Защо Бог допуска злото?

Октомври 17, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Сладкарница

Когато задавали на стареца Клеопа въпроса защо Бог допуска злото, той обичал да разказва следната история.

 

Някога, много отдавна, в Египетската пустиня живял един монах – отшелник. Понякога той отивал в Александрия, за да продаде кошниците, които изработвал. Получените пари раздавал на бедните, като с останалото си купувал само най-необходимото.

 

Веднъж той вървял към града, като си мислел защо Бог допуска всичкото това зло в живота на човеците, при условие, че е Благ, Справедлив и Всемогъщ. Умът му се смущавал от спомените за толкова много нещастия и скърби, които видял при последното си посещение в града.

 

Неочаквано срещнал друг монах, запътил се към същото място. Зарадвал се на срещата и от дума на дума споделил терзанията си. Другият, виждайки неспокойното му състояние го утешил, че Бог ще му яви истината, ако се моли непрестанно, мълчи и не пита за нищо, което той, неговия спътник върши през време на пътя им. Строго го предупредил, че ако му зададе макар и един въпрос, ще го остави, и ще продължи пътя си сам. Но след три дена, когато стигнат в Александрия, може да пита и всичко ще му бъде обяснено.

 

Отшелникът обещал и те продължили по пътя си. Вечерта спрели да пренощуват в една къща. Стопаните ги приели любезно и ги нагостили. На масата стояла една красива сребърна кана. Преди да се оттеглят за сън, непознатият монах незабелязано от стопаните мушнал каната в дисагите си. Отшелникът понечил да го упрекне, но си спомнил за обещанието и замълчал.

 

На сутринта минали покрай един вир. Спътникът му извадил каната, начертал кръст върху нея с пръста си и я хвърлил във водата.

 

По обяд стигнали до едно село. В един дом ги поканили на трапеза. Когато си тръгнали, дворното куче ги залаяло. Непознатият монах го убил. Притичало детето на стопаните и взело да вика. Монахът му счупил дясната ръка и спокойно си тръгнал. Възмутен, другарят му отворил уста, но пак я затворил, щом си спомнил за договорката им.

 

Замръкнали край някаква полусрутена къща, в която, както се оказало, живеели едни осиротели деца. Родителите им били починали и сега нямало кой да се грижи за тях. Прекарали нощта при тях, а на заминаване непознатият взел една главня от огнището и запалил дома. Отново отшелникът не бил на себе си от възмущение, но си наложил да мълчи.

 

Влезли в поредното село. Там имало един позанемарен храм, но все пак можело да влязат и да се помолят. Странният монах обаче го спрял, взел камък, хвърлил го по прозореца на църквата и го счупил. И задърпал изумения си събрат към кръчмата. Там влязъл и направил три поклона на пода. Отшелникът вече се бил примирил с чудатостите му и просто само се молел.

 

Последната нощ били поканени в друга къща. Там живеело едно младо семейство без деца. Заранта те отишли на нивата. Непознатият монах внезапно се върнал и запалил и тази къща.

 

Ето че най-после пристигнали в Александрия и отшелникът нямал търпение да разбере всичко, което се случило. Най-напред запитал:

 

- Кажи ми, кой си ти?

 

- Аз съм ангел – отговорил странникът.

 

- Какъв ти ангел! – възмутен казал монахът – Ти си същински дявол! Само един демон може да върши такива мерзки дела, които ти направи. През цялото време ти отвръщаше на гостоприемството на тия добри люде с черна неблагодарност. Ти беше крадец, подпалвач, убиец, светотатственик. А на всичко отгоре носиш расо на монах!

 

- Лъжеш се – спокойно му отговорил другият – Аз наистина съм ангел. Бях изпратен при теб, защото Бог видя твоите терзания и поиска да отговори на всичките ти тревожни мисли. Искам да разбереш, че Той промисля за всичко в тоя свят и нищо случайно не се случва. Знам, че искаш да ме питаш защо направих тези неща. Ще започна от самото начало.

 

Защо откраднах каната ли? Ще ти кажа. Тя самата е открадната от дядото на стопанина на къщата от един манастирски храм. Заради това светотатство три поколения от този род са наказани с болести и други нещастия. Затова като награда за тяхното гостоприемство реших да ги избавя от тях. Сложих кръст на каната и я хвърлих в тоя вир, в който ще я намерят монасите, които идват да перат тук. И така тя пак ще си отиде на мястото.

 

Знаех, че онова куче е болно от бяс. Скоро щеше да почне да хапе стопаните си и затова го убих. А на момчето им счупих ръката, защото предузнах, че след като порасне ще стане разбойник. А така, с тази ръка, няма да може…

 

Защо запалих къщата на децата ли? Тези сираци нямаха никакво бъдеще, щяха да загинат. А така, след пожара, като разчистят ще намерят скритото от родителите им сребро и с него ще заминат за Александрия, където чичо им е епископ. С него той ще се погрижи за тях. Момчетата ще станат свещеници, момичетата ще се омъжат.

 

Знам, че се чудиш и защо хвърлих камък по църквата, а в кръчмата се поклоних. Аз, като ангел, можех да видя, че демони танцуват около прозореца и така ги прогоних. А този храм така или иначе ще се ремонтира. В кръчмата един богат търговец тъкмо обещаваше на свещеника, че ще поеме всички разноски за ремонта, затова и му се поклоних.

 

И накрая, за последната къща. Нея запалих, за да отърва младото семейство от проклятието бездетие. Навремето мъжът извършил нечестна сделка и с придобитите пари я построил. И затова нямат деца. А сега, виждам, че се е покаял и съжалява, но как да се отърве от нея? Сега ще си построи друга, по-скромна, но с честно спечелени пари. Бог ще ги благослови и с деца.

 

Виждаш ли, във всичко личи Божието милосърдие към хората, но те не го виждат и не го проумяват. Бог зло никога не върши. И ако допуска нещо, което хората смятат за нещастие и скърби, то е само за тяхно добро и изправление. Затова не гледай на външното, а се старай във всичко да виждаш Божията всесправедливост.

Братя, без Бога не можем дори да мигнем!

Септември 20, 2017 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

 

Пътувах веднъж с влак от Пашкан до Баку. За да не съм във вагоните където се пуши, си купих билет и се качих в последния вагон на влака. Отидох сам във вагона и не знаех кои ще бъдат другите пътници с мен. Точно преди отпътуването на влака, влезе група висши офицери. Те пътуваха към някое военно училище. Бяха моряци, полковници, а сред тях и един възрастен сержант със съпругата си.

 

Ето ти и монах в офицерски вагон… Това беше през 1957 г.
Един от тях, обаче за да не мълчат, пожела да се пошегува, като каза:

 

- Аха, гледайте! Влакът ще върви добре, защото имаме и поп тук!

 

Знаете ли, това беше суеверие: поп – късмет! Ако видиш поп, тогава горко ти! Аз мълчах и не отговарях на закачките.

 

- Бре, чуваш ли, ако попа е тук, тогава не е ли добре да разкаже онази история за Бога? Казват, че някакво “старче” сътворил небето и земята, и звездите и планините и моретата! Слушайте само! “Старче”!

 

Аз продължавах да мълча… Но един от тях дойде и седна точно пред мен.

 

- Отче, не се ядосвайте, от къде сте?

 

И какво да кажа, от Сихастрия?

 

- От манастира Нямц.

 

- Какъв сте? Свещеник, преподавател, професор, какво сте?

 

- Напротив, обикновен монах. Пътувам и аз за Баку.

 

- Чуйте, тези моите са любопитни, разкажете ни нещо за Бог? В Библията се казва, че Бог сътворил небето и земята, целия свят, а ние пък имаме друго разбиране за света.

 

- Не се сърдете, аз съм обикновен монах и ако започна разказвам за Бога, тогава ще трябва този влак три пъти да обиколи страната, та все още няма да мога да го завърша, това е много дълга история.

 

- Искаме и ние да я знаем! Вие сте монах, ние офицери и така или иначе всички заедно ще отидем до Баку. Може ли отче?

 

Стана един майор и каза:

 

- Отче, ето гледайте каква е работата, искам нещо да ви кажа. Не е ли абсурдно да вярваме в нещо, което не се вижда? Вие казвате, че Бог съществува, но дали някога някой Го е видял? Лудост е някой да вярва в това, което не е виждал!

 

- Господа, но първо давате ли честна дума? Тъй като започваме сериозен разговор!

 

- Е, слушайте го сега пък попа! Даваме, отче, как не!

 

- Виждам, че сте умни хора, аз пък съм глупав, но ще започнем “разказа” за Бога, така както умея. Господа, аз ще кажа, че всички вие, които сте в този вагон – сте луди!

 

- Вижте го сега пък, този поп ни направи луди!

 

- Ами сигурно! И ако не съм прав, тогава на първата гара ме предайте в полицейския участък! Но първо ще ви покажа, защо ви наричам луди.

 

- Да, да, голяма лудост е да вярва някой в нещо, което не се вижда! Кой е видял Бога?

 

- Вие чухте, че вашият приятел каза, че е голяма лудост да вярваш в това, което не се вижда. Но най-напред какво казва Светия Дух в началото на Псалтира в 13 и 52 псалм в: “И рече безумникът в сърцето си: Няма Бог! И второ, ти каза, че е лудост да вярваш в това, което не се вижда?

 

- Да, казах го!

 

- Ами аз ви казах, че никой от вас няма ум. Всички сте луди. Имам пълно право да ви наричам луди.

 

- Защо?

 

- Защото аз никога не съм виждал ничий ум! Ами тогава, не е ли лудост да вярвам, че имате ум, ако не съм го виждал?

 

- Гледайте бре, как ни напада попа!

 

Тоест, сменихме си ролите.
Разговорът беше хубав, сериозен и шеговит.

 

- Е, как да вярвам, че имате ум, ако аз от както съм роден не съм видял ничий ум? Нито у вас, нито у себе си: какъв е? Бял, черен, червен или зелен? С каква форма  е? Квадратен, правоъгълен или шестоъгълен? Господа, с каква форма и цвят е? Дали е осезаем или не? Ако ми обясните тези особености на ума, тогава ще ви кажа, че имате ум: ако пък не, тогава изобщо нямате!

 

Виж го ти попа! Можеш ли сега нещо да му кажеш? Ето, когато не си държа устата затворена. Глупак, не го зададе добре въпроса!

 

Те започнаха да се наричат един другиго глупаци.

 

- Освен това, дали целият свят по земното кълбо вярва, че хората имат ум? Вярват, ама на невижданото. Ето аргумента, че целият свят вярва, че хората имат ум! И вие вярвате, и аз, но умът – не се вижда. А дали пък някога сте виждали живота? Нима някой, някога е виждал живота на човека? И все пак, кой казва, че е мъртъв, когато е жив и има живот? Дали животът се вижда?

 

- Не.

 

- Не е ли лудост да вярваме, че хората имат живот? Ако не го виждаме.

 

- Но животът се проявява, отче!

 

- Много добре. Според неговото проявяване се смята, че съществува, въпреки, че не го виждаме. Така е и с Бога. Какви са Неговите проявления в света?

 

И започнах да изброявам силите на душата.

 

- Имате ли фантазия?

 

- Да.

 

- Дали някога сте я виждали? Не! Имате ли гняв? Дали някога сте го виждали? Имате ли мислене, мнение? Дали някога сте ги виждали? Имате ли страст? Имате, защото това са силите на душата – гняв и страст. Освен това, вие имате душевни сили като например: мисленето, избора, решението, недоволството, скръбта, радостта, дали някога сте ги виждали, защото това са душевни сили? На нас пък, Писанието ни казва, че човекът е образ и подобие на Бога. Но не според външния вид, а според душевния. Ето колко сили има душата! И всички те съществуват. И  световната философия ни учи, че тези душевни сили ги има. А дали някога сте виждали душата?

 

- Не защото не съществува!

 

- Как не съществува? Ако нямаш душа, тогава не би разговарял повече с мене! Ти не би могъл нито веднъж да мигнеш, ако няма живот в теб. И виждате ли колко много са те? И животът и ума и свободната воля и разума, и гнева, и радостта и скръбта, и страстта – в които вярва целия свят, а не се виждат. Всички свойства на душата са невидими, всички нейни сили са според Божия характер и подобие, защото Бог е невидим. Човекът е икона на Бога на земята, по отношение на душата: ум, слово и дух.

 

- Бре! – каза един от тях – по-добре   е да беше мълчал. Въпросът не го зададе добре! Този поп би трябвало да бъде някакъв управител на Семинарията!

 

Постоях така още малко и започна един лекар:

 

- Отче, нека върви по дяволите! Аз съм майор лекар. Оперирам и се движа с хирургическия нож по червата на човека, режа му врата, режа му краката, оперирам вече 30 години и не съм попадал на душата! И как да вярвам, че съществува, когато не съм попадал на нея с хирургическия нож!

 

- А ти и другуте лекари вярвате ли, че болката съществува на този свят?

 

- Вярваме, отче!

 

- А когато режеш човека с хирургическия нож и той крещи и се мъчи да се освободи от лапите на смъртта, не я ли виждаш болката?

 

- Не, тя не се вижда!

 

- И, искаш да видиш душата? Болката е една от телесните, естествени свойства на човека и е смесена с душевните. И тъй като не можеш да видиш болката, не можеш да видиш и душата. Особено, защото душата е духовно същество.

 

- Аха, гледай, гледай, и на тебе ти затвори устата! Бре, на дявол попаднахме!

 

Тогава един друг започна:

 

- Отче, знаем, че Църквата винаги се противопоставя на науката. Ето, руснаците вече са направили спътник, който три пъти е обиколил земята, заедно с Юрий Гагарин, и ето, приземи се успешно!

 

- И какво от това?

 

- Това са плодовете от напредъка на науката за разлика от религията.

 

- Нищо не са направили!

 

- О, ето, той е против науката! Този е като ония, които съдеха Галилей!

 

- Почакайте да ви кажа! Знаете ли какво са направили? Ако пчелата излезе от рояка и обиколи кошера в който живее, дали тя може да има претенции, че знае какво има по целия свят? Ето, толкова е направил човека до сега! Едва са излезли от кошера и са  обиколили кошера, в който живеят и си мислят, че са направили голямо нещо!

 

- Аха, нима?

 

- Науката още не е направила дори колкото полета на бръмбара от тази пръст до другата! И това всички учени по света го знаят и от Запада и от Изтока. И почакайте, тъкмо сега ни започна разговора.

 

- Хубав е господине, този разговор!

 

- И да е хубав и да е горчив, и да е сладък, аз от сега нататък ще ви разкажа всичко до края, колкото и да трае това разказване!

 

- Ето, наближава гарата на Баку. Господа, дали знаете за Голямата и Малката Мечка и за Зорницата на небето?

 

- Да!

 

- Ето за какво става дума! Астрономията и науката, т.е. най-големите учени сред астрономите казват, че Голямата Мечка, която представлява група от звезди, които свързани с мислени линии в най-ярката си част наподобяват формата на кола на небето, са на 1300 светлинни години разстояние от нас, а светлината се движи с 300.000 км/сек. Това е оста на Голямата Кола. За да стигнеш от едното колело до другото, е необходимо да пътуваш 1300 години със скоростта на светлината. А колко още ти трябват да стигнеш до предното колело и колко до теглича на Пропела?

 

- А какво е това Пропела?

 

- Някаква звезда там! А колко е дълга цялата кола, кажете ми?

 

- Интересно! Кой казва това?

 

- Камил Фламарион. Имах Камил Фламарион под ръка „Бог в природата“. Той е голям френски астроном от миналия век. Да, вие виждате една звезда, която изгрява вечер и ви се струва, че трепти, това е Алфа Кентавър. Цялата астрономия показва, че Алфа Кентавър е звезда съседна на нашета Слънчева система. Слънчевата планета се състои от 9 планети, заедно със Слънцето – 10. И до нашата съседка, до най-близката, им кой знае колко светлинни години път има. Моля, господа, да изчислите какво е направил Юрий Гагарин.

 

- Нищо не е направил, отче!

 

- Освен това Земята има диаметър от 36.000 км. Значи със своя Спутник той е преминал 36.000 км, а междузвездните разстояния какви са?

 

- Господине, това не може да се изчисли.

 

- Изчакайте да ви кажа нещо друго по-сериозно. Бог показва Своето действие не само в голямото, но и в малкото, както казва Св. Никодим Агиорит. Хайде помислете, че в ухото на иглата има 8 секстилиона атома, 1 секстилион е единица следвана от 21 нули. За да изброи човека атомите в ухото на иглата, би трябвало да живее 250 години и да брои повече от 1 милиард в секунда. И ви моля да ми кажете колко атома има в ухото на иглата и как биха се разположили! Колко е прекрасен Бог, та в ухото на иглата да се настанят толкова много атоми. Тогава, какво е направил човека със своята наука?

 

- Това е немислимо!

 

- Чакайте да ви кажа още нещо по-чудно. На върха на иглата има 16 милиарда йони, които с телата си са много по-малки от тези на атомите. И за тези йони, които не може да си представи човешкия ум, какви уреди са необходими за да се забележат? Защото, ако бихме имали такъв уред, с чиято помощ да може да видим бълхата, която ще ни изглежда по-голяма от планината Чеахлау, все пак в атмосферата не бихме забелязали нито един йон! И ето, установено е, че йоните се държат за ръка и като момчета играят, имат живот в себе си! Камил Фламарион казва, че Бог е във всяка трева, а аз бих казал, че Бог е във всяка трева и във всяко тяло. Но да го кажем по друг начин: Да, Бог наистина е в цялото Свое творение. И върху най-малкия зародиш на материята под небето е Божията ръка и съществува живот, който Бог е създал! И сега искам да ви кажа. Когато гледаме Божията сила, която в миниатюра извършва толкова много неизказани и за човешкия ум невъобразими чудеса, и когато гледаме, че и там има живот, в онези части на материята, които никога не могат да се видят с голо око, да не се страхуваме от пантеизма, бих казал, че Бог е душата на природата, на цялата природа. Но, не е така. Бог същесттвува и както казва св. Апостол Павел, всичко е от Него и чрез Него.

 

И така да се каже, видях, че се приближавахме до гарата на Баку и аз трябваше да слизам. Имаше още много за говорене.

 

- Братя, без Бога не можем дори да мигнем!

 

- Но, защо отче?

 

- Животът е от Бога, Животодателя, и ако си мъртъв, хайде, ако можеш мигни с очи! Можеш ли да мигаш, ако си мъртъв?

 

Накратко ви разказах, както беше. Това беше разговор от два часа.

 

- Господа, много съжалявам, че се разделяме.

 

- Отче, искаме да ти пишем, но да ни кажеш какво си завършил, изглежда да си някой ректор или преподавател в Семинарията.

 

- Ще ви кажа, но ако искате ми вярвайте! Аз съм само един овчар и паса манастирските овце.

 

- Брей, чуйте го! Ами това е чудо! … Прости сме! Ето какво ни разказа този поп!

 

Казах им много за звездите, за движението на Орион; казах им колко ветрове духат на земното кълбо и как се нарича всеки от тях и как възникват ветровете, според св. Йоан Дамаскин; за съзвездията и колко градуса е всяко съзвездие, колко Слънцето се задържа на всеки градус. Спомням си, че говорих дълго, според св. Василий Велики, от „Шестоднева“…

 

Накратко ви казвам както си беше. Наистина ви казвам, някои ме целунаха по бузата, някои ми дадоха цветя, някои бонбони. Дадоха ми и поменици.

 

Разделихме се с болка в сърцето…

 

източник: Блогослов мк

 

 

Покаянието на цар Манасия

Април 13, 2017 in Беседи, Начална страница

Старозаветният еврейски цар Манасия извършил толкова грехове пред Бога, колкото едва ли е извършил някой друг. В продължение на петдесет и две години той със сила принуждавал народа да се покланя на идоли и бесове, заповядвайки на евреите да се отрекат от Бога. Отрекъл се от Бога и самият той, както и децата му, и цялото му семейство. А тези, които не искали да се поклонят на идолите и да принасят жертви на демоните, той подлагал на най-страшни мъчения, докато не напуснат белия свят.

 

И така, този цар извършил неизброими грехове. Но Пресветият Бог, желаейки да прояви дълбината на Своето милосърдие и безграничната Си жалост към хората, чрез Своя промисъл, привел Манасия към покаяние. Как именно?

 

Макар да бил много лош, този цар произхождал от добър род. Неговият баща, Езекия – цар, който живял във времената на пророк Исаия, бил благочестив (виж 4 Цар. 18 – 20). Мисля, че точно той измолил от Бога да обърне отвърналия се от Твореца на небето и земята негов син. Как станало това?

 

Като видял злобата и неверието на Манасия, както и помрачението на ума му, поради което царят не само се отвърнал от Бога, но повлякъл в гибел и целия народ, Той, знаещият как да доведе всеки до покаяние, му надянал юзда и затегнал поводите, както е казано в Псалтира: „с оглавник и юзда ще стегнеш челюстите им, за да ти се покоряват” (Пс. 31:9 – по слав. прев.) Защото, ако Бог го беше оставил, той никога не би се покаял сам. Но Бог изпратил от Вавилон военачалниците на цар Асур с голяма войска и те завзели Йерусалим, а Манасия отвели в робство (виж 2 Пар. 33:11). Вързали го и го хвърлили в тясна клетка, в която той не можел дори да се изправи в цял ръст и да повдигне главата си, а през цялото време лежал неподвижно, свит на кравай. Главата му била прикована към краката с две медни вериги.

 

Вавилонският цар Асур мислел, че той ще изкара така седмица или дори по-малко. Заповядал да го хранят само два пъти седмично с хляб от трици и вода. И все питал слугите си:

 

– Не умря ли вече Манасия?

 

– Не е умрял, Ваше Величество. Жив е, още мърда в клетката си! Що за чудо!

 

Така, свързан с вериги, цар Манасия преживял не седмица, не месец, не даже и десет месеца, а повече от седем години. Страшно чудо било това – човек, с приковани глава и крака, получаващ нищожно количество вода и хляб от трици два пъти седмично, живее и живее. От тези мъчения и горчивите мъки, царят, от когото Бог не пожелал да отнеме искрицата живот, останал кожа и кости. Представете си какви били страданията му. Тогава той си спомнил за Бога и си казал: „Бог ми изпрати това мъчение като наказание за това, че го прогневих – сам аз се отвърнах от Него и Божия народ принудих да принася жертви на идолите!”. И мислил в сърцето си: „Щом Бог ме запази до сега сред живите, значи Той очаква нещо от мен. И какво ли е то, ако не моето спасение?”

 

Тогава той извикал към Бога от дълбините на душата си, започнал да пролива сълзи и горещо да се моли: „Господи Боже на Авраама, на Исаака и Иакова, Боже на небето и земята! Господи Боже, щом Ти прояви към мен милост и толкова години не допусна да умра, макар да се мъча в тези тежки вериги, и не прекъсна нишката на моя живот, то явно Ти очакваш моето обръщане към Теб. Аз, Господи Боже мой, не мога да преклоня коленете си, не мога да падна на земята пред Тебе и да ти се моля, защото съм прикован с тези тежки железни и медни вериги, които са ме свили на кълбо – главата до краката. Но Те моля, Господи Боже, и прекланям коленете на сърцето ми: спомни си, Господи, че ако сториш милост на праведниците, в това няма да има нищо удивително. Ти не си отредил покаяние за Авраам, Исаак, Иаков и тяхното праведно потомство, но си отредил покаяние за грешниците.

 

Затова, Господи Боже, ако Ти ми сториш милост, ако погледнеш милостиво на сърцето ми и ме обърнеш към покаяние, ако ме простиш със всичките ми грехове, които са повече от морския пясък, тогава ще стане явна Твоята неизразима милост и непостижимата Ти благост…”

 

Когато той с голяма болка се молил така от дълбините на душата си и проливал потоци сълзи сред мъченията, Пресветият Бог си спомнил за него и внушил на цар Асур да снеме от него веригите и да го освободи от клетката, от този страшен негов затвор.

 

Тъй като много дълго бил прикован във вериги, когато го пуснали, той започнал да се премята и да се търкаля, свит на колело. Костите му се били извили и той не можел вече да се изправи. Представете си колко жалко било да гледаш човек, свит на кравай и останал кожа и кости.

 

Заплакали вавилонците-езичници, казвайки:

 

– Още ли мъждука живот в този човек? И изобщо може ли да се нарече човек това същество? Бог, комуто той се покланя, му е простил, заради силното му покаяние!

 

Освободили го и започнали да го захранват по малко, грижели се за него и след няколко месеца той се изправил на крака. Щом се вдигнал и се поправил, вавилонският цар казал:

 

– Неговият Бог му е простил, заради силното му покаяние! – и го изпратил обратно в Йерусалим.

 

Манасия отново се възцарил и обърнал целия народ към богопочитание, извършвайки всякакви добри дела, каквито можел до края на живота си. Той написал тази покъртителна молитва, която сега ние четем на Великото повечерие и която носи название „Молитва на юдейския цар Манасия”1

 

Видя ли Божията премъдрост? Чу ли какво прави Бог? Царят-езичник, чиито грехове бил по-многобройни от небесните звезди и от морския пясък, Той превърнал в цар-светец, защото онзи се разкаял от дълбините на душата си, пролял горчиви сълзи и страдал толкова години в пост, мъчения и болка без да изгуби надежда на Божията милост!

 

Бележки:

 

1. В Свещеното Писание молитвата на цар Манасия се намира в края на Втора книга Паралипоменон. Великото повечерие се служи вечер, в определени дни на Великия пост.

 

Молитва на иудейския цар Манасия, когато е бил в плен във Вавилон

Господи, Вседържителю, Боже на отците ни, на Авраама, Исаака, Иакова и на тяхното праведно потомство, Който си сътворил небето и земята с всичкото им благолепие, Който си свързал морето с думата на Твоята заповед, заключил си бездната и си я запечатал със страшното и славно Твое име, от което всички се боят, и треперят от лицето на силата Ти, защото никой не може да устои пред великолепието на славата Ти, и неизтърпим е гневът при Твоята заплаха против грешниците! Но безмерна и неизследна е милостта на Твоето обещание, защото Ти си Господ всевишен, благ, дълготърпелив, многомилостив и съжаляващ за човеческите злини. Ти, Господи, по голямата Си благост, си обещал покаяние и прошка на ония, които са Ти прегрешили, и по многото Си щедрости си определил покаяние на грешниците за спасение. И тъй, Господи боже на праведните, Ти не си отредил покаяние за праведните – Авраама, Исаака, Иакова, които не съгрешиха пред Тебе, а си отредил покаяние за мене, грешника, защото аз сторих грехове, повече от морския пясък. Многобройни са моите беззакония, Господи, многобройни са беззаконията ми, и аз не съм достоен да погледна и да видя висината небесна поради многото мои неправди. Аз съм прегърбен от многото железни окови, та не мога глава да подигна, и няма почивка за мене, защото Те прогневих и сторих зло пред Тебе: не изпълних волята Ти, поставих гнусотии и умножих съблазните. И сега прекланям колената на сърцето си и Те моля за благост. Съгреших, Господи, съгреших и зная беззаконията си, но прося и Ти се моля: прости ми, Господи, прости ми, и не ме погубвай с беззаконията ми, не ме осъждай в преизподнята. Защото Ти си, Боже, Бог на каещите се, и върху ми покажи всичката си благост, като спасиш мене недостойния по голямата Си милост, и аз ще Те прославям през всички дни на живота си, защото Тебе славят всички сили небесни, и Твоя е славата во веки веков. Амин.

 

Източник: Православие ру


Една история от дядо Клеопа

Март 15, 2017 in Начална страница, Сладкарница

 

 

Имало един човек, който обичал да краде. И поне да бил беден! Но не! Бил заможен човек и жена му била добра, вярваща, имали и деца, имали и волове, овце, кози, коне, най-различен добитък и птици, земя, градини, лозя, но бил лошо възпитан от родителите си, понеже не можел да почувства ситост, докато не хапне нещо крадено. Мъжът много пъти разговарял с жена си. Добрата жена му казвала:

– Ех, мъжо, веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път ще се счупи. Ако те хванат, че крадеш, няма къде да се денеш от срам от хората. Всички ще те осъждат за това, че крадеш, защото имаш всичко необходимо. Защо крадеш?

– Жено, не мога, ако не отмъкна нещо от еди-кой си големец, от еди-кой си човек, от еди-кой си собственик!

Една късна юлска вечер на небето блестяла пълна месечина и всичко наоколо се виждало сякаш било ден. Връщал се той от полето към къщи и изведнъж вижда ожъната нива, цялата покрита с пресни житни снопи, наредени на кръстци.

И какво си помислил? „Колко хубаво ще стане, ако откарам с каруцата тази пшеница вкъщи“, защото пшеницата била превъзходна. Отишъл си вкъщи, впрегнал конете, хвърлил в каруцата един дълъг прът, за да привърже снопите към него, сложил сено и зелена тревица за конете и по късна доба, когато и птиците спят, взел със себе си малката си три-четири годишна дъщеричка и потеглил. На момиченцето много му харесвало да се вози с татко си в каруцата:

– Тате, ще ме повозиш ли с каруцата?

– Ще те повозя!

Майка й не я пускала:

– Стой вкъщи!

– Не! – инатяла се малката и заплакала.

– Хайде, пусни я де! На малката й харесва как конете тропат с копита и иска татко да я повози с каруцата.

Явно, това бил Божи Промисъл и грижа. И ето, дошъл селянинът насред полето да краде снопи. Нивата с пшеницата била близо до голяма гора и пътят минавал край гората. Докарал конете близо до мястото, откъдето мислел да изнесе снопите от нивата, разпрегнал ги, извадил юздите от устата им и им дал сено.

Момиченцето останало в каруцата. Луната светела и се виждало до хоризонта. Тръгнал селянинът, по нрав крадец още от детство, из полето, като се оглеждал във всички посоки – ще свърне ту наляво, ту надясно, ту напред, ту назад. Оглеждал се. А защо? Гледал дали случайно полският стражар не е някъде наоколо. И все се успокоявал: „Дори и да е тук, сега сигурно спи в някоя копа сено, сега е дълбока нощ“.

А през това време момиченцето наблюдавало от каруцата как баща й се оглежда на всички страни – и насам, и натам – и се чудело в ума си – наивни деца! – защо татко й се оглежда така.

Като се убедил , че няма никого и никой не го вижда, той грабнал няколко снопи пшеница и ги повлякъл към каруцата. Момиченцето, чрез чиято уста говорел Светият Дух, рекло на баща си:

– Тате, забрави нещо!

– Какво съм забравил, миличка?

– Забрави нещо! Огледа се на всички страни, а забрави да погледнеш нагоре!

– Какво казваш?

– Защо не погледна нагоре?

Момиченцето казало това не за да упрекне баща си. Мислело, че може би ще е по-добре, щом той гледа във всички посоки, да погледне и нагоре. Но това силно разстърсило човека:

– Какво, какво казваш?

– Тате, помислих, че трябва да погледнеш и нагоре!

И страх Божий така го пронизал, че грабнал снопите, отнесъл ги обратно и ги сложил на кръстците. Върнал се, впрегнал конете, качил момиченцето в каруцата и се върнал в къщи с празни ръце.

А жена му знаела, че той никога не се връща с празни ръце. Ще задигне или дини, или царевица, или пшеница, или нещо друго, но винаги ще се върне с товар вкъщи. И изведнъж вижда, че се връща празен, а до съмване оставали още два-три часа:

– Мъжо, какво те е сполетяло? Какво се е случило с теб?

– Жено, докато съм жив, няма повече да крада!

– Но какво те е сполетяло? Видяха ли те? Хванаха ли те? – помислила, че са го видели. – Нали ти казвах!? Ето как се забогатява от крадене!

– Жено, никой не ме хванал.

– Но какво се е случило?

Той посочил момиченцето и казал:

– Това е заради малката.

– Та какво ти е сторила тя?

– Заради нея няма да крада вовеки! Защото Светият Дух проговори чрез устата й.

– И какво ти каза детето?

– Тръгнах из нивата и преди да почна да влача снопите, както обикновено, почнах да се оглеждам – наляво, надясно, насам-натам. А то ме гледаше от каруцата и щом се върнах, ми каза: „Тате, забрави нещо. Забрави да погледнеш нагоре“. Тогава си помислих: „Ама, че съм безумец! Бог ми казва, чрез устата на дете, че трябваше да погледна първо нагоре. Защото, ако бях погледнал нагоре, нямаше да е нужно да гледам наляво, надясно, напред и назад, защото от окото на Всевишния нищо не може да се скрие.

Божиите очи, както казва Соломон, са милион пъти по-светли от слънцето и няма място, където Божието всезнание да не прониква. Както казва и апостолът, Божието всезнание прониква до разделяне на душа и дух, а не само до разделяне на душа и тяло. (вж.: Евр. 4:12).

Човекът е образ на Пресветата Троица. Той има ум, слово и дух. Този дух подобно на слънчевите лъчи сияе в сърцето и благодарение на него човекът е нещо повече от Ангелите; защото Ангелите не са създадени по Божи образ и подобие, а само човекът. Човекът е жив образ на Света Троица на земята: той има ум, слово и дух. Умът е образ на Отца, словото – образ на Христос, а духът – образ на Светия Дух.

Светият Дух посетил този човек със страх Божий и той си помислил: „Отсега нататък, докато съм жив, никога повече няма да крада. Нещо повече, ще отида да се изповядам и ще понеса епитимия за всичко лошо, което съм извършил през живота си, защото, ако пак отида да крада, ще трябва първо да погледна нагоре. И като погледна нагоре, това ще ми е достатъчно, за да не мога никога повече да крада, защото от окото на Всевишния никой не може да се скрие“.

И пак ще ви кажа: Начало на мъдростта е страхът Господен. Той е „основата на всички добродетели“. Мъдростта има два края – единият е страхът Божий, а висшият е любовта към Бога, защото всяка добродетел започва от страха Божий и завършва с любов към Бога, която е свръзка на съвършенството и най-високата добродетел.

Бог, на Когото се покланяме в Троица, Отец, Син и Свети Дух, единосъщната и неразделна Троица, и Пречистата Му Майка и всички светии да ни помагат да не забравяме страха Божий и да спазваме всичките Му заповеди. Амин.

 

 

Източник: Поучения на стареца Клеопа, (Книжка 2)

 

 

Старецът Клеопа за Православието на Балканите

Декември 16, 2016 in Видео, Начална страница



Наставления на стареца Клеопа

Октомври 26, 2016 in Беседи, Начална страница

 

 

О. Клеопа казваше: „Спорeд св. Василий Велики, най-голямата мъдрост, която пази човека от всеки грях и го въвeжда в Рая, във вечното блаженство, е смъртта. Смъртта и паметта за нея. А в ума и сърцето да имаме молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния”.

***

О. Клеопа постоянно повтаряше: „Утре – вдругиден ще отида при Христос!” Много пъти, когато някой му пееше „На многая лета!”, светият отец го спираше и казваше: „Не така, а: Вечная памят, вечная памят, вечная памят!”

***

Когато някой беше загрижен поради сегашните времена и го питаше: „Какво ще се случи, отче?”, светият отец отговаряше: „Годините и времената Отец е поставил в Своя власт. Каквото Отец иска, това прави!” А ако някой казваше: „Навън времето е лошо”, отец Клеопа отговаряше: „Всичко, което Бог даде, е добро!”

***

Често казваше: „Църквата е наша майка! Не оставяйте Църквата, защото тук се съединяваме с Христос. Тук се помиряват Марта и Мария. Дръжте реда на богослуженията и храната по Типика. Църквата опазва всички ни!”

***

Когато християните го питаха добре ли е да четат Псалтира, отец Клеопа отговаряше: „Св. Василий Велики казва: По-добре е слънцето да спре своя ход, отколкото Псалтирът да престане да се чете в християнските домове. И както слънцето е най-голямото от всички светила, така е и Псалтирът между останалите боговдъхновени книги. Дръжте Псалтира като вкусен сладкиш. Когато си гладен, ще отрежеш парче, ще хапнеш и ще продължиш работата си, след това пак ще прочетеш катизма, две, три – колкото можеш”.

***

На онези, които записваха имена за поменаване на църковните богослужения, казваше: „Тук сме събрали поменици за велики служби, но ако човек у дома не прави нищо, изпълнява се писаното в Свещеното Писание: Когато един се моли, а другият не, единият гради, а другият разрушава! Затова ви казвам: след утринните молитви да четете Акатиста на Благовещение със запалено кандилце. Ще видите, че Божията Майка е бърза застъпница.

***

Старецът Клеопа съветваше жените, които се оплакваха, че имат зли съпрузи, да не се развеждат, а да се молят за тях: „Не аз ти казвам това, а апостол Павел: Откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш своя мъж? Не знаеш ли, че невярващият мъж се освещава от вярващата жена и обратно?” Съветваше така и мъжете и мнозина се радваха, виждайки в домовете им да се случват чудеса.

***

Често казваше на християните и тези думи: „Когато у вас се разболее някой: било бащата, било майката, било синът или дъщерята, или който и да е, не викайте най-напред лекар, а свещеник, за  да го изповяда. Защото, пази Боже, смъртта може да го застигне неизповядан и с тежки грехове. Тогава няма повече прошка и службите нищо не му помагат”.

***

Много християни днес се боят от магии и урочасвания. Такива отец Клеопа съветваше: „Не се бойте от магии! Имайте страх Божи и се грижете да не разгневите Бога с греховете си – тогава магиите няма да имат никаква сила! Изповядвайте греховете си, постете и си правете свето елеосвещение”.

***

Дори и когато пиеше вода, отец Клеопа най-често искаше благословение от своя килийник или от някой брат, за да ни даде пример на смирение.

***

Един брат попита отец Клеопа:

- Oтче, какво да правя, за да се спася?

- Да имаш отдясно страх Божий, отляво памет за смъртта, а в ума и сърцето си молитвата „Господи Иисусе Христе” и ще станеш светец, брате!

***

Друг брат каза на стареца:

- Отче, моли се за мене, грешния, и ако отидеш при Господа – не ме забравяй.

- Да! Ти, брате, яж и спи до насита, а аз ще се моля за тебе!

***

Един брат го попита как да се моли. А старецът му каза: „Моли се първо с уста, защото от устата молитвата преминава в ума и след това в сърцето. Но за това е нужен много труд, много сълзи и благодатта на Светия Дух!”

***

Друг брат попита отец Клеопа как може да се спаси. Отецът отговори: „Търпение, търпение, търпение. И когато ти се стори, че не можеш повече, почни отначало: търпение, търпение, търпение. И не до средата на пътя, но до края!

***

Един монах от братството на манастира „Сихастрия” каза на стареца:

- Отче Клеопа, какво да правя, за да се спася?

- Имай винаги смъртта пред себе си, молитвата „Господи Иисусе” в ума и сърцето си и покаянието на разбойника от кръста, пък тогава не се страхувай от нищо!

***

И пак казваше на братята: „Всичко е преходно! Грижете се за душата си, изповядвайте се, причастявайте се, водете чист живот, давайте милостиня. Правете от всичко, колкото можете и имайте любов един към друг, защото любовта никога не умира!”

***

Казваше и това: „Имайте към Бога синовно сърце, към себе си – ум на съдия, а към ближния – сърце на майка”.

***

Отново казваше: „Послушанието без молитва е въртене в кръг, а който извършва послушанието с молитва – Литургия служи.”

***

И още казваше: „Смирението се ражда от послушание без ропот.”

***

И отново казваше: „Молитвата не зависи от времето или мястото. Тя е храна за душата.”

***

Един брат от манастира се смути, защото понякога идваха деца, които вдигаха врява и тичаха наоколо. Като дойде при стареца, той го попита какво да прави. А отец Клеопа му каза: „Хайде, спомни си; нима не си бил и ти дете? На мен децата са ми много скъпи, защото са като ангели! Страхувам се някое от тях да не падне, да не си счупи крака или ръката. Тях и Христос ги обича и казва: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно (Мат. 19:14)”

***

Отец Клеопа казваше: „Никога не давай съвет, докато не си го изпитал в живота си! Който дава съвет, без да има опит, е като извор, нарисуван на стената. А който говори от собствен опит, той е подобен  на извор с жива вода”.

***

Веднъж, когато някой му показа новата църква в манастирската овощна градина, отецът каза: „По–лесно е да направиш съборна църква, отколкото истински монах”.

***

Отец Клеопа казваше: „Нито едно дело да не започваш, без да си се осенил със Светия Кръст! Когато тръгваш на път, когато започваш работа, когато отиваш да учиш, когато си сам и когато си с други хора, запечатай със Светия Кръст своето чело, своите гърди, устата си, очите си, ушите си – всичко твое нека бъде запечатано със знака на Христовата победа над ада. И тогава няма повече да се боиш от магия, уроки или каквото и да било друго. Защото всичко това се топи от силата на Кръста като восък пред лицето на огъня и изчезва като прах пред лицето на вятъра.”

***

Когато говореше с дошлите при него хора, отец Клеопа често казваше: „Ангелите Господни са ви довели в светия манастир, деца. Вие не ги виждате, но зад всеки от вас стои ангелът-хранител.” И старецът кротко поглеждаше хората, сякаш виждаше техните ангели.

***

Като цяло, светият отец Клеопа не беше привърженик на прекалените подвизи, макар че самият той се беше подвизавал много като пустинник. Но светците винаги са строги към себе си и пълни с любов към другите. Казваше, че гората не се бои от онзи, който събира много дърва наведнъж и претоварва колата. Защото знае, че претоварената колата ще се счупи. Гората се бои от онзи, който взема по едно дърво, по един малък товар. От него се бои, защото знае, че  той малко по малко, ще я изсече цялата.

***

Когато идваха групи от студенти по богословие, отецът им казваше: „Можеш да дадеш на хората епитимия да правят милостиня. Но не на богатите. Защото те имат пълни джобове – идват, слагат ти торба с пари на масата и казват: Готово! Спасих се. Но Царството Божие не се купува с пари! Наложи им да постят, да правят поклони, да извършват бдения… Защото тогава се трудят и ще имат заплата от Бога. Да прави милостиня наложи на някой беден човек, защото той ще трябва да се труди, за да спечели пари и така ще получи въздаяние от Бога.”

***

„Свиквайте да постите – казваше отец Клеопа, – защото ще дойде време, когато ще ядете по един картоф седмично!”

***

Често отец Клеопа споменаваше греховете, произтичащи от себелюбието и подтикваше всички към покаяние, казвайки: „Себелюбието е извор на всички злини и грехове! То е неразумна любов към тялото и най-тежката и фина от всички страсти, които поробват човешката природа. От себелюбието се раждат: самосъжаление, самооправдание, самодоволство, самохвалство, надменност и всички останали знайни и незнайни грехове.”

***

Когато отецът беседваше с поклонниците, той говореше по вдъхновение от Светия Дух. Веднъж, когато помещението беше пълно с хора, отецът започна да говори нещо, което нямаше връзка с разговора. Нещо, което сякаш не интересуваше народа. Но накрая дойде, плачейки, една жена, която беше стояла отзад и му каза: „Прости ми, отче, защото съм грешна!” Отецът беше говорил за нея.

***

Един от неговите ученици казваше: „През цялото време отец Клеопа говореше неща, които служеха за духовно назидание. Празна дума нямаше в неговите уста. Той умееше да умножава този свой талант. Когато нямаше поклонници, той взимаше броеницата и отиваше в планината. Много пъти съм го виждал на колене, под някое дърво или на някой пън, потънал в молитва. Трябваше да го викам много пъти, за да ме чуе. Ако му донасях вест, че е дошла някаква група от хора, отначало той съжаляваше за загубеното спокойствие, но бидейки поразен от любовта и вярата на дошлите, ги приемаше, говореше с тях, утвърждавайки ги във вярата и смекчавайки болките и неволите им. След това отново се оттегляше, молейки се за тях – Благият Бог да им даде място в „крайчеца” на Рая.

***

Слушайки отец Клеопа, човек не можеше да се насити. Каквото и да кажеше, беше завладяващо. Светият отец проповядваше, разказвайки за своето детство, за манастирския живот, за това, как е бил гонен, арестуван и затварян, как след това е избягал в гората, за по-късното си служение на народа, за пътуването си до Йерусалим и до Света гора, както и за много други неща. Често онези, които го слушаха плачеха, понякога плачеше и отецът. Всички биваха разчувствани, но не само от това, което разказваше, а преди всичко от Божията благодат, която живееше в него. Самото негово присъствие – по-точно благодатта на Светия Дух, с която старецът бе изпълнен – преобразяваше сърцата.

 

Из книгата „Старец Клеопа. Пут неба” източник: Svetosavlje.org

 

За разсъдителността

Октомври 29, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

 

Разсъдителността или дарът за различаване е украшение на добрите дела, както казва св. Исаак Сирин: „Украса на всяко нещо е мярата.” 1 Без тази духовна сол всичко добро се разваля и се превръща в тлен. Според светите отци това украшение на добродетелите се придобива чрез безстрастие.

 

И тъй, когато човек престане да се доверява на своите съждения, а следва във всичко наставленията на опитните старци, той придобива разсъдителност. За да разберем как действа разсъдителността, трябва да си припомним, че душата се дели на три части: разумна част, гневлива част и желаеща част 2 .

 

Св. Максим Изповедник описва начина, по който с разсъдителност трябва да управляваме тези три части на нашата душа и тяло: „Нека да дадем на  душата  и тялото си това, за което те са достойни, т.е. на разумната част да дадем четене, духовни съзерцания и молитва; на гневливата част да дадем духовна любов, която се противопоставя на ненавистта; а на желаещата част да дадем въздържаност и умереност. На нашето тяло пък да дадем храна и дрехи – толкова, колкото са му необходими.” 3

 

Но мярата на подвига трябва да се определя според силата на всеки. Чуй какво казва св. Марк Подвижник: „Както медта се различава от желязото и желязото от сухите клечки, така и телата се различават едно от друго.” Един е здрав по природа, той може да пости и да не яде нищо до вечерта, а друг, бедничкият, ако не яде по два пъти на ден ще се разболее и ще умре. Именно разсъдителността ще ни предпази да не се хвърляме в различни крайности. Наистина, вреда може да се получи както от прекомерно продължителния пост, така и от пресищането на стомаха; както от прекомерното бодърстване, така и от многото сън.

 

Във всичко, във всичко трябва да имаме разсъдителност, понеже разсъдителността е царицата на добродетелите. Защото, ако човек се заеме с някакъв подвиг с голяма ревност, но няма ръководител, то той веднага ще падне.

 

Веднъж идва тук при мен един герой и ми казва:

 

- Отче, разреши ми да чета молитвите на св. Василий Велики! 4

 

- Не, не ги чети, иначе бесовете ще те изгонят оттук. Не е за теб да четеш молитвите на св. Василий.

 

Едва е постъпил в манастира и аз трябва да му разреша да чете молитвите на св. Василий, защото той, виждате ли, е ядосан на бесовете!

 

- Горкичкият! Ако само знаеш колко ядосан ти е дяволът и как иска да се подиграе с теб!

 

Веднъж при св. Варсануфий, великият палестински старец, дошъл един монах и му казал:

 

- Ще ми позволиш ли да заклинам бесовете и да чета молитвите на св. Василий?

 

- Не ги заклинай, защото ще се поругаят над теб. Смири се и казвай на всички братя: „Прости ми!” Така ще победиш демоните. Понеже дяволът може всичко, само „прости ми” не може да каже, защото е паднал в гордост.

 

„Само по един начин ще победиш дявола, ако мислиш така: Аз съм прах и пепел, аз съм грешник и нищо не мога…”

 

Дяволът пости – нали никога не яде, пази девство – не се жени, бодърства – нима спи някога? Значи ти се трудиш, а той стои празен? Не става така! Или мислиш, че ако се надбягваш с него, ще го изпревариш? Та той за един миг ще се озове на другия край на земята. Само по един начин ще го победиш – ако мислиш така: „Аз съм прах и  пепел, аз съм грешник, за нищо не съм годен  и съм недостоен даже да живея на земята!” От едно единствено нещо се бои дяволът – от смирението. От нищо друго. Ти може да си такъв ревностен подвижник, какъвто светът още не е виждал, но ако не можеш да помолиш за прошка, то ти си поруган от него; ти си метла на дявола.

 

Трябва да сме разсъдителни и в беседите, и в поклоните, и в бдението, и в мълчанието, във въздържанието от храна, питие и сън, във всички телесни подвизи. Затова, братя, нека ни помогне Божията милост да придобием мъничко разсъдителност, понеже в този свят има много мрежи, всевъзможни изкушения и духовни недоумения. Нека се придържаме към разсъдителността и да имаме мяра във всичко.

 

Гората не се бои от онзи, който претоварва  каруцата си догоре с дърва, защото знае, че когато той потегли, оста ще се счупи, конят ще падне и той няма да може да продължи. Гората се бои от онзи, който всеки ден измъква от нея по едно дърво и го отнася у дома. Така и врагът не се бои от този, който захваща да оре нашироко, защото ще остане неразорано.

 

Малко по малко! Малко по малко, лека-полека!

 

Ето така и вие пристъпвайте към добродетелите – малко  по малко, та всякога да съжалявате, че не сте направили повече.

 

Св. Теодор Студит казва: “Човек забогатява малко по малко – и в материалното, и в духовното.” 5 Малко по малко, та всякога да съжалявате, че не сте направили повече.

 

 

Бележки:

 

1. Св. Исаак Сирин. Подвижнически слова. Слово 1

2. Или: мислеща, раздразнителна и желаеща част на душата

3. Св. Максим Изповедник. Четиристотин глави за любовта. Четвърта стотица, гл. 44

4. Имат се пред вид молитвите на св. Василий Велики за изгонване на бесове

5.  Феодор Студит, преподобный. Великое оглашение. Ч. 1. Оглашение 63. С. 379

 

 

 

 

Подготовка за св. Причастие

Декември 21, 2013 in Начална страница

 

Архимандрит Клеопа (Илие) подчертава огромната важност на сериозната подготовка за Тайнството св. Причастие, той пише: “Често ли, рядко ли някой ще се причастява със светите Тайни, но ако той не се старае да се причастява със задължителната подготовка и изпълняването на условията, необходими за това тайнство, такъв се причастява за свое осъждане, а не за полза”.

Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат

Ноември 27, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница

Веднъж старецът Клеопа пътувал с влак и в купето с него имало двама военни. Те били атеисти и започнали да му задават въпроси, като го провокирали и казвали, че няма Бог, тъй като Той не се вижда. Старецът отговорил:

 

– А тока, който не виждате, да не би да не съществува, или времето, което тече, да не би да се вижда?

 

Те се затруднили да отговорят и казали:

 

– Е да, обаче сега Гагарин като обиколи земята и видя, че няма Бог!

 

– Абе момчета,  може ли пчелата, която е обиколила около кошера да има претенциите, че е видяла цялата вселена!

 

След тези мъдри слова, военните го попитали:

 

– Отче, ти какъв си?

 

– Аз съм монах от един манастир.

 

– А какво правиш там?

 

– Овчар съм.

 

Военните се спогледали и възкликнали:

 

– Представяме си какво би било, ако говорехме с игумена на манастира!

 

 

Поклонническото пътуване на стареца Клеопа

Юли 18, 2013 in Беседи, Начална страница


старец Клеопа

 

Три години след първото си поклонническо пътуване до светите земи, през септември 1977, група от четирима отци от манастира Сихастрия, водени от архимандрит Клеопа Илие, потеглиха с влак към Атон.

 

Атон, наричан “Градината на Пресвета Богородица”, е второто най-свято място в християнския свят след Гробницата на Господ. Атон е раят на православните земи, неповторим в християнския свят.

 

Пристигнахме в Солун, столицата на древна Македония, където се срещнахме с някои румънски монаси. Цял ден посещавахме старите църкви и манастири на северна Гърция, след което отпътувахме за Атон.

 

Атон

 

На хоризонта можехме да видим някои Атонски манастири, пристанището Дафни и върха на Атон, над 2000 метра висок. Всичко изглеждаше като Божие чудо. Атон представлява тясна ивица земя с площ от 335 кв. км., над 50 км дълга, в която се поместват двадесет големи манастира, над 15 скита и около двеста килии, големи и малки, в които над хиляда и петстотин гръцки, сръбски, руски, румънски и български монаси се подвизават в аскетизъм.

 

След двучасово пътуване с лодка слязохме на пристанището Дафни и се изкачихме до Карея, столицата на Света Гора. След като получихме входна виза за Атон, тръгнахме към румънския скит Продром, където останахме два дни. В събота вечер, по време на вечернята, расофорен монах Йоан, ученик на отец Клеопа, бе подстриган като монах под мантията на отец Клеопа. Подстрижението беше ръководено от Архимандрит Викторин, игумена на манастир Сихастрия, който му даде името Йоаникий.



отец Клеопа и отец Йоаникий Балан

 

След това бе отслужена литургия и отец Клеопа произнесе красива реч. След трапезата посетихме всички пещери и килии на пустинници около скита Продрому и на следващия ден се отправихме на поклонение в световно-известните Атонски манастири.

 

Първата ни спирка беше в манастира Велика Лавра. Тук се поклонихме пред мощите на Св. Атанасий Атонски в притвора на църквата.



мощите на Св. Атанасий Атонски

 

След това посетихме румънския скит Лаку и манастирите Иверон, Кутлумуш и Ставроникита, всичките реставрирани и подържани във времето от молдавски владетели. Най-силно ни развълнува иконата на Пресвета Богородица, наричана ‘Портаиса’ (Вратарница) в манастира Иверон, където всички се поклонихме, начело с отец Клеопа.


Иверската икона на Пресвета Богородица, наричана ‘Портаиса’ (Вратарница)

 

По пътя към Карея се отбихме за кратко в килията на прочутия исихаст, Паисий Светогорец, велик, свят човек, почитан и търсен в цяла Гърция, който ни изуми със своята святост и смирение.

Килията на отец Паисий в Капсала е обградена от лозя. Почукахме на портата и зачакахме. Дребен на ръст монах, слаб, скромно облечен, на вид на около седемдесет и пет години, но със сияещо лице и изпълнен със смирение, дойде и ни отвори портата. Беше Старецът!


стареца Паисий

 

- Благослови ни, отец Паисий! Ние сме пилигрими от Румъния.

- Господ да ни благослови всички!

Покани ни в малък параклис до килията, където се поклонихме и изпяхме тропара на Пресвета Богородица. След това ни покани в килията си за гости, четири на два и половина метра голяма. Седнахме. Бяхме общо около десет човека. Отец Паисий ни почерпи, по обичая на атонските монаси, с локум и студена вода. След това седна на малко столче на прага на вратата.

- Отец Паисий, идваме отдалеч. Молим – дай ни наставление как да се спасим.

- Простете ми, моля ви. Не съм йеромонах и не се осмелявам да наставлявам свещеници – отговори старецът.

- Независимо от това, намери за нас дума за спасение.

- Отци, не съм завършил още училището на монашеството и не знам много думи.

Виждайки смирението му, архимандрит Клеопа го попита:

- Отец Паисий, коя молитва е по-полезна за монаха: да чете Псалтира или да казва Иисусовата молитва?

- И двете са добри – каза той – само ги казвайте от сърце, с вяра и със сълзи.

- Кой монашески аскетически труд е по-добър – живота в братство или в пустиня?

- Ако имаш смирение – каза старецът – можеш да се спасиш и в единия и в другия. Който иска да е сигурен, че ще се спаси, влиза в братство под послушание; а който обича повече тишината и молитвата се оттегля в уединение.

- Как можем да помогнем за спасението на другите?

- С молитва. Монахът е преди всичко молитвеник и запалена свещ на светилник за всички. Само по този начин можем да помагаме и духовно да изграждаме хора. Първа е молитвата, после примерът на нашия живот, после наставленията.

- Как можем да придобием дара на сълзите?

- Ако имаме смирението на светците, ще придобием и Умната молитва, и дара на сълзите. Не съм съумял да придобия този дар, който се дава от Бог след много труд.

- Какво е мнението Ви за атонското монашество днес?

- Нямам никакво мнение. Но знам, че всички са дошли на Света Гора за слава Божия и за да се спасят. Така всички се насилват, според ревността и силите си, в молитва, в послушание, в пост, в нощни бдения, и във всички добри дела. Всички се смиряват, имат надежда и се трудят и следват Христа. Кой обаче ще се сдобие с короната на спасението не знае никой освен сам Бог.

- Какви книги трябва да четат монасите?

- Преди всичко Светото Писание. След това Жития на светиите и отечески писания. Не е нужно да четем или да говорим много, но трябва да правим много!

- Отец Паисий, колко пъти в годината трябва да пристъпваме към Светото Причастие?

- Гласът на сърцето ни и на нашия духовен отец ни указват колко пъти. Някои по-често, други по-рядко. Но ако монахът може да се причастява веднъж седмично е много добре. Миряните – по-рядко и в съответствие с това, което реши техният духовен отец.

- Какъв друг съвет можете да ни дадете?

- Нека винаги да сме готови за смъртта, “защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий” (Мт 25:13).

- Отец Паисий, колко часа трябва да спи монахът нощем?

- Ако прибавя колко часа спя легнал на легло и колко проспивам на крака, ще видите че спя по цял ден, защото не пазя трезвение с ума си в молитва!

И ние, получавайки голяма полза от смирението и мъдростта на отец Паисий, му благодарихме, че ни прие, за наставлението, поискахме благословението му, и продължихме по пътя си.

След това посетихме чудотворните икони в църквата Протата в Карея, както и в манастирите Пантократор, Есфигмен и Ватопед, където има много мощи и няколко чудотворни икони. Стефан Велики [1] построил пристанище във Ватопед, което се поддържа в добро състояние и до днес.

Продължихме своето поклонническо пътуване с посещение в Хилендарския манастир. От там прекосихме хълмовете и спряхме в Зографския манастир, който е бил построен от основата от Стефан Велики между 1475 и 1502 година. Патронният празник на манастира е празникът на Свети Георги.

След това се поклонихме в манастирите от западната страна на връх Атон – манастира Дохияр (основан изцяло от Алекандър Лапеснеану през 16 век), Ксенофонт, Пантелеймон, Ксиропотам, Симонопетра ( основан от Михаил Смелият [2]), Филотей, Григорият (основан от Стефан Велики), Дионисият (основан от Негой Бесарабски [3]) и Св. Павел.

Когато атонските игумени научиха за идването на архимандрит Клеопа на Атон, не малко от тях го помолиха да даде наставление на братята от техните манастири. Така той даде пет духовни проповеди с отеческо и изключително исихастко съдържание, които утешиха много млади души. Тези проповеди бяха публикувани и обиколиха цяла Гърция.

Напускайки Света Гора посетихме град Атина и манастирите около него и отидохме при великия духовен отец, Порфирий, който имаше дара на прозорливостта.


стареца Порфирий

 

Истински светец на нашето време! Той се подвизаваше в малък скит в Атика. От там заминахме за остров Корфу, при мощите на св. Спиридон, когото отец Клеопа почита извънредно много.


раката с мощите на свети Спиридон

 

Тъй като следващият ден бе неделя, отслужихме заедно света литургия, и отец Клеопа бе поканен да даде наставление в манастира Платитера в града. Късно вечерта отпътувахме с кораб към Италия при мощите на светия йерарх Николай, великия чудотворец, по настояване на отец Клеопа, който искаше да им се поклони поне веднъж в живота си и да изпроси помощта на светеца.


Рака с мощи на свети Николай, Бари

 

В десет часа на другата сутрин пристигнахме в Бари, където се намира катедралата с мощите на свети Николай. Тук всички се поклонихме със сълзи пред неговия реликварий, който се пази под олтара на голямата църква, и изпросихме неговата помощ и посредничество за нас и за нашата страна. Отец Клеопа прочете със сълзи първата част на Акатиста на свети Николай и всички изпяхме „Радвай Се, О Николай Велики Чудотворче!”. Беше момент наситен с много чувство, който никога няма да забравим.

От там отидохме в Рим, където посетихме катакомбите и се поклонихме пред мощите на Св. Калист и Св. Севастиан. След това се отбихме в манастира Челие в Югославия, за да се срещнем с великия сръбски богослов, Юстин Попович. Всички искахме да говорим с този забележителен догматичен богослов, известен по цял свят, който бе насилствено затворен в този манастир [4].


старец Клеопа и свети Юстин Попович

 

Два дена архимандритите Юстин и Клеопа разговаряха чрез преводач. След това отец Клеопа го помоли за личен съвет. Сподели с отец Юстин, че би желал да прекара остатъка от живота си на Атон, но се колебае дали да го направи. Тогава архимандрит Юстин му каза:

- Отец Клеопа, ако отидеш на Света Гора, ще добавиш още едно цвете в градината на Пресвета Богородица. Но какво ще стане с вярващите – на кого ги оставяш? Там ще се молиш само за себе си, а в своята родина се молиш за всички и можеш да доведеш много души, които са без пастир, до Бог. Преди време аз също исках да се подвизавам в аскетизъм на Атон, но накрая се върнах да върша мисионерска работа в родината си.

- Казвам да останеш в своята родина, и така ще спасиш и себе си, и ще помогнеш за спасението на другите. Това е най-голямото добро дело за монаха днес. Особено сега, когато се борим срещу безверие, секти и религиозно безразличие.

След като получи този съвет, отец Клеопа се прибра у дома в мир.


отец Клеопа с духовни чеда





[1] Стефан Велики е бил владетел на Молдова през 15 век; защитавал е земите на Молдавия половин век след падането на Византия. Спечелил четиридесет и седем битки и построил четиридесет и осем църкви. Духовен отец му е бил свети Даниел Исихаст. Цар Стефан е канонизиран от Румънската Православна Църква в 1992 година.

 

[2] Михаил Смелият е бил владетел на Молдавия и строител на църкви. След като Византия пада под турско владичество, владетелите на Молдова, Влашко и Трансилвания (които днес съставляват Румъния) подемат каузата да подпомагат исихасткото монашество като се грижат за манастирите на Атон и в своите родни земи.

 

[3] Негоя Басараб е бил владетел на Влашко от 1512 до 1521. Той е бил най-големият строител на църкви през 16 век. Начетен и високообразован, той се опитвал да осъществи идеала за монарх исихаст. Неговият духовен отец, патриарх Никон, завършва живота си в манастира Дионисият.

 

[4] В края на Втората Световна война, преп. др. Юстин Попович (25 март 1894 – 25 март 1979) е отстранен от поста си на професор по богословие в университета на Белград, поради влиянието, което указва на интелектуалци, обръщайки ги към вярата. Отива в Челие в западна Сърбия, превръща го в процъфтяващ манастир и се труди като духовен отец в него до смъртта си през 1979г.. Канонизиран е от Сръбската Православна Църква през 2010 година.

 

Превод от английски
“Shepherd of Souls” by Archimandrite Ioanichie Balan, страници 144-152

Старец Клеопа – За желанието

Февруари 22, 2013 in Видео, Начална страница

 



Старец Клеопа (Илие) (10 Април 1912 – 2 Декември 1998) – румънски старец, архимандрит и игумен на манастира Сихастрия. Превод на български: http://pravoslaven-sviat.org/