За какво говорим вкъщи?

Ноември 21, 2014 in Беседи, Начална страница

Колко много губят хората при домашна беседа, за оживяването й, с това, че не говорят за Бога! Колко би се одушевил, оплодотворил и разнообразил разговорът им! Тогава от утробите на вярващите биха потекли реки (ср. Ин. 7:38) от спасителни слова. Колко назидание, успокоение, истинска наслада биха доставили подобни разговори! А сега, като не говорят за Бога в домашния кръг, а говорят за светска суета, бързо изчерпват темите за разговор и  скучаят и после убиват скъпоценното време с глупави игри или танци. Врагът на човешкия род е забелязал слабостта на хората да се занимават със суетни житейски разговори и въобще да прекарват времето в суетни забавления. Той извлече и извлича от тази слабост огромна изгода за себе си: откри театри, циркове – истинско осъществяване на суетата, истинска подигравка с хорската суета, и безумните измежду хората, склонните към суета, леност и бездействие охотно посещават театрите и цирковете, не намирайки по-добро занимание, което да достави спокойствие и приятност на духа им. Суета на суетата – всичко е суета! Бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека (Екл. 1:2; 12:13).

 

Из “Моят живот в Христа Том 2, част 1″ Благо Слово, София 2014832 прочитания.

За молитвата

Юни 1, 2014 in Отечески съвети

 

Когато извършваш молитва, правило, особено по книга, не препускай от дума на дума, без да си почувствал истината , без да си я сложил на сърцето си, а си направи и постоянно си прави труд да чувстваш със сърцето си истинността на това, което казваш. Сърцето ти ще се противопоставя – понякога с леност и вкаменена безчувственост към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с някакъв вътрешен огън и теснота, понякога с разсеяност и отклоняване към някакви земни предмети и грижи, понякога с припомняне на обида от ближен и с чувство на отмъстителност и омраза към него, понякога с представяне на светски удоволствия или с представянето на удоволствието от четене на романи и въобще на светски книги – но ти не бъди самолюбив побеждавай сърцето си, дай го на Бога като приятна жертва: Синко, дай Ми сърцето си (Притч. 23:26), и молитвата ти ще се сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ще се изпълниш с Духа и с плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление. Иска ти се по-бързо да приключиш с молитвеното правило, за да дадеш почивка на умореното тяло? Сърдечно се помоли и ще заспиш най-спокоен, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш надве-натри – за половин час молитва ще спечелиш цели три часа сън. Бързаш за работа? Стани по-рано, не се успивай – и се помоли усърдно – и ще придобиеш спокойствие, енергия и успех за целия ден. Сърцето ти се стреми към дела на житейска суета? Пречупи го. Нека съкровището му бъде не земна суета, а Бог. Научи най-вече сърцето си да се прилепва чрез молитва към Бога, а не към суетата на света, та да не се посрамиш в дните на болестта си и в часа на смъртта си като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както казах, няма да имаш успех в живота, вяра и духовен разум!

 

Из “Моят живот в Христа” изд. Св. Вмчк. Георги Зограф-Света Гора

 

 

 1399 прочитания.

Не унивай

Януари 4, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

 

Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

 

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

 

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

 1986 прочитания.

Защо почитаме Кръста Господен

Април 8, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница





Защо почитаме Кръста с такова благоговение, че търсим неговата сила в нашите молитви след като просим застъпничеството на Пресвета Богородица и на Небесните Сили, преди да се обърнем към Светците, а понякога и преди Небесните Сили? Защото след Господните страдания, Кръстът стана знака на Сина Човешки, така че Кръстът обозначава Самия Господ, въплътил се и страдащ заради нашето спасение.

***


Слава, Господи, на никога неотслабващата сила на Твоя Кръст. Когато врагът ме угнети с греховен помисъл и чувство, и нямам свобода в сърцето си, прекръствам се няколко пъти с вяра, тогава изведнъж и грехът отпада от мене, и угнетението изчезва, и аз излизам на свобода. Слава на Тебе, Господи!





1315 прочитания.