За молитвата

Юни 1, 2014 in Във фокус, Отечески съвети

 

Когато извършваш молитва, правило, особено по книга, не препускай от дума на дума, без да си почувствал истината , без да си я сложил на сърцето си, а си направи и постоянно си прави труд да чувстваш със сърцето си истинността на това, което казваш. Сърцето ти ще се противопоставя – понякога с леност и вкаменена безчувственост към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с някакъв вътрешен огън и теснота, понякога с разсеяност и отклоняване към някакви земни предмети и грижи, понякога с припомняне на обида от ближен и с чувство на отмъстителност и омраза към него, понякога с представяне на светски удоволствия или с представянето на удоволствието от четене на романи и въобще на светски книги – но ти не бъди самолюбив побеждавай сърцето си, дай го на Бога като приятна жертва: Синко, дай Ми сърцето си (Притч. 23:26), и молитвата ти ще се сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ще се изпълниш с Духа и с плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление. Иска ти се по-бързо да приключиш с молитвеното правило, за да дадеш почивка на умореното тяло? Сърдечно се помоли и ще заспиш най-спокоен, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш надве-натри – за половин час молитва ще спечелиш цели три часа сън. Бързаш за работа? Стани по-рано, не се успивай – и се помоли усърдно – и ще придобиеш спокойствие, енергия и успех за целия ден. Сърцето ти се стреми към дела на житейска суета? Пречупи го. Нека съкровището му бъде не земна суета, а Бог. Научи най-вече сърцето си да се прилепва чрез молитва към Бога, а не към суетата на света, та да не се посрамиш в дните на болестта си и в часа на смъртта си като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както казах, няма да имаш успех в живота, вяра и духовен разум!

 

Из “Моят живот в Христа” изд. Св. Вмчк. Георги Зограф-Света Гора

 

 

 956 прочитания.

Не унивай

Януари 4, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

 

Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

 

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

 

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

 1482 прочитания.

Защо почитаме Кръста Господен

Април 8, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница





Защо почитаме Кръста с такова благоговение, че търсим неговата сила в нашите молитви след като просим застъпничеството на Пресвета Богородица и на Небесните Сили, преди да се обърнем към Светците, а понякога и преди Небесните Сили? Защото след Господните страдания, Кръстът стана знака на Сина Човешки, така че Кръстът обозначава Самия Господ, въплътил се и страдащ заради нашето спасение.

***


Слава, Господи, на никога неотслабващата сила на Твоя Кръст. Когато врагът ме угнети с греховен помисъл и чувство, и нямам свобода в сърцето си, прекръствам се няколко пъти с вяра, тогава изведнъж и грехът отпада от мене, и угнетението изчезва, и аз излизам на свобода. Слава на Тебе, Господи!





1122 прочитания.