Духовникът иеромонах Сава Светогорец

Януари 24, 2013 in Във фокус, Отечески съвети

 

 

Искам да ви разкажа за един подвижник, живял на Света Гора преди време.

 

Чувствам своето безсилие, опитвайки се да говоря за о. Сава Светогорец, за да не умаля неговото величие. Ако сравним духовниците на Св. Гора с великите светители, то о. Сава би съответствал на св. Иоан Златоуст. Даже и атонските отци, толкова скъпи на похвали без колебания го наричали „ Златоуст духовник”.

 

Богоносната душа на о. Сава трептяла от безгранична любов към всички хора. Всеки дошъл за изповед или утешение е бил човек, за когото Христос движим от безкрайна любов пролял Своята кръв. Той не жалел нищо, когато трябвало да се спаси заблудената, изпонаранена, отслабнала, болна Христова овца от вълците и разбойниците. Може би най- трудното нещо на света е да отвърнеш грешника от широкия, удобен булевард на греха, и да го поставиш в смирение и покаяние на тясната пътека на добродетелите. Той знаел как да се сниши в очите на каещите се, но знаел също и как да открие духовното си величие в тези случаи, когато това било необходимо.

 

Бил носител на Св. Дух и използвал своя дар на прозорливост за спасение на душите. Каещия се при него се оказвал лице в лице пред огъня на Петдесетница. Пред тази сила не могли да устоят никакви невидими врагове, и каещия се усещайки чудото възкликвал неволно: „ Човек ли е този Старец или ангел”? Веднъж се случило следното:

 

В една килия на скита „Света Ана” живеел един отец иеромонах. Той също приемал за изповед, но нямал този опит  и проницателност като о. Сава.
Един ден при него дошъл човек на изповед, извършил ужасни злодеяния. Свещеникът никога по-рано не се бил сблъсквал с подобен случай. Този започнал да се изповядва. Слушайки го, свещеникът се ужасил.

 

„Боже мой, какви зверства! Какво говори! Това не е ли бяс?”

 

Не давайки на нещастника да завърши, духовникът го прекъснал, пълен с негодувание: – Престани! Това е ужасно! Ума ми не го побира!

 

-Това не са човешки грехове, а адски. Махай се! Няма за теб прошка! Повече не искам да те слушам. Незабавно си тръгвай.

 

Единственото на което се надявал човекът, на този свят, било милостта Божия. Когато му отнели и тази надежда не останало НИЩО!…
Гледайки надолу морето, той мислел, че е останал единствения изход от този страшен живот – да се удави. Но велик е Бог. В този момент грешникът видял един свой познат, който живеел в скита „св. Ана”.

 

- Здравей, какво се е случило? Какво става? – Той не отговарял.

 

- Е, какво е това? Защо мълчиш?

 

С голям труд му се удало да разбере какво се е случило и той също много се разстроил. Но как да помогне? Изходът бил само един – да го заведе, колкото и да се противи при отец Сава. И наистина, съвършено се измъчил, но в края на краищата той съумял да направи това.

 

Още като го видял, от пръв поглед отец Сава всичко разбрал – „моят брат е в ада. За да го изкарам от там, съм длъжен сам да се спусна при него долу…”

 

- Отче, има ли за мен спасение?

 

- За тебе ли брате мой?- Път за спасение има за всеки. Милостта Божия е по-широка от небето и по- дълбока от бездната.

 

- Не отче, за мен няма спасение. Такъв грешник като мен, не може да се спаси! Това е невъзможно.

 

- Ти не можеш да се спасиш? – мислиш ли пък, че аз мога? – какви грехове си извършил?

 

- Големи грехове, много големи!

 

- Какви толкова големи грехове? И кой може да бъде виновен пред Господа освен мен, нещастният, казал о. Сава, виж сега… разбираш ли, веднъж и аз… си позволих да се увлека и паднах в грях.- Тука о. Сава разказал за някой по-сериозен грях… Неговият събеседник започнал да се оживява.

 

- Ах, отче, аз точно това съм правил.

 

- Да, но Бог го прощава сега в изповедта.

 

И о. Сава продължил в този дух. Неговия подход се увенчал с пълен успех. Нещастният грешник набрал смелост и с цяла искреност привел целия мрачен списък на своите грехове. Мисълта, че духовникът бил подобен нему му давала смелост.

 

Накрая о. Сава казал: „Аз се покаях и дълго плаках. Минаха вече две години от тогава, и аз напълно измених своя живот. Сега са ми дали послушание да приемам за изповед, и аз това и правя. Също давам милостиня, постя, станах друг човек.”

 

- Аз също се разкайвам от цяла душа отче мой! Ще постя, и ще направя всичко каквото ми кажете.

 

- Щом си приел решение да измениш своя живот, тогава коленичи, ще ти прочета разрешителната молитва. Бог ще ти зачеркне всички твои прегрешения.
Излизайки от килията на о. Сава, човекът едва не скачал от радост, понеже се освободил от непоносима тежест.
Виждайки в скита „ Св. Ана” своя познат му казал:

 

- Ти ме спаси! – аз отново се родих.

 

- Слава Богу! – отвърнал този.

 

- Този духовник, такъв добър, такова меко сърце, и той бедничкия е единствения, който в живота си е нагрешил повече от мен.

 

Другият веднага разбрал каква е работата:

 

- Нагрешил е повече от теб? Идва ми да се разсмея! Приятелю мой, та той се подвизава на Св. Гора едва ли не от дете. Той е съвършен като ангел, затова и са го удостоили да стане свещеник.

 

Този човек останал зашеметен. Той веднага не можал да разбере какво се е случило. Такава изобретателност на любовта…

 

В градината на Св. Богородица е имало много и прекрасни цветя, но личността на духовника о. Сава е едно от най-красивите и чийто аромат и благоухание отчасти, доколкото ни ограничават обстоятелствата, успяхме да усетим.

 

Но се надяваме, че след малкия ни разказ, неговия образ може да се допълни от вашето въображение.

 

превод от руски

 Из “Современные старцы Горы Афон”