Истинският християнин

Март 1, 2015 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

(Беседа за Неделя на Православието)

Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство (Йоан 1:47)

 

Нашият Господ Иисус Христос изрекъл горните слова за един израилтянин – Натанаил, жител на града Кана Галилейска, когато той по съвета на своя познат Филип вървял към Иисус Христос за да се увери, че Той е именно обещаният на Израиля Месия. Филип казал на Натанаил: „Намерихме Този, за Когото писа Моисей в закона и говориха пророците – Иисуса, Сина Йосифов, от Назарет“ (Йоан 1:45). А Натанаил му казал: „от Назарет може ли да излезе нещо добро?“ Филип му казва: „дойди и виж“ (Йоан 1:46).

 

Иисус видял да идва Натанаил към Него и казва: „Ето истински израилтянин у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47). А Натанаил Му казва: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори и му рече: „Преди да те повика Филип, когато ти беше под смоковницата, Аз те видях“ (Йоан 1:48), т.е. знаех всички твои мисли, твоята вяра, твоето очакване на Месия, твоето бъдещо служение.

 

Сърцеведецът Господ, както става ясно, се докоснал до най-живата струна на сърцето на Натанаил, най-съкровените му мисли, желания и очаквания, показвайки му направо Божественото Си всезнание, и ето че Натанаил е уловен в Христовата вяра. Той възкликнал: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!“(Йоан 1: 49). И после става Негов ученик с името Вартоломей, значи – един от дванадесетте.

 

А защо през тази Неделя, наричана Неделя Православна, е положено от Църквата да се чете това Евангелско четиво, в което се разказва за беседата на Господ Иисус Христос с Натанаил? Защото в думите на Господ към Натанаил е показан характерът на истинския или православния християнин и характерът въобще на истинската Православна Христова Църква.

 

Ето истински израилтянин, казал Господ за Натанаил, у когото няма лукавство, т.е. ето човек, който правилно, прямо и твърдо мисли, разсъждава, вярва, уповава се, говори и действа. Така както Натанаил веднага повярвал в Иисуса Христа като Син Божий и вече никога не се колебаел във вярата и упованието и не изменил мислите си относно Божественото Му лице.

 

Не трябва ли да бъде такъв и истинският християнин, не трябва ли да бъде такова всяко богоучредено общество от православни християни, не трябва ли да бъде такава и, каквато и в действителност е, Православната Църква?

 

Каква висока похвала получил Натанаил от Изпитващия сърца и утроби в думите: „ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“! Каква висока похвала за този християнин, за когото Господ ще изрече: ето истински християнин, у когото няма лукавство, и тази Църква, за която Господ казва: ето Църква, в която няма лукавство или суетни човешки измислици, т.е. която цялата е истинна в цялото й учение, тайнства, Богослужение, управление, в цялото й устройство. А именно такива са всички наши святи угодници, такава е цялата Православна Църква от основаването й до сега, както свидетелства безпристрастната история на Църквата и Сам Бог чрез различни знамения и чудеса, извършвани в Църквата. Тя е, според апостола, „Стълб и крепило на истината“, тя е славна Църква, която няма порок, или петно, или нещо подобно. И с какви кървави подвизи, с каква борба с враговете на истината, с какви и колко различни видове смърт на ревнителите на чистотата, светостта и православната вяра и Църква е придобито за нас с вас, братя мои, православието на нашата вяра, нашата ръководителка към вечния живот! Както за съхранението и целостта на нашето отечество и в него на нашата православна вяра са пролети реки от кръвта на нашите предци – руски воини и вождове, воюващи и с езичниците, и с мюсюлманите, и с чуждите на православната Църква християни, така за съхранението на православната вяра са пролети реки от кръв на апостолите, пророците, мъчениците, много страдания са понесени от преподобните отци и другите поборници за вярата.

 

А ние, чадата на Православната Църква!? Пазим ли ние това най-драгоценно наследство – православната вяра, следваме ли нейното учение, заповеди, правила, устави и съвети? Обичаме ли служението да принасяме Богу плода на устните, които прославят името Му? Обновяваме ли се чрез нея, освещаваме ли се всеки ден, изправяме ли себе си, достигаме ли съвършенството, което са достигали светците? Усъвършенстваме ли се в любов към Бога и ближните, ценим ли своята вяра, считаме ли за най-велика милост Божия, за най-велико и първостепенно благо в живота това, че имаме щастието да принадлежим към православната Църква, която е единна, свята, съборна и апостолска? Как ще отговорим на тези въпроси, ако трябва да отговорим по съвест?

 

За наш срам трябва да осъзнаем, че у много, много от православните християни православната вяра я няма не само в сърцето и в живота, а дори и на езика и у тях тя съвсем се е изпарила или пък се е превърнала в съвършено безразличие относно всички вери: католическа, лутеранска, юдейска, мюсюлманска, даже езическа. От мнозина слушаме, че във всяка вяра може да се угажда на Бога, т.е. сякаш всяка вяра е угодна на Бога, и сякаш лъжата и истината, правдата и неправдата за Бога са базразлични. Ето докъде е стигнало у тях непознаването на своята вяра, непознаването на духа и историята на своята Църква, отчуждението от нейния живот и Богослужение, докъде се е затъмнило разбирането за православието, за неправославието и иноверието!

 

Хрониката на съвременните произшествия разказва за случай, при който някъде в Русия един началник при изпит на ученик нарекъл нелепа историята за приношението на Исаак в жертва. Това е мрак, хаос, гибелно невежество! Християнинът, като член на Църквата, трябва да познава своята вяра и да се старае да живее според вярата, да се спасява със своята вяра, защото враговете на нашето спасение не дремят и търсят нашата погибел всеки час – и да не оставя своята вяра като някаква специалност само за някои хора, или като ненужна играчка, присъща само на детската възраст или само на необразованите калугери.

 

Не е зле заблуждаващите се по този начин да помнят почтената древност на нашата вяра, съвременница на началото на човешкия род и непосредственото й произхождение от Бога, и това, че в тази вяра са живели и са се спасявали хора от всякакъв род, звание, състояние, пол: и славни царе, и мъдри философи, и законодатели, и най-велики витии, знатни и прости, богати и бедни, от мъжки и от женски пол, украса и слава на човечеството. Редно е да добавим към славата на православната вяра и това, че нито една религия, освен православната, не може да доведе човека до нравствено съвършенство или святост и съвършено угаждане на Бога, както показва и историята на Църквата, и нетленните, чудотворни мощи на светите Божии угодници и дивните подвизи на светците на православната Църква, с които те съвършено са угодили на Бога, бивайки още тук прозорливци и чудотворци. Така и трябва да бъде според здравия разум: към съвършенство може да приведе само съвършената вяра с всички Божествени сили, с всички духовни всеоръжия Божии против страстната плът, света и дявола.

 

Ако сега много и от православните християни живеят по-лошо от мюсюлманите и езичниците, то за такъв наистина нечестив християнски живот не трябва, разбира се, да се упреква православната вяра, която е непоколебима в своите основи на истината и светостта по обещанието на Самия Спасител и по свидетелството на историята. Такива хора, макар и излезли от нас, не са били наши по същност, а само по име.

 

Да, братя мои, само православната вяра очиства и освещава оскверненото от греха човешко естество, развратеното обновява, особено посредством тайнствата кръщение, покаяние и причастие, омраченото просвещава, уязвеното от греха лекува, вледененото съгрява, смърдящото от страсти прави да благоухае посредством благодатта на Светия Дух, умъртвеното оживотворява, отделеното от Бога възсъединява, отчужденото от Него Му присвоява, разслабеното укрепява, обезобразеното поправя и украсява, падналото възстановява, работника прави свободен, враждебното изпълва с любов – както апостол Павел и много други, богохулното изпълва с непрестанно славословие на Бога, отчаяното изпълва с надежда, унилото утешава, виновното избавя от осъждане и наказание в геената, смутеното омиротворява, изнемогналото укрепява, утесненото разширява, неправедното обогатява с правда, лукавото прави просто, злото – благо, развратеното изправя, алчното прави да се въздържа, блудното прави целомъдрено, стиснатото – щедро, безумното умъдрява, осветскостеното прави небесно, грубото – изтънчено, плътското одухотворява, привързаното към вещите привързва към Бога, самолюбивото прави самоотвержено и вселюбящо, бесоподобното – богоподобно и –  о чудо! – дори божествено!

 

Ето какви чудеса твори в човека православната вяра! Искате ли да се убедите в това? Четете житията на светците, историята на Църквата и с очите си ще видите всички тези чудеса в живота на светците. Ще видите вълци да се превръщат в агънца, блудници – в праведници и в равноангелни, сребролюбци – в милостиви, сластолюбци – във въздържатели, хора на властта, земното величие и разкоша ще видите в смиреното одеяние на иноци. Ето истински християни, ето ангели в плът, небесни жители на земята и едновременно верни слуги на земното отечество! Ето какво може да извърши нашата православна вяра с хората, които искрено се придържат към нея и следват ръководството й!

 

Но, поради какво тя не извършва в нас такива спасителни промени? Поради нашето маловерие или безверие, лекомислие, развратеност и неразкаяност на сърцето, поради укрепналите в нас и овладели ни страсти, поради отдалечаването ни от Църквата, поради това, че мнозина никак не се проникват от духа и живота на Църквата, а други – слабо и формално, неискрено се придържат към тях. Поради това, че у нас се зародиха всички съвременни обществени пороци: убийства, самоубийства, цареубийства, палежи, посегателство на обществено имущество, извънмерен разкош, разврат, разхищение, преследване на всякакви чувствени удоволствия.

 

За да бъдем истински православни християни преди всичко ни е потребно да имаме живо, постоянно общение с Православната Църква, или участие в нейните молитви, учение и тайнства, прилежно да изучаваме своята вяра и да се проникваме и живеем в нея духом, като се ръководим от нейните правила, заповеди и устави. И най-главното – да възстановим в себе си чрез искрено, дълбоко покаяние истинския православен християнин по образа на древните и нови светци или по-добре казано – по Образа на Самия Господ Наш Иисус Христос, Който казва: „Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас“ (Йоан 13:15). За да каже и за нас Господ както някога за Натанаил: ето наистина нов израилтянин, у когото няма лъжа и лукавство. Амин!

 

 

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902.

 

Превод от руски език: Емануела Иванова

 

Богословска редакция: доц. Костадин Нушев

 

 

 

 1265 прочитания.

Господният Предтеча

Януари 7, 2015 in Беседи, Начална страница

 

За приготовлението на хората да приемат славния Цар на небето и земята – Творецът на вековете, Единородният и Събезначален на Отца и Светия Дух Божий Син, бил изпратен от Бога великия предвъзвестител и пророк, Господният Предтеча и Кръстител Йоан, чийто живот бил във висша степен строг, праведен и свят. На този човек Бог заповядал в пустинята, в която живеел, да отиде край бреговете на река Йордан и да проповядва на стичащия се там народ да приеме покайно кръщение за опрощаване на греховете.

 

За идването на този велик Предтеча като „ангел в плът” било предсказано от пророк Малахия с думите: „ето Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, Който ще приготви Твоя път пред Тебе” (Мал. 3:1). И ето явил се Йоан като започнал да кръщава в пустинята и да проповядва покайно кръщение за опрощаване на греховете. Идвали при него от цялата Йудейска страна и жителите на Йерусалим като се кръщавали в река Йордан от него и изповядвали своите грехове (Марк. 1:4-5).

 

Кръщавали се от ръката на Йоан хора грешници, които са подобни на всички нас. Но вие ще попитате защо дошъл да се кръсти от Йоан Безгрешният и Най-Светият Господ? Той дошъл, братя мои, за да освети за нас водите чрез Своето Кръщение и за да установи и узакони за нас тайнството на светото кръщение, чрез което всички ние се очистваме от сквернотата на греха и се възраждаме за нов духовен и благодатен живот – освещаваме се и ставаме Божий чеда, народ свят, царствено свещенство, наследници Божий и сънаследници на Христа.

 

Виждате на колко и какви велики дарове ние сме станали участници чрез светото кръщение! Помнете това като нещо драгоценно и твърдо го пазете, защото сте кръстени и сте станали народ Божий и народ Христов! Живейте достойно за високото християнско звание – живейте в добродетели като се отдалечавате от всеки грях! И така ето защо безгрешният Иисус Христос се кръсти от Йоан Кръстител на река Йордан, ето какъв и колко велик дар ни е даруван на всички нас от Бога в кръщението и как ние сме длъжни да го пазим и да бъдем достойни за него!

 

Йоан Кръстител проповядвал на идващите при него от народа покайно кръщение за опрощаване на греховете, а народът изповядвал пред него своите грехове. От тук, братя, води своето начало и нашата покайна изповед. На Йоан било заповядано от Бога да приема покайната изповед на народа, както и на свещениците е дадена власт от Господ Иисус Христос да изповядват и да „развръзват” като освобождават каещите се грешници от властта на греха или да ги оставят „свързани”(Йоан 20:23).

 

Свети евангелист Лука посочва, че Йоан Предтеча строго и силно изобличавал като говорел остро на идващите да се кръстят при него: „рожби ехиднини, кой ви внуши да бягате от идващия гняв? Сторете, прочее, дела достойни за покаяние и не мислете да казвате в себе си „ние сме чеда Аврааму”, защото казвам ви Бог може от тези камъни да виздигне чеда Аврамови! Ето вече секирата Му лежи при корените на дърветата (под корен на дървото се разбира човешкия живот) и всяко дърво, което не дава добър плод се отрязва и хвърля в огън” (Мат. 3:7-10).

 

Защо така строго и остро, макар и с велика любов, Йоан Предтеча изобличавал народа и го привеждал към покаяние? На първо място защото самият той бил величайши праведник и силно обичал Бога и Божията правда, ненавиждал неправдата и бил ревнив за правдата. На второ място, защото народът, заради своето дълбоко нравствено разтление, и по своята крайна неправедност и беззаконие, имал нуждата от строго и по-рязко слово, така както когато някой член на тялото е загноял има нужда от обгаряне, разрязване на раната или отсичане.

 

Тук би трябвало да отбележим също така и това, че Йоан Кръстител бил пророк и прозорливец и виждал цялата дълбочина на сърцето на идващите при него хора, виждал цялата отвратителна неправда и лукавство на тези хора и затова не можел да говори по друг начин с неправедните освен чрез строгост и заплаха, с които искал да ги заплаши, а чрез страха да ги поправи. Заради това той не зачитал и произхода им от Авраам, казвайки, че Всемогъщия Бог може и от камъните да въздигне чеда Авраамови и им напомнял за смъртната секира, приготвена да отсече дните на техния живот, така както се отсичат сухите и безплодни дървета.

 

А сега аз бих искал да задам на себе си и на тези като мен един въпрос: защо ние, проповедниците на покаянието, сме толкова слаби и крайно снизходителни към каещите се грешници, като стигаме почти до скриване и недоглеждане на всеки грях? Не е ли заради това, че и самите ние сме грешни и не сме възлюбили Божията правда със цялото си сърце? Не е ли заради това, че не сме възненавидили неправдата и нямаме божествена ревност към правдата? Ние прибързано възлагаме ръка върху главата на грешниците и ги удостояваме с благодатта на „разрешаването” и опрощението като при това често ставаме съучастници към чуждите грехове в нарушение на апостолското наставление: ”ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове.”(1Тим. 5:22).

 

Братя и сестри, бъдете вие самите строги към себе си – към своите слабости и грехове! Изследвайте себе си строго и точно и изисквайте от себе си строга изповед, за да се поправите по-скоро и за да не бъдем и ние с вас осъждани от Бога заради слабата изповед като нерадиви в покоянието!

 

Как е подействала на народа проповедта на великия Йоан Кръстител? Тя подействала спасително, защото народът се опомнил, пробудил се от греховния сън и го попитал: „учителю, какво да правим?” (Лука 3:12).

 

Йоан им показал и указал делата на любовта и милосърдието, които са най-добрите плодове на покаянието: „този, който има две дрехи да даде на този, който няма; и който има храна нека прави същото!” (Лука 3:11). На митарите, богатите и войниците, които също търсели неговото напътствие за покаяние, той отговорил: „никого не притеснявайте, не изисквайте повече от това, което ви се полага, не обиждайте никого, не клеветете и се задоволявайте с вашата заплата!” (Лука 3:13-14).

 

Така по този начин Йоан Кръстител изисквал от всеки да принесе и даде истински плод на покаяние. Истински каещите се той наричал Божие „зърно” и „пшеница”, а неразкаялите се грешници „плява” и „слама”, които се намират на всемирното Божие гумно. Последните заплашвал с неугасимия огън на наказанието, а за първите казвал, че тях Господ ще събере в своята вечна житница след всемирния и страшен Свой съд. Ето как Господният Предтеча Йоан подготвял народа да приеме всемирния Изкупител и Избавител Иисус Христос.

 

За нас Иисус Христос отдавна е дошъл и ние само си припомняме ежегодно Неговото дивно и спасително явяване и чудните, спасителни събития от Неговия живот. Но, братя и сестри, от нас, които сме вкусили от неизречимите Христови блага, кръстени сме в светия купел и сме станали Божий чеда, се изискват още повече дела на покаяние и плодове на любов и милосърдие един към друг. Защото Духът на Христовата благодат е взаимната любов: ”Нова заповед ви давам: да любите един другиго!”(Йоан 15:17). Амин!

 

 

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 19-23.

 

Превод от руски език: Костадин Нушев

 757 прочитания.

Кръщението на Господ Иисус Христос

Януари 5, 2015 in Беседи, Начална страница

 

Йоан Го възпираше и казваше:

„Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене? Но Иисус му отговори и рече: „остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.” (Мат. 3:14-15)

 

На днешния ден в цялата Вселенска Православна църква се извършва тържествено възпоменание и прославяне на Кръщението на Господ Иисус Христос от Йоан Кръстител на река Йордан. Светият Евангелист повествува, че когато Господ дошъл на река Йордан да се кръсти, тогава Йоан го възпирал и казвал: „аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?”(Мат. 3:14).

 

Не бихме ли казали и ние това като знаем Кой е Този, Който идва: Господи, какво е това Твое съвършено смирение, че Ти, Който си Господ и Безгрешен идваш да се кръстиш от човек, който макар и праведен, е станал такъв чрез Твоята благодат и правда? Какво да се умие у Тебе, Който си по-чист от слънцето или какво да се просвети у Тебе, Който Сам Си Слънцето на Правдата?

 

Но можем ли ние, които сме грешни, късогледи и недалновидни за това, което се отнася до нашето спасение, да противоречим на Самия Господ, Който всичко е сътворил и всичко, което твори е премъдро и превишаващо словото и разума? Всички слова и действия на Господ Иисус Христос носят върху себе си печата на най-висшата премъдрост и Божия правда и са непостижими за умовете на гордите учени от този век, които дръзват да приравняват Самия Господ на славата към обикновените хора и да тълкуват словата Му според понятията на своя извратен и заблуждаващ се разум. Ние сме длъжни смирено да се покланяме пред Него със съвършено доверие и задълбочено да размишляваме като просим от Бога разбиране.

 

Така и посочените слова на Господа към Йоан Кръстител, за това, че той трябва да Го кръсти в мълчание и без да Му противоречи, а и самото действие на Кръщението от ръцете на Йоан, носят върху себе си печата на височайшата Божия премъдрост, благост и правда. „Остави сега”, казва Господ на Йоан Предтеча, „защото ние така трябва да изпълним всяка правда!” С тези Свои думи Господ Иисус Христос сякаш казва „Аз затова и дойдох на земята и станах Човек, пребивавайки винаги неизменно като Бог, за да се изпълни всяка Божия правда, която така дръзко беше нарушена в Рая от първите човеци. И след това колкото по-далеч във времената и човешките родове, толкова по-дръзко, лукаво и със зло поругание се нарушаваше тази Божия правда от всички човешки родове с изключение на малцина праведни. Ето Аз дойдох, за да взема върху Себе Си всички човешки неправди и грехове, без да се оскверня от тях, да дам откуп и удовлетворение за тях пред Правосъдието на Моя Небесен Отец чрез Моята правда и да принеса Себе Си като изкупителна жертва. Аз искам в Самия Себе Си като Безгрешен Богочовек да умия всички човешки неправди като ги потопя във водите на река Йордан и да преподам на Моята Църква очистителната баня на Кръщението с вода и Дух. Искам Сам да изпълня всяка правда, да науча човеците на Божията правда и да им дам благодат и сила да я изпълняват.” Ето какво означават думите на Господ Иисус Христос, изречени към Йоан Кръстител: „остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда!”

 

При четенето или слушането на Господните слова или на Благовестието за Неговите деяния и Спасително дело не бива да забравяме, че Той е „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на целия свят” (Йоан 1:29), Изкупител на човешкия род и Първосвещеник по чина на Мелхиседек, принесъл Самия Себе Си като примирителна жертва на Небесния Отец за нас грешните. Не бива да забравяме, че Той е Праведният Съдия, Лекарят на всички измъчвани от греховете и Единоборец, излязъл на духовна битка с „духовния Голиат” – дявола, който с велико изкуство, лукавство, хитрост и постоянство се е борил и се бори чрез безчислените страсти и всички неправди с целия човешки род. Него Господ, чрез Своето богомъдро и праведно промишление, съвършено е победил и така е избавил от властта му и от робството на греха целия човешки род.

 

Ето защо и в река Йордан Господ е приел Кръщението, за да победи във водите врага на човешкото спасение – дявола, който се е бил загнездил в тях. Да освети водите, за да можем ние в Светото Кръщение при трикратното потапяне в Името на Светата и Животворяща Троица да се умиваме благодатно от сквернотата на прародителския грях, да се възраждаме за нов живот в Светия Дух като получаваме осиновление от Небесния Отец и святост на живота.

 

Обстоятелствата на самото Раждане на Богочовека също са запечатани с величайша премъдрост и Божия правда. Той се роди в бедност от Пречистата Дева и беше положен в ясли, беше повит в пелени като Младенец, за да може чрез Своето смирение да изкупи гордостта на Адам и Ева, които възмечтаха да станат богове; да изобличи и смири човешката гордост и да научи хората на смирение, което е основата на всяка добродетел.

 

Всичко, което говорил и направил на земята Господ Иисус Христос Той извършил според предвечния, премъдър и всеблаг Съвет на Светата Троица, който е преди всички векове. Всичко, което извършил Богочовекът на земята, е било необходимо за спасението, съвършенството и блаженството на човешкия род и затова ако някой е отхвърлял или отхвърля Неговите заповеди, съвети и установления, както и създадената от Него на земята Църква, той е бил и е враг на Бога и на самия себе си, защото отхвърля и се отрича от Божествения Съвет и Божието установление за самия себе си.

 

Кръщението е установено от Бога в Църквата за спасението на човешкия род и то е необходимо за всеки вярващ като врата към Божието царство. Този, който го отрича или се отрича от него се отмята и отпада от своето спасение и от собственото си вечно благо. Така Господ Иисус Христос говори за противилите се срещу Него книжници и фарисеи, които не поискали да се кръстят от Йоан Кръстител, че са отхвърлили Божия Съвет и Божието определение за себе си.

 

Възлюбени братя и сестри! Ние всички сме се сподобили със светото кръщение като младенци според вярата на нашите родители и възприемници, очистили сме се от прародителския грях, възродени сме от водата и Светия Дух и сме осиновени от Нашия Небесен Отец. За нас са отворени дверите на Царството небесно! Затова нека винаги от цялото си сърце да пазим този скъпоценен Божий дар и да ценим високо своето звание на Божий синове и дъщери по благодат! Да се отдалечаваме от всеки грях и да се стремим със своите мисли, желания и дела към Небесното царство и „нетленното наследство, което е чисто и неувяхващо и е приготвено за нас на небесата!” (1 Петр.1:4). Амин!

 

 

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 23-27.

 

Превод от руски: Костадин Нушев

 

 

 708 прочитания.

Рождеството още не е отминало

Декември 30, 2014 in Беседи, Начална страница

Словото стана плът – Синът Божий, Събезначалният на Бог Отец и Светия Дух, стана Човек като се въплъти от Светия Дух и Дева Мария.

 

Какво дивно, страшно и спасително тайнство!  Безначалният прие начало като Човек, Безтелесният стана плътоносец, Бог стана Човек без да престава да бъде Бог! Непристъпният, от Когото треперят Серафимите и пред Когото Херувимите закриват лица, стана достъпен за всички като прие образ на раб.

 

Защо и заради какво е това снизхождение на Твореца към Своите  престъпни творения? Какво е това снизхождение към човечеството, което по своя воля отпада от Бога – от Своя Творец? Всичко това е поради величайшето и неизречимо милосърдие на Владиката към Своето създание, защото Той не можеше да гледа целия човешки род, създаден от Него обдарен с дивни дарове, да бъде поробен от дявола и да бъде обречен на страдания и мъка.

 

Словото стана плът, за да направи нас земните небесни, а грешните – свети! За да ни въздигне от тление към нетление, от земята на небето и от робството на греха и дявола да ни възведе в славната свобода на чеда Божии! Да ни въздигне от смъртта към безсмъртието и да ни направи Синове Божии, поставяйки ни на престола като царски деца.

 

О, безмерно Божие благоутробие! О, неизречима Божия премъдрост! О, чудо поразяващо не само човешкия, но и ангелския ум!

 

Да въздадем слава на Бога! Защото с пришествието на земята на Сина Божий по плът, Който принесе Самия Себе Си в жертва за грешния човешки род, вместо проклятието, което бе изречено в началото от Бога, на вярващите в Него се дарува благословението на Небесния Отец! На осиротялото по причина на греха човечество се дава осиновление и обещание за наследството на вечния живот като отново му се връща Небесния Отец чрез тайнството на духовното възраждане – кръщението и покаянието.

 

Хората се избавят от най-мъчителната и смъртоносна власт на дявола, от терзанията на греха и всички страсти, а човекът се обожествява заради безмерното милосърдие на Божия Син, защото му се прощават греховете седемдесет пъти по седем! Грешниците са помилвани, нечистите са очистени, осквернените се освещават, немощните се изцеляват, а на обезчестените се дарува безмерна чест и слава!

 

Помрачените са просветени с Божествената светлина на благодатта и разума, а на човешкия ум е даден Божий разум, защото „ние имаме ум Христов“ (1 Кор. 2:16) както казва свети апостол Павел. На човешкото сърце е дадено сърце Христово; тленното е обезсмъртено; голото и изпонараненото от греха и страстите е украсено с Божествената слава; гладното и жадното е наситено и утолено с питаещото душата и укрепващото Слово Божие и с пречистото Тяло и божествена Кръв Христови! Безутешните са утешени, а насилваните от дявола са избавени и се избавят!

 

А какво се изисква от нас, братя и сестри, за да се възползваме от цялата тази благодат, принесена нам свише на земята от Сина Божий?

 

Нужно ни е на първо място вяра в Сина Божий, в Евангелието или в небесното учение. Истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцето, общение в молитвите и тайнствата, знание и изпълнение на Христовите заповеди. Нужни са ни добродетели – християнско смирение, милосърдие, въздържание, чистота и непорочност, простота и незлобие на сърцето!

 

Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение вместо злато, ливан и смирна, които му принесоха влъхвите като на цар, като на Бог и като на Човек, дошъл да приема смърт заради нас човеците! Това ще бъде най-приятната жертва от нас за Бога и за Младенеца Иисус Христос! Амин!

 

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 4-6.

 

Превод от руски език: Костадин Нушев

 552 прочитания.

За какво говорим вкъщи?

Ноември 21, 2014 in Беседи, Начална страница

Колко много губят хората при домашна беседа, за оживяването й, с това, че не говорят за Бога! Колко би се одушевил, оплодотворил и разнообразил разговорът им! Тогава от утробите на вярващите биха потекли реки (ср. Ин. 7:38) от спасителни слова. Колко назидание, успокоение, истинска наслада биха доставили подобни разговори! А сега, като не говорят за Бога в домашния кръг, а говорят за светска суета, бързо изчерпват темите за разговор и  скучаят и после убиват скъпоценното време с глупави игри или танци. Врагът на човешкия род е забелязал слабостта на хората да се занимават със суетни житейски разговори и въобще да прекарват времето в суетни забавления. Той извлече и извлича от тази слабост огромна изгода за себе си: откри театри, циркове – истинско осъществяване на суетата, истинска подигравка с хорската суета, и безумните измежду хората, склонните към суета, леност и бездействие охотно посещават театрите и цирковете, не намирайки по-добро занимание, което да достави спокойствие и приятност на духа им. Суета на суетата – всичко е суета! Бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека (Екл. 1:2; 12:13).

 

Из “Моят живот в Христа Том 2, част 1″ Благо Слово, София 20141016 прочитания.

За молитвата

Юни 1, 2014 in Отечески съвети

 

Когато извършваш молитва, правило, особено по книга, не препускай от дума на дума, без да си почувствал истината , без да си я сложил на сърцето си, а си направи и постоянно си прави труд да чувстваш със сърцето си истинността на това, което казваш. Сърцето ти ще се противопоставя – понякога с леност и вкаменена безчувственост към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с някакъв вътрешен огън и теснота, понякога с разсеяност и отклоняване към някакви земни предмети и грижи, понякога с припомняне на обида от ближен и с чувство на отмъстителност и омраза към него, понякога с представяне на светски удоволствия или с представянето на удоволствието от четене на романи и въобще на светски книги – но ти не бъди самолюбив побеждавай сърцето си, дай го на Бога като приятна жертва: Синко, дай Ми сърцето си (Притч. 23:26), и молитвата ти ще се сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ще се изпълниш с Духа и с плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление. Иска ти се по-бързо да приключиш с молитвеното правило, за да дадеш почивка на умореното тяло? Сърдечно се помоли и ще заспиш най-спокоен, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш надве-натри – за половин час молитва ще спечелиш цели три часа сън. Бързаш за работа? Стани по-рано, не се успивай – и се помоли усърдно – и ще придобиеш спокойствие, енергия и успех за целия ден. Сърцето ти се стреми към дела на житейска суета? Пречупи го. Нека съкровището му бъде не земна суета, а Бог. Научи най-вече сърцето си да се прилепва чрез молитва към Бога, а не към суетата на света, та да не се посрамиш в дните на болестта си и в часа на смъртта си като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както казах, няма да имаш успех в живота, вяра и духовен разум!

 

Из “Моят живот в Христа” изд. Св. Вмчк. Георги Зограф-Света Гора

 

 

 1608 прочитания.

Не унивай

Януари 4, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

 

Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

 

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

 

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

 2402 прочитания.

Защо почитаме Кръста Господен

Април 8, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница





Защо почитаме Кръста с такова благоговение, че търсим неговата сила в нашите молитви след като просим застъпничеството на Пресвета Богородица и на Небесните Сили, преди да се обърнем към Светците, а понякога и преди Небесните Сили? Защото след Господните страдания, Кръстът стана знака на Сина Човешки, така че Кръстът обозначава Самия Господ, въплътил се и страдащ заради нашето спасение.

***


Слава, Господи, на никога неотслабващата сила на Твоя Кръст. Когато врагът ме угнети с греховен помисъл и чувство, и нямам свобода в сърцето си, прекръствам се няколко пъти с вяра, тогава изведнъж и грехът отпада от мене, и угнетението изчезва, и аз излизам на свобода. Слава на Тебе, Господи!





1489 прочитания.