обърнеш към него с любов, то може да го спечелиш и двамата да намерите покой.

 

Бог е казал да прощаваме, тогава и на нас ще се прости. А кой от нас няма нужда от прощаване? Тогава защо се лишаваш от него и сам себе си оправдаваш, когато знаеш, че най-доброто прощение дава Господ, защото Той знае човешките сърца? Остави на Бога правдата и въздаянието, и душата ти ще открие покой по този начин.

 

Ако душата ти е намерила покой, тогава се старай да имаш ревност за Бога. Беседвай с Него колкото може повече и пази законите, който Той ти е дал, за да придобиеш вечния живот. Подвизавай се в пост и молитва, защото „без Христа ние не можем нищо”. Затова, колкото можем, ще съблюдаваме постите, защото чрез тях запазваме себе си. Ние не сме телоубийци, обаче тялото трябва да се смирява и да се приучава към пост и подвиг, за да се изцели душата.

 

Не можем да извършим това без духовник. Когато човек отиде при духовника и поплаче за своите грехове, изповяда ги от своето детство, тогава става душевно здрав човек. А ако ти ставаш здрав, вече не може да останеш равнодушен към душевните терзания на другите. От любов към ближния ти трябва да опиташ да спасиш душата му.

 

Нужно е обаче да имаме разсъдителност, защото Христос е казал: „Не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат” (Мт. 7:6). Занапред вие трябва да сте много мъдри, като змии, за да съумеете да придобиете и други души за Христа, които да се спасят.

 

- Климент Александрийски казва: „Видял си твоя ближен, ти се видял Бога”…

 

- Да, както казах и преди за образа Божий в човека. Или както казват отците, „от ближния ти е спасението, но и осъждането”.

 

Ако ти си отишъл при духовника и не си скрил от него (и от Бога) нито един грях и ако спазваш каноните, ти ще бъдеш в рая. Необходимо е да съжаляваме за своите прегрешения, иначе няма да получим прошка от Бога. Обаче ако пребиваваш в духовна връзка с духовника и се стараеш да следваш неговите съвети, ще имаш здрава душа и ревност към светинята.

 

Също трябва да се погрижим, да не остават неизповядани грехове, защото в мирските  храмове, тайнството покаяние е трудно да се изпълни.  Защото християните са много, а свещениците твърде малко, а духовниците пък още по-малко. Затова духовникът няма време да изследва душата на християнина, и последният може да се прибере вкъщи с неизповядани грехове (извършени по незнание например). В старо време хората имали книжки, в които отбелязвали своите грехопадения, за да не ги забравят на изповед, а сега, след като премина и комунизма съвършено се изгубиха  тези здрави обичаи.

 

- Спомням си, че отец Юстин Първу също споменава за този обичай. Искам да ви попитам: може ли да се изповядаш в период, когато си под епитимия и ти е забранено да се причастяваш?

 

- Разбира се. Ако съвестта те угнетява поради някой грях, който си извършил, по-скоро бягай при свещеника и се изповядай. Не оставай в греха и въобще не отлагай покаянието. Защото както е написано в Апокалипсиса, глава 21:27, че в града „няма да влезе нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа”!

 

- А ако ти се намираш в такава ситуация, т. е. получил си епитамия, и се случи да умреш непричастен, без да успееш да изпълниш епитимията? Какво става с такава душа?

 

Тя се спасява. Докато е под епитимия и я изпълнява, душата е простена от грехове. Но… Веднъж четох в един селски вестник за някаква монахиня от Бесарабия, която паднала, докато се обувала, ударила се лошо и много дни изкарала в безсъзнание, или даже в кома. Не си спомням точно, но тя не умряла, защото сърцето й било здраво. Когато дошла на себе си, разказала на цялата община, как се срещнала с бившата си настоятелка в чудно място, и последната й признала, че в самото начало не се е намирала там, но молитвите на монахините я довели в това състояние шест седмици след смъртта. Настоятелката умряла непричастена, само молитвите на сестринството я пренесли в това благословено място.

 

- Значи, и умиращият под епитимия не се отправя направо там, където би следвало да отиде – „в място светло.. където няма ни болест, ни въздишка”?

 

- Може да попадне там само по молитвите на Църквата. На тези, които са останали живи. Аз заварих много отци, които преди смъртта си ни молеха: „Молете се за мен!” Може би е така. Бог знае. Но човек, който е преуспял в духовното, жалее всяка душа, и на него му се иска всички да попаднат в рая, затова той се моли за своя ближен, както за себе си (и даже повече). Апостол Иаков казва: „Молете се един за друг”, а св. Павел казва да се молим непрестанно

 

Кажете слово за душевна полза…

 

- В качеството на съвет ще ви припомня словата на ап. Иаков, брат Господен, който казва, че „приятелството със света е вражда против Бога. Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става с Бога.(Иак. 4:4). От вас зависи, чии приятели искате да станете.


Ако съм храм на Светия Дух

Май 13, 2015 in Беседи

 

Обожение

 

- Виждам, вие сте много заети. Бих могъл да кажа много неща, ако беше нужно да говоря, но мисля, че в този живот е важно да се подвизаваме заради другия живот. Бог ни е дал времето и живота, за да стигнем при Него подготвени. А не знаем, защото не ни е дадено, нито мига, нито часа, когато ще отидем при Господа, за да дадем отчет. Бог не ни е създал без цел. А целта Той я е обявил в самото начало на книга Битие, глава 1:26: „рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие”. А следващият стих гласи: „сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори”, за подобието вече нищо не се споменава, защото то трябвало да бъде осъществено от Адам.

 

И така, това е целта на нашия живот  – обожението, защото е писано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” (Мт.5:48).

 

Молитва и святост

 

- Ние не знаем  как изглежда Бог, както пише св. Иоан: „Бога никой никога не е видял”(Ин. 1:18). Това е истина, но ние можем да се срещнем с Него по време на молитвата. Влез в своята стая, в своето сърце и преди всичко си помисли хубаво, с Кого ще говориш, а после кажи това, на което ще те науча, аз старият човек: “Господи, благодаря ти, че ми даваш да говоря с Тебе, на мен… най-грешния човек!” След това стани и говори с Бога.

 

Какво иска от нас Бог? Да изхвърлим отвътре всички грехове, които ни оскверняват. В полунощ или даже на обяд, влез в стаичката на душата си и беседвай с Този, Който „очиства всички твои беззакония” (ср. Пс. 102:3). И кажи тогава: “Прости ми Господи, прости ми, защото не знам, че върша всичко това пред Твоите очи! Аз бях безчувствен и не мислех за Тебе”. И прави това ден след ден, учи се да стоиш пред Бога, защото така ще се очистиш и ще се приготвиш за бъдещия Съд.

 

Така ще видиш своята нищожност и множеството си грехове, но и великодушието на Бога, Който не иска смъртта на грешника, а да се обърне и бъде жив (ср. Иез. 33:11).

 

Всички молитви са красиви и е добре, че четете от Часослова и молебен канон към Пресвета Богородица, но ако имате малко време, застанете пред Бога, както ви казах, и говорете с Него от цялата пълнота на вашето сърце. Правете така и ще започнете да усещате Бога! Ще започнете да осъзнавате, че всичко което правите, го правите пред Господ!

 

Спомняйте си, че когато молитвата ви се прекрати, тогава започва грехът! Самото прекратяване на молитвата е грях, защото Бог е казал: “Бъдете свети!”, а за светии, които нямат молитва, аз не съм чувал. И ап. Павел казва да се молим непрестанно! А не от време на време.

 

В началото не е имало нито свещеници, нито църкви, нито монаси – съществувала е само общината на вярващите сред езическия свят. На тях апостолът е казал да се молят непрестанно, това увещание подхожда и на нас, нямащите време за молитва, защото и живеещите в апостолските времена също не знаели, колко време ще имат за молитва, защото били преследвани постоянно.

 

Болестта на душата

 

– Сега да погледнем на това и по друг начин, ние ще напуснем този свят. Ще умрем за него. И сега нещо все ни боли – и тук боли и там боли, и когато почувстваме болка ние бягаме към лекаря и се грижим за телата си. А болестта на душата? Защо не се грижим въобще за нея? Може душата ти да е болна, а ти да не знаеш от какво страда. Когато се разболее тялото, ти веднага бягаш при лекар. По същия начин, когато те боли душата, ти трябва да търсиш утешение и изцеление при духовника.

 

Знайте, че истински здравият човек винаги има Бога в сърцето си. В Евангелието от Лука, 17:21 е написано „Царството Божие вътре във вас е”. Откриваме и в посланието на ап. Павел до коринтяни, глава 3:16, друг текст, потвърждаващ това: „Нима не знаете, че сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?

 

Виждате, че ап. Павел поставя въпросителен знак: „Нима действително не знаете, че Бог живее във вас?” Тоест тялото е храм на Светия Дух. Затова телата на някои светии не се разлагат и издават благоухание, защото през целия си земен живот са прославяли Бога в себе си. През целия си живот се стараели да се осветят.

 

Любов и милосърдие

 

– Вие знаете, че Бог е любов, ап. Иоан в своето първо послание пише: „който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов” (1 Ин. 4:8). А в Лука, 6 глава е написано: „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лк. 6:36). Любов и милосърдие – това е, което Бог иска да открие в човешкото сърце. И ако ги открие, тогава Царството Му пребъдва в това сърце.

 

Всеки трябва да помисли: Царството Божие в мен ли е? Има ли в мен толкова любов и милосърдие? И ако нещата стоят така, а те стоят точно така, защото Бог не лъже, тогава следва човек да се запита: какви мисли трябва да излизат от моя ум, ако съм храм на Светия Дух?

 

Затова пазенето на помислите е велико дело в борбата с противника. Злобата не би могла да достигне сърцата ни, ако те бяха пълни с любов и милосърдие, защото Господ казва: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мт. 5:44). Какво зло би могло да ви опечали, ако обичате своите врагове?

 

Би следвало да знаете обаче, че във второто послание към Тимотей, глава 3:12, е написано, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени”. И така, трябва да очаквате скърби и печал, ако желаете Царството Божие, а за гонещите ви, Спасителят казва да се молите.

 

превод от руски

източник: православие ру

 

 

 

«Благодаря Ти, Боже, че ми позволяваш да говоря с Тебе!»

Юни 25, 2013 in Отечески съвети

 

Авва Юлиан (Лазар), е един от най старите монаси, подвизаващи се на Света Гора Атон. Той е най-посещавания духовник на румънския скит Продромос (Предтеча), където, преминавайки морета и страни, от всички краища се стичат множество духовни чеда, миряни и монаси за съвет и помощ. Той избира пътя на монаха на 20 годишна възраст, когато постъпва в манастира Сихастрия. Тук в продължение на 30 години минава школата на румънското старчество под попечителството на  великия старец Клеопа (Илие), Паисий (Олару) и други. През 1977 година, когато братята от Сихастрия били на поклонение на Атон, иеромонах Юлиан бил оставен на Света Гора. На 08 януари 2011 година, благочестивият старец навършва 85 години; в тази година се навършват 30 години от неговото духовничество в  манастира Продромос.

***

– Отче, времената, в които живеем са тежки за всички хора. Всевъзможните  грехове са се умножили толкова, че сякаш преживяваме последните времена, а те ще настъпят както е написано в свещените книги, когато изстине любовта към ближния и не остане пътека, която да свързва братята. Какво да правим ние хората от румънския народ, народ християнски, но и отдалечаващ се от Христа  – в тези времена на велики изпитания?

 

– Преди всичко трябва да вникнем в словото на Спасителя: „защото без Мене не можете да вършите нищо (Ин. 15:5). Значи каквото и да правим трябва да прибягваме към Него. Само Той ни учи на правилна вяра. Както е казано в Деянията на апостолите: „защото ние чрез Него живеем, и се движим и съществуваме (вж.: Деян. 17: 27–28). Оттук, с търсенето започва приближаването към Бога, което произхожда от беседата с Господ. Молитвата означава беседа с Бога, дали се молим сами или  с някой друг – Бог приема нашата молитва. Такъв трябва да бъде животът на християнина – да бъде винаги с Бог. Но, както ни учат Свещеното Писание и светите Отци, това е възможно само, ако се молим непрестанно. Непрестанно се молете, непрестанно се молете, непрестанно се молете– така ни увещава  апостол Павел (вж. 1 Фес. 5: 17) започвайки от 64 година след Рождество Христово, когато е написал  Послание към Солуняни. Значи от самото начало заповедта е била да се молим непрестанно. И това слово е обръщение към всички хора, към всички християни, а не само към монасите и свещениците. Във времето, когато светия апостол е написал това послание, не е имало нито храмове, нито свещеници, нито манастири. Имало е християнски общества, основани от светите апостоли, където вярващите са преломявали хляба  и са се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Аз мисля върху това слово на апостол Павел, което е написано за нас, ще дойде ден, когато ще трябва да отговаряме, след като си заминем от този свят. Защото той казва ясно: непрестанно се молете, а не: ако искате, ако можете, се молете непрестанно.

 

 

– Отче, но хората имат деца, грижи… Как да се молят непрестанно?

 

– А какво значи молитвата? Да правим добро, да постъпваме така, сякаш до нас стои Бог. И ако човек се сблъсква с трудности, ако непрекъснато се моли, те няма да бъдат трудности,  молейки се непрекъснато: «Боже, помогни ми!»  Има и молитва: «Боже, не ме оставяй!» – вместо да говорим или мислим нещо друго… Непрестанно да се молим означава да пазим мислите си, да мислим само добро, ако мислим лошо, да правим лошо – това не идва  от Бога. Бог означава само добро, Бог е любов.

 

Вие виждате как пречат медиите, телевизията, интернет. Пречат ни да обичаме Бога.  Защото апостол Павел ни казва: „Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?” (вж.: Иак. 4: 4). Какво ни носят масмедиите, освен духа на мира сего?

 

В Библията от 1914 г.1 се казва точно: «Прелюбодеи и прелюбодейци! не знаете ли, че дружбата със света е вражда с Бога?» И така, който иска да бъде приятел със света е във вражда с Бога. И не мисли, че няма да станеш враг с Бога, ако си приятел на света… Дружбата със света започва с комфорт, разпуснатост… И тук човек започва да се отделя от Бога. Хората говорят, че са с Бог, но и със света, но това не продължава дълго. В Откровението на  свети Иоан Богослов е ясно казано, че  трябва да бъдем или студени или горещи, а не „понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам от устата Си” (Откр. 3:16). И ако ти си и това и другото–си топлохладен. Това е образа на живота в духа на нашето време.

 

– Нито от света да се отделиш, нито Бога да търсиш…

 

– Това е все едно да служиш на двама господари. Но не можем да служим едновременно на Бога  и на мамона (вж.: Мф. 6: 24). „Какво общо между светлината и тъмнината” (2 Кор. 6: 14). И започвайки с това малко по-малко човек се отдалечава от Бога.

 

А приближаването към Бога е това: Отказ – отказ от всичко: отказ от света, от всички страсти на света, от разврата, който започва с повече комфорт – а днес човек иска да живее все по-добре и по-добре. И докато човек не се отвърне от всичко това, не може да намери Бога. За да намерим Бог е нужно да оставим света, да оставим всичко това, което ни пречи да намерим Господ и живеем в Него.

 

– Но човек си мисли: «Ще оставя света, а какво ще придобия в замяна?»

 

– Ако оставим света тогава се приближаваме към Бог, иначе е невъзможно. А, ако Христос е с нас, ние можем да извършим всичко, защото знаем, че без Него не можем да направим нищо. Това е живота на християнина: във всяко време  и във всичко да търси Бога.

А някой каже: «Но аз имам свои грижи; имам деца, трябва да работя, как да намеря Бога?» Ще го намериш, човече, ще го намериш. Ако имаш скърби, през цялото време е нужно да се молиш: «Боже, помогни ми!» и така където и да си, Бог ще бъде с тебе.

Намерих в  «Сборника»2 – писания на светите отци за Иисусовата молитва – тези слова: «Имай чувство за присъствието на Бога и страх Божий». Тогава, където и да се намираш постъпвай и се дръж така сякаш стоиш пред Бога, защото то си е така. Ние всички стоим пред лицето Божие, Бог е невидим, недостижим с човешкия ум, но «ние в него живеем, и се движим, и съществуваме», както е казано в Деянията на апостолите. Ние винаги се намираме пред Бога, каквото и да правим, каквото и да мислим. Бог вижда и чува всичко. Трябва да знаем това, това е велико дело.

 

– Отче, какво да правим, за да осъзнаваме, че през цялото време стоим пред Бога?

 

– Има една много красива молитва, която човек може да казва, когато започва да говори с Бог, когато отиде в своята стая да се  моли: «Господи, благодаря ти Господи, че ми позволяваш да говоря с Тебе». Тогава говориш с Бог! Човек говори с Бог! Мислейки за това, че говориш с Бог- е велико дело .  И Бог иска това, той ни призовава, защото е писано: «Бъдете свети, защото аз съм свет» (1 Пет. 1: 16). Такива иска да ни вижда Бог, да сме свети, за да бъдем близо до Него.

И така отиваш в своята стая и започваш: «Благодаря на тебе Господи, че ми позволяваш да говоря с тебе, Боже». И след това казваш: «Прости ми, Господи, съгреших, мислейки, че съм един, но пред Твоето Лице извърших това, Господи. Всичко, което мислех, всичко което направих е пред Твоето Лице. А аз бях безчувствен и не мислех за Теб ».

 

Човек започва с това. И идва съкрушението на сърцето, сълзи,  стига до там, че като че ли  никога няма да се отдели от Бога. Благодатта Божия идва тогава, или идва дара на сълзите и човек мисли за живота си и казва: «Господи, пред Твоето Лице съм вършил това! Недоумявам за моя живот, срамувам се пред тебе, когато мисля за живота си. Всичко каквото съм мислил, всичко каквото съм направил пред Тебе е.».

И в действителност всичко се случва пред лицето на Бога. Не можем да се скрием от Него. Ние не сме сами и никога не сме били. Всеки грях, който сме извършили, всяко добро, всичко е станало пред лицето на  Бога. И е много красива тази молитва – молитва, чрез която идва съкрушението в сърцето и покаяние. А какво иска Бог от нас? Да изхвърлим всеки грях – с покаяние, всички грехове, които сме извършили.

 

«Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния» – е  молитва, за която е известно от свети Никодим Светогорец; много са се трудили в  нея и са достигали висока степен. Но има и други хубави молитви, които можем да повтаряме. А ако ти се привържеш към друга молитва – това също е хубаво, както и към молитвите към Божията Майка. «Богородице Дево, радвай се благодатна Мариио, Господ е  с Тебе! Благословена си ти измежду жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души». Човече, ако произнасяш тази молитва, е като молитва възнесена от ангели, – това са слова  от  Евангелие от Лука: «Радвай се, Благодатна, Господ е с  Тебе… Благословена си ти между жените, и благословен плодът на твоята  утроба»(Лк. 1: 28, 42). Това е много красиво! Едни привикват с едно, други с друго.

 

И «Господи Иисусе…» Където и да отидеш, дори и да си в чакалня… Труди се в нея, поне десет минути  или четвърт час, на тихо място, – седиш, както е казано, на пейка с височина на длан, бъди внимателен, да не паднеш от нея, – и казваш: «Господи Иисусе…» Моли се четвърт час, после по 20 минути – ако можеш, и повече. А когато рояк чужди мисли те напада, тогава ще ти стане ясно, че трябва да имаш духовник, за да споделиш с него. Това е работата в молитвата. Това са правили и светите.

Един отец-духовник разказва  за една жена, че произнасяла  «Господи Иисусе Христе…», когато шетала из къщата. И децата слушайки я започнали да повтарят молитвата – а нямали и 10 години. И колкото повече повтаряли молитвата, те се  приучили към нея, и децата я произнасяли в съня си.

 

– Толкова ли е хубаво, родителите творейки молитва да я произнасят на глас в дома си ?

 

– Хубаво е, да чуват и децата. За да чуват трябва да им влезе в ума. Ако дадеш на детето нещо, то му влиза в ума, влиза и започва да се върти. Нека да се върти молитвата, а не нещо друго.

 

– Значи когато жените са вкъщи може да произнасят една или друга молитва, когато работят.

 

– Когато работят  – «Господи Иисусе Христе…» или друга молитва. Има едни красиви атонски слова: «Търсете Иисус, сякаш е скрит в заповедите: изпълнявайки заповедите, Го откривате. В заповедите дадени от Него, е цялата вяра: люби Бога и ближния си»3. В това е законът.

 

– Отче, какво най-много е нужно на християнина в наши дни?

 

– Изповед и повече да не се извършват грехове  – а ако извършиш, веднага, да отидеш при свещеник и да се изповядаш. Казвам ви- летим из небето, плаваме по водите, пътуваме по земята – и чуваш, че някой сутринта заминал с колата, а го върнали умрял: колата се разбила на парчета, а него го носят мъртъв. Както го е застигнала смъртта, така и ще го съдят там! Каквито и тежки грехове да е извършил, ако ги е изповядал преди да го застигне смъртта, Църквата ще го облекчи от тях. Ето в това е тайнството на изповедта!

Всеки трябва да мисли, че ще отиде там. Кога? Ние не знаем. Но с всеки ще се случи. След година или десет… Аз имам една поговорка: «Годините минават, аз съм стар, а все пак ще се разделя с ветхия човек ». Но мисля, че ще е скоро – аз съм вече на 85год. И затова трябва да осъзнаваме, че ще отидем там. Кога – не знаем, но сме длъжни да бъдем подготвени за вечния живот.

Животът на човека минава през три цикъла. Първия – в утробата на майката, където сме живели девет месеца. Втория – на земята, кой колко живее: десет, петдесет, сто години. Третия – тамошния живот, който няма край. И затова трябва да се готвим за тамошния живот.

 

И трябва да мислим затова, че когато умрем ще бъдем питани за всичко каквото сме направили тук, както се казва, че «и Авраам ще се разкайва, че не направил повече », – това го намерих в «Патерика». Живял един старец; още от юношеството си бил ревностен в Бога, и сега на стари години седял на малко столче и повтарял: «Господи Иисусе…» Идва при него млад мъж и  му казва: «Не се мъчи, почини малко, ти си стар и болен». А той на часа става и казва: «Какво говориш, братко? Нима ти не знаеш, че и Ааврам ще се разкайва за това, че не е направил повече?» Ще ни бъде поискана сметка за всички дела. Добри или лоши. За всичко. Казвам, плътта ще замине и ще остане душата, тя е господар.. Там ще отиде само душата.. И затова повтарям многократно: «Тялото е добър слуга, но лош хазяин». Да не става тялото хазяин, защото ако стане хазяин, ще поиска телесното. Казано е: «От любовта към себе си произхожда всяко зло. И оттук всякакви желания…отпуснатост. Човек не мисли, че ще умре, че ще се отправи там горе. «Не давай на тялото това, което иска, иначе ще се превърне в болка», «не се отнасяй с тялото снизхздително, иначе ще умре душата» – ето няколко красиви атонски слова..

 

– Отче, бихме искали да ви попитаме още за молитвата…

 

– За молитвата се казва така: «Ако искаш да осветиш ума си, помни Христа». Колкото повече се стараеш, толкова повече ще чувстваш Неговото присъствие». Или: «Умът каквото обича-за това и мисли. Ако обичаш Бога, за Него мислиш през цялото време».

Нужна е молитва, трябва усърдно да се молим. Много красиво казва апостол Павел: „словото за кръстта е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на този век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?…Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта” (1 Кор. 1:18-21).

 

– Отче, как можем да достигнем такава духовна висота за която ни говорите вие?

 

– Трябва да мислиш за това с Кого говориш – и че стоиш пред лицето на Бога. Само така можеш да направиш встъплението в молитвата, да съсредоточиш в себе си силата Божия, за да се молиш по-дълго. Заставаме пред Бога и започваме молитвата. Имаме красиви молитви: утрени, вечерни, акатисти, молебени – но всичко трябва да е с чувство. Трябва да чувстваме всяка дума. Ако не правиш така, то каква молитва! Ако поглеждаш часовника,  или само „дай-дай-дай” – това е рутина! Казано е: но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат (1 Кор. 14: 19).

 

– Напада ни буря от мисли отче, ужасни мисли…

 

– Те не идват от човека. Свети Макарий, Свети Антоний са виждали зли духове, говорили са с тях. Когато човек стигне до там да живее повече с Бог, духовете не се приближават до него. За стоящият в началото идва атаката. Отхвърли я- това не е грях. А ако тя е започнала и ти си отворил малка вратичка и се съгласяваш с нея- това е грях. След нея ще бъдеш атакуван от други, злия дух малко ще се забави, и след някое друго време отново ще атакува. Но човек е длъжен да върви напред. Всичко е в това да не отстъпваме назад.

 

Нужно е да се принуждаваме много, за да имаме Дух Светий и тогава както пее псалмоповеца, «аз спя, а сърцето мое бди» (Песн. 5: 2)! Колко радост има за душата-невеста, когато е близо до Жениха Христа! Или когато ума и сърцето се съединяват –тогава те встъпват в брак; това е най-великата радост, че умът се е съединил с Христа!

 

Да, лесно е да се каже, трудно е да се изпълни! Казано е у Матея (5: 19): „а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”. Или във второто послание до Тимотей (2: 6): „Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете”, от плодовете на Светия Дух, Наставника, – и после да се дава на друг. Красиви думи! Аз съм длъжен да бъда в непрекъснато старание, за да изпълня това на дело.

 

– Тоест, за да сме истински християни трябва да изпълняваме това, което говорим, което проповядваме.

 

– Началото е да научиш себе си. «Човече кажи ми как живееш, за да повярвам в това, което ми казваш»; «Наставлението с живота – е най-доброто доказателство»; «Ако си  словоохотлив – живей, а после поучавай», «По Евангелието което проповядваш, живей, преди всичко сам». В тебе се вселява ревност в Бога и тя славно възраства! Има някои хора, които, говорят само за това, да прославят  Бога, защото само  Бог може да сътвори нещо. Без Бог не можеш да направиш нищо! Така е.

 

Сега връщайки се към тялото, в Евангелие от Иоан (6: 63) се казва: „Духът е, който животвори; плътта нищо не ползва. Думите, що ви говоря, са дух и живот. В Писанието е казано: „нищо не върша от себе си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря” (Ин. 8: 28). От небето са тези думи, това е дело на Светия Дух: „както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря”. И казва; Духът е, който животвори; плътта нищо не ползва, не казва, че ползва, а в сръвнение с душата, тялото е нищо. „Ние сме храм на Светия Дух (вж.: 1 Кор. 6: 19). Трябва да освещаваме тялото с дела, молитви и добрини . Ние имаме мощите на светците, които през целия живот са освещавали своето тяло. Плътта са осветили с душата! Ние сме длъжни също да го освещаваме. Затова и казвам, че тялото е добър слуга –но лош хазяин. Да не става то хазяин! За да се освети това тяло, трябва да се отнасяме с него като със слуга.. Ако то стане хазяин, тогава робът е душата!

 

Ние не се нуждаем да се замисляме много философски. Най великата философия е, както казва свети Василий Велики, –  да помним смърта .

 

– Отче, молим те да ни дадеш напътствие в заключение…

 

– Вече ви казах: нека всеки мисли затова да не прави повече грехове, а ако направи, да се изповяда. Изповедта е велико дело. И нека бъде внимателен, да не го застигне смъртта в греховете му. Нека повече не прави грехове! Ако съгреши веднага да отиде при свещеник и  да се изповяда, за да не го застигне смърта така. Казах и повтарям: пътува човек в колата, колата се разбива на парчета: блъснал се в него луд, пиян, кой знае какво още. Какъвто го е настигнала смъртта такъв и ще бъде и съден. Ако го е настигнала смърта , а той е извършил голям грях и го е изповядал, то той е щастлив. За  това трябва да мислим за тамошния живот, за вечния живот .

 


През 1914 г. Излязъл първия , но не последния синодален превод  на Светот писание на румънски език. В Румъния започвайки  от  1600-х гг. са били издадени много преводи на Библията.

Старецът говори за известната  в Румъния книга на  валаамския игумен Харитон «Умното възношение. За Иисусовота молитва. Сборник от поучения на светите отци и опитни извършители» в превод от румънски език.

3 Старец Юлиан произнася в рима, както и останалите свои поговорки които е дал.

 

превод от руски

източник:http://www.pravoslavie.ru/orthodoxchurches/46836.htm#_ftnref2