Някои съвети от Старецът Тадей Витовнишки

Юни 20, 2018 in Начална страница, Отечески съвети

 

Строгостта в отношението към близките е опасна. В държането си към хората трябва да бъдем благи, кротки, снизходителни.

Към нашите близки трябва да се отнасяме еднакво. Не трябва да делим хората: този ми е симпатичен, онзи ми е антипатичен. Защото така вие обявявате война на другия човек. И тя ще бъде за вас непоносима. И макар че външно вие не сте дали повод нито с дума, нито с действие, вътре в себе си, със своите мисли, вие сте го предизвикали.

Престанете да мислите зло за своите началници или колегите ви по работа, променете лошите мисли на добри, и ще видите, как се променя поведението на вашите предишни „неприятели“.

Хората са променливи като вятъра. Днес са с теб – утре против теб. Кой може да спре вятъра? Кой може да угоди на целия свят? Ако се стремиш да угодиш на всеки, непременно ще се натъкнеш на беда. В Евангелието се казва една проста премъдрост – да бъдем ничии за целия свят, за да станем пред Бога нечии.

Когато откриете някоя сродна душа, останете с нея, защото това е голяма радост да водиш приятелство със съмишленик.

Характера е ключова черта – основа за прехода към вечността. Ако ние сме мирни и тихи – ще отидем в редиците на светиите и ангелите.

Ако твоите родители са атеисти, а ти си вярващ, не упреквай и не дразни родителите си със своята вяра, но се моли за тях и бъди добър към тях.

Попитали един старец: „Как трябва да се молим на Бога?“, старецът отговорил: „Трябва да се молим така, както се е молил отец Йоан Кронщадски. Той внимателно четял молитвата, усещал всяка дума, която сгрявала неговото сърце, а в душата му се разливали мир и радост, и затова се молил с чувство. Думите в молитвата трябва да се произнасят с вяра, че Господ гледа към вас и ви слуша. А когато по време на молитва в сърцето ви се зароди нещо, уловете го, задръжте го – и останете с него“.

Светът все повече се увлича по греха и злото и смесва любовта със страстта, а любовта и страстта нямат нищо общо. Любовта това е Бог, а страстта е това, което произлиза от злите духове.

Господ ще ни смири с помощта на заобикалящите ни хора. Някои предизвикват нашето раздразнение, гняв – и така ще продължава докато, не станем спокойни, докато не научим този урок.

източник: https://vk.com/zhiviy_v_pomochty

старецът Тадей в Острожки манастир 1996 г. – 1 част

Октомври 28, 2016 in Видео, Начална страница





Послушание към Небесния Отец и земните родители

Април 28, 2015 in Отечески съвети

 

– Отче Тадей, как да се научим на послушание, избягвайки примките на собствения си ум?

 

– Послушанието се учи още в семейния кръг. Ако детето не е послушно на своите родители, трудно ще посвети живота си на Христа. Заради непослушанието сме изхвърлени от рая. Придобиваме послушание, когато видим какви са резултатите на непослушанието… Съкратили сме времето на земята, навсякъде ни грози катастрофа, целият свят е опънат като струна, само заради нашето непослушание. Непокорността спрямо родителите съпровожда детето през целия му живот. Аз самият не разбирах това навремето. Даже  в мислите си не трябва да сме опечалени от своите родители. Те могат да бъдат и грешници, зли хора, разбойници и въобще всякакви, но за нас трябва да са светиня. За това, какъв е техният характер, ще отговарят пред Бога те, а също за нас, като свои деца. Няма да отговаряме ние. Но за да имаме Божието благословение, е нужно да почитаме бащата и майката като светиня. Иначе не бихме могли да запазим правия път до края на живота си.

 

 Със своите мисли създаваме хармония или дисхармония

 

Сега виждаме, че берем плодовете на своите мисли и желания, на непослушанието към Небесния Отец и земните родители. Ние не можем и да си представим каква е силата на нашите мисли. С тях създаваме хармония или дисхармония в себе си и около себе си, и в цялата вселена. Ние можем да сме източник на голямо добро и на голямо зло. Макар да сме малка единичка, но от нашите мисли и желания зависи много.

Затова сега ситуацията е такава. Нашите мисли и желания са зли и нямаме помощ, заради непослушанието спрямо родителите и по-старите. Така тече нашият живот. Другите са ни криви, искаме да изправим  всичко около нас, а никак не почваме от самите себе си. Това е голяма грешка. Ако всеки би започнал от себе си, нямаше да има толкова зло в света. Но има малко примери на такова самоизправяне. Много поучителни неща има в книгите, съществуват и единични примери, но въпросът е дали ще можем да приложим това в живота си.

 

Много повече се казва с живота, отколкото с думите

 

Много повече се казва с живота, отколкото с думите. Когато видим смирена и кротка душа, която не се гневи и не мисли зло, не ругае, не осъжда, не се сърди, когато я обиждаме, тази личност става пример за нас през целия ни живот. И ние искаме да бъдем като нея, виждайки, че с Божията помощ е победила злото и то не може да и въздейства. Дори да поставиш такъв човек в най-лоши обстоятелства, те не достигат до вътрешността на сърцето му и не разрушават неговия мир.

 

Човешкият живот е безкрайно усъвършенстване

 

Послушанието започва от родителския дом, още от люлката и трае до края на живота. Защото непрестанно ще има какво да учим и да се усъвършенстваме, както Ангелите и Светиите безкрайно преминават от познание в познание и от сила в сила. Така и ние на земята или се усъвършенстваме в доброто, или падаме в низко мъдруване.

 

Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите

 

Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите. Мисълта има огромна сила и мощ. Тя въздейства не само на разумното естество и животинския свят, а и на растителния свят. Ако имаме мирни, тихи, благи и кротки мисли, те дават мир на нас и на всичко около нас. Това състояние се излъчва от нас. Напротив, когато сме натоварени от много грижи и притеснения, тогава завиждаме и се озлобяваме към хората. Приемаме мисли, които прогонват мира в нас и в околните, затова нямаме покой. Ние самите не знаем какво правим в семействата си. Със своите мисли прогонваме мира и често от рай правим ад. Твърде малобройни са хората, които идват на себе си и разбират, че от самите нас произтича и доброто, и злото.

 

превод от сръбски

 

Ако намериш единомишленик, си намерил спасението

Януари 29, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Защо търсим упорито земна опора, като знаем, че тя е непостоянна?

 

 – Защото сме слаби. Ние сме деца. А като сме деца на Небесния Отец трябва да търсим опора в своя Родител. Ние сме родени телесно от земните родители и на тях възлагаме упование. Но те си имат грижи, не са имунизирани срещу трудности. Ние гледаме към тях, а те си имат нещастия и неволи и не им е до нас. Казват: „Имаш глава, размисли. Сега си зрял.” А Небесният Отец никога не ни избягва. Той постоянно ни вижда и води, ако сърцето ни е открито за Него. Ние се надяваме на този свят, а опора тук трудно ще открием. Не се намира лесно единомишленик в живота. Светите Отци казват, че ако намериш единомишленик в живота, си намерил спасението, а това е голяма рядкост.

През целия си живот съм срещал две личности, които живееха в идеален брак… Преди няколко години попаднах на още един. Говорил съм ви за И., който неотдавна почина. Много интересно как Господ ги беше събрал с жена му. Повече от тридесет години живяха в брак, а той казваше: „Аз и моята Мира нито веднъж не сме си казали остра дума помежду си. Каквото искам аз, иска и Мира, каквото иска Мира, искам го и аз.” А мъжът беше със сприхава природа и имаше тежко послушание тук, на земята – беше милиционер. Влизаше с контакт с разни хора, престъпници. Прибира се вкъщи в лошо настроение, а Мира така успяваше да го посрещне, че той веднага се отпускаше. Тяхната къща беше рай.

Сещам се как св. Симеон Нови Богослов говори за себе си: „Аз не съм спазвал дълги пости, нито съм прекарвал нощта без сън. Не съм спал на гола земя, нито съм извършвал други трудове. Постоянно съм гледал на своите немощи и съм унижавал себе си и Господ ме спаси.”

 

превод от сръбски

 

 

 

Мирът в семейството

Октомври 15, 2014 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство

     

Мирът в семейството

 

Вие и сами виждате как, в зависимост от нашите мисли и желания, можем да създаваме в семейството хармония или дисхармония. Когато стопанинът на дома е натоварен с грижи и мисли за някаква трудност, той създава безпокойство не само на себе си, а и на цялото семейство. Всички в къщата са подтиснати, нямат мир, нито утеха. Главата на семейството трябва да излъчва доброта, за да се предава тя и на останалите. Ние сме такъв мислен апарат… Навремето не знаех, че човек не трябва да обижда своите родители, нито телесните, нито духовните. Даже и в мислите си. Аз не осъзнавах какви тежки последствия за нас носи оскърблението на другите. Много пострадах от това, че мислено обиждах баща си и досега не преставам да се кая. Той беше мирен, тих и кротък човек, невероятен добряк. Никога не е боледувал в своя живот, защото имаше постоянен вътрешен мир и органите му работеха без натоварване. Баща ми гледаше на живота като на спектакъл и когато някой го обиждаше, той не се сърдеше. Бих бил щастлив да имам неговите качества. Но синовете повече приличат на майките си, а дъщерите на бащите. Хората не знаят защо става така, че в едно семейство се раждат момичета, а в друго момчета, но Господ ни открива причината. Много зависи от кръвта на родителите; ако тя е сходна по свойства, се раждат мъжки и женски деца, ако кръвта на майката е по-силна, се раждат синове, а ако е по-силна кръвта на бащата, се раждат момичета. Това може да се види на много места, например при пчелите. Пчеларите добре знаят, че майката веднъж в живота се чифтосва с търтея. Докато носи семето на едната и другата страна, майката ражда и пчели, и търтеи. След две години пчеларят трябва да я отстрани, защото започва да носи само мъжки яйца и няма вече пчели.

Бог всичко ни открива, но е потребно и малко разсъждение, защото има много тайнствени неща, които не можем да разберем.

От нашите мисли произлиза или добро, или зло, хармония или дисхармония в семейството. Вярващите желаят винаги да бъдат добри и миролюбиви, те се трудят и стараят, но земните грижи често претоварват човека. Господ е взел на Себе си цялото ни бреме, защото ние не можем да си помогнем, а само усложняваме нещата.

 

 Хаосът в нашата държава идва от нашите мисли

 

Малко вяра имаме в Господ и малко упование. Ако се уповавахме Нему, дори колкото на приятелите си, не бихме страдали толкова в нашата държава. Мисленият хаос в страната идва от мислите. Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божията енергия и божественият живот. Всеки човек като носител на тази енергия, когато се съедини с останалите, твори огромна сила и неприятелят бяга от него. Ако политиците ни бяха единомислещи, не бихме имали неприятели, враговете не биха ни вредили нито с оръжие, нито с войска, с нищо.

 

Защо и как да обичаме своите неприятели  

 

Ние сме същества, създадени от Бога, но не умеем да живеем правилно и създаваме ад в себе си и около себе си. Владика Николай Велимирович разказваше за един свещеник, който постоянно искал да го преместят на друго място. На неговите молби владиката отговорил: „Отче, на драго сърце бих те преместил, където искаш, но там не би могъл да носиш самия себе си.” Още казваше: „Ако човек не си навреди сам, дори дяволът не може да му навреди.”

Господ ни е дарувал всичко и от нас зависи да бъдем добри. Докато обръщаме внимание на негативните качества на хората, с които общуваме, не можем да имаме мир и покаяние. Защо Господ ни заповядва да обичаме враговете си? Не заради тях, а заради нас. Докато задържаме в себе си мисълта за обидата, която са ни нанесли неприятелите, приятелите, роднините и близките, няма да имаме мир и покой и живеем в адско състояние. Необходимо е да се освободим от това зло, да го отхвърлим, като че ли нищо не е било, да простим всичко.

 

превод от сръбски

 

 

Старецът Тадей Витовнишки

Март 2, 2014 in Видео






Старецът Тадей Витовнишки е един от най-известните духовници на Сърбия през XX век. Той започва монашеския си път като послушник на Старец Амвросий в манастира Милково, ученик на Оптинските старци. От него Отец Тадей възприема Иисусовата молитва и самоотвержената любов, която белязва цялото му служение на страдащия сръбски народ.


Превод – Православен свят

Да освещаваме своя живот

Януари 15, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

     

    

Плътският човек не може да разбере духовния. За него всичко, което духовният говори, е измишльотина, защото небесната логика е съвсем различна от земната. Но, когато разговаряш с телесен човек, той постепенно може да дойде до разбирането, че все пак нещо движи света, че в космоса има хармония, а на земята дисхармония…

 

Затова синовете на светлината са призвани все повече да освещават своя живот, за да разпростират тази светлост навсякъде, както и Господ казва: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!” Това е огънят на  Божествената любов.

 

Ние, християните, сме призвани да разширяваме на земята атмосферата на Небето, вечността, любовта, правдата, мира, истината и тишината. Но какво да правим, когато от детство сме се научили да се противим, да се гневим, да не слушаме и да пристъпваме към всичко с неувереност и резервираност. В нас е влязло много лукавство, което трябва да се изхвърли.

 

Така и родителите ругаят своите деца за дреболии. Не умеят да ги лекуват с благо и тихо слово. Нужна е и строга реч, но в нея детето трябва да усеща любов. Родителска грешка е да се наказват децата за някакво провинение, защото с гнева не може да се постигне целта. Когато се смирим, с чиста любов трябва да му се каже, че е сгрешило и е необходимо да има някакво наказание. Ако то отново повтори същото нещо, тогава наказанието трябва да е по-голямо – така детето се изцелява.

 

Школата на живота

 

Всичко, което ни се случва, е полезно за нас, а ние често се обременяваме с въпроси като: защо е точно така, не можеше ли да бъде иначе? Необходимо е да се премине през различни изпитания в живота. Спокойно да преодолеем неприятностите – това е школата на живота.

 

Трябва да се допълваме един друг

 

Когато разговаряме с единомишленици, ни става по-лесно да преминем през този живот. Трябва да сме смирени, кротки и да се допълваме един друг, за да бъдем едно цяло.

 

Господ знае какво ще стане с нас

 

Господ знае какво ще стане с нас. Ние се появяваме в определено време, със свои задачи. Колко е величествено и блажено: ние сме в Божия ум от вечност! Негови деца сме не само по дух, но и по плът, но се отделяме от Него. Затова и не можем да разберем Неговото управление и намерение за нас. Често нарушаваме закона и получаваме наказание.

 

превод от сръбски

 

Послушанието на жената към мъжа е Господен закон

Януари 4, 2014 in Семейство

 

Жената като съпруга трябва да е послушна на мъжа, защото след падението той има велика власт над нея. Това е закон, който нашите майки в повечето случаи нарушават. А нарушаването на духовните закони се наказва. Заради това страдаме, в себе си имаме истински ад и никой около нас няма мир.

 

Това не е дадено, за да бъде жената в подчинение, а за да няма разномислие при брачните. Те трябва да живеят в един дух, да са единомислени. Прамайката Ева трябвало да изчака Адам и да се посъветва с него, когато змията я наговорила да вземе плод от забраненото дърво.

 


Жената може да спаси лошия мъж чрез послушанието


 

В семейството няма единомислие и разбирателство, защото нашите майки нарушават заповедта за брака. Те сами правят ад за себе си, за мъжа и за децата си. Една жена ми се оплакваше, че мъжът й бил пияница и комарджия. Казваше: “Как да го послушам?” Аз и отговорих: “Ако бе послушала Божията заповед, в която Господ казва, че твоята воля трябва да е под властта на мъжа и ако неговата дума за тебе беше светиня, какъвто и да е той, Бог би направил така, той да стане благороден заради твоето послушание.” Нашите майки не знаят това, и ето, че няма мир и покой в семейството. Родителите са сами, нямат деца и въпреки това нямат мир, единият е на една страна, другият – на друга.

 

Послушанието на жената към мъжа е установено след грехопадението. Първо е паднала Ева и когато Адам я е послушал, Господ й казал, че отсега волята й ще бъде в подчинение на мъжа. Бог подчинил волята на жената на властта на мъжа, без значение какъв е той, дали е добър или не, дали е пияница или женкар. За нашите майки волята на мъжа трябва да е светиня, а това е много трудно. Те не могат да се съгласят с това и обикновено нарушават заповедта, а, нарушавайки я, причиняват зло на себе си и на мъжа, и на децата. Затова няма мир в семействата, заради непослушанието на жените.

 

 

превод от сръбски

 

 

Как се спасяват християните?

Октомври 16, 2013 in Отечески съвети

 

          

- Отче, как да се спасяват християните в 21 век?

 

- Докато човек е млад, той иска много – да види и да чуе, а когато остарее, интересите се променят. Най-добре е, ако човек от млади години се старае да не огорчава никого, ако това е възможно, защото, ако обиди другия, няма да има покой от помислите. Тихият живот е по-хубав от бурния. Светците, които са проживели добър, тих и мирен живот, казвали, че съвършенството на християнския живот е в пълното смирение. Значи, най-необходимото в живота е търпението. Да се търпи и прощава, да не се приемат сърдечно обидите. Ако сте обидили някого, казали сте рязко слово, е нужно да се покаете пред Господа и да се примирите с обидения, след това в сърцето ще има покой и мислената война ще се прекрати. Когато никой не ми се обижда, на мен ми е спокойно…

 

Земното кълбо стана малко за хората. По-рано, когато нямаше такива скоростни транспортни средства, земята беше просторна, а сега е малка. Скоро и цялата вселена ще бъде тясна за хората.

 

Но ние трябва да се радваме, защото Господ е победил смъртта и ни е дал вечния живот! Ние преминаваме от временния живот в безкрайната вечност. Отиваме там с нашите характерни особености и затова трябва да станем тихи, мирни, пълни с любов и доброта.

 

Затова е нужно да се трудим с Божия помощ, да просим от Господ да ни очисти от злите мисли. Ние не осъзнаваме, че животът на земята е изпълнен с божествената енергия, тъй като Бог е вездесъщ и дава живот на всяко творение. Докато пребиваваме в този живот, да придобием добри мисли и добри качества. За съжаление някои се усъвършенстват в злото… Човекът е такова създание, че никога не стои на място. Той винаги става или по-добър или по-лош, в зависимост от това, какви качества развива в себе си.

 

- Как християнинът да издържи изкушенията на съвременния живот?

 

- Каквито и беди да ни постигнат, не трябва да се отчайваме, всичко ще мине, слава Богу.

 

Съвременното състояние на света е все по-тежко и по-тежко, а хората въобще не се поправят, не стават по-добри, затова им е по-трудно, защото не разбират, че човекът е същество, обладаващо мислена енергия. Със своите мисли създаваме дисхармония и нямаме покой от злите мисли.

 

Ако нашите желания и мисли бъдат добри, те ще ни дадат радост и мир в този живот, а още повече във вечността. Защото смърт не съществува, Господ я е победил и ни е дарил вечния живот.

 

 

превод от сръбски

 

 

Докато не претърпим много сърдечна болка, няма да се научим на смирение

Август 11, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

 



Докато не се научим да бъдем смирени, има да изтърпим още много сърдечна болка. Господ стои до нас, допускайки да приемем болка под лявото ребро, за да се види каква смрад има там. А ние казваме: „Ох, как ме уязви в сърцето, не мога да му простя!” Как да не можеш да му простиш, като и ти си същият, мнозина си прогневил? Е, научи се да бъдеш мирен. Докато не претърпим много сърдечна болка, няма да се научим на смирение. Някой ще ни дразни, ще ни доведе до състояние на гняв, докато не се научим да оставаме спокойни, докато не усвоим този урок. Ето, врагът ни напада от всички страни, а ние го гледаме кротко, пазим своя вътрешен мир и не сме готови да го продадем толкова евтино. Тогава душата става кротка и смирена и с дълбоко разбиране на живота преминава през този свят. А хората ни гледат и казват: „Знам, човече, какъв беше пъргав, а сега си такава флегма, всичко ти е безразлично.” Не, това не е равнодушие, а е победа над злото.

 


Каквото е нашето отношение спрямо ближните, такова е и спрямо Бога


Нашите планове и интереси много объркват живота ни. Те биват едни, после стават други, трети, четвърти… И си мислим, че нищо няма да постигнем, ако не планираме, ако предварително не обмисляме. Разбира се, трябва да работим и се трудим съвестно, но не и прибързано, защото тогава ни хваща неприятелят. В бързината не обръщаме внимание дали обиждаме някого или засягаме нечии интереси, или пречим с нещо, нямаме време за това, защото сме погълнати от своите планове… И така цял живот съгрешаваме пред ближните. А когато грешим пред тях, грешим и пред Бога, защото Той почива тайнствено във всяка човешка душа. Каквото е отношението ни спрямо ближните, такова е и спрямо Бога.

Не разбираме, че сме се отклонили от добрия път, ако отвръщаме с любов само на тези, които ни обичат; а към онези, които ни мразят се отнасяме със същата мяра. Тогава не сме на истинския път, защото трябва да сме синове на светлината, на любовта, синове Божии и деца Господни, с Неговия нрав на мир, любов и доброта.

 

 

превод от сръбски  ”МИР И РАДОСТ У ДУХОМ СВЕТОМ”

 

 

Всички грижи да предадем Богу

Юни 17, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

 


Когато говорим с нашите близки и те ни разкриват проблемите си, ако ние имаме любов, с внимание изслушваме техните тегоби и съчувстваме на тяхното страдание и беди, защото сме сътворени от Господ по любов и сме излияние на Божията любов. Но обикновено ние се натоварваме още повече, защото и сами сме обременени от своите грижи, безпокойства и слабости. От този товар трябва и сами после да се избавим, а това може да направи единствено Господ. Той е носител на всички наши немощи и слабости. Затова трябва постоянно да се обръщаме към Него в молитва, за да дойде облекчението. Тогава се освобождаваме и не носим повече грижите на ближните, а всичко сме предали на Бога. Само Той може да носи цялото ни бреме.
Ако спрем вниманието си на техните грижи и трудности, ще започнем постоянно да мислим за това. Така вече сме натоварени мислено. Ако пък не ги слушаме с внимание и не участваме в тяхната болка, няма да може да им дадем правилен и утешителен отговор. Тогава просто отсъстваме – те говорят, а ние сме безучастни за неволите им, оставаме със своите мисли и желания. Иначе носим и нашия, и техния товар.
Когато не ни останат сили да понесем това, трябва веднага да се обърнем към Господ: „Господи, аз не мога да нося и собствените си немощи, а сега ме натовариха и с чужди. Не зная как да се оправя с моите задължения, нямам сила, а виждайки, че не искам да свърша това, още повече се обременявам от помисъла. Имам желание да помогна, но нямам възможност, а на другите им се струва, че не искам, тогава страдам най-много”.  Когато от сърце се помолим Богу и Му предадем самите себе си, всичките си грижи – и наши и чужди, тогава ще бъдем облекчени, ще изчезнат нашите притеснения. По-рано сме били свързани мислено, а сега сме се отпуснали, сложили сме всичко пред Божиите нозе и Той решава. Ако не се научим да правим така, от ден на ден все повече ще се претоварваме. Ще дойде време,  в което въобще няма да можем да разговаряме с ближните. Защо? Напрегнати сме и казваме: „Моля ти се, остави ме, не мога да нося своите проблеми, а камо ли и още някаква твоя грижа”. Затова трябва да се научим мислено да се отпускаме. Ако сме натоварени, да се обърнем към Господ, да предадем всичките си грижи и проблеми, своите и на ближните, които се жалват от  слабостите си, Нему и на Пресветата Майка, да ги решат Те. И Те ги разрешават. А какво мога да направя аз, като и със себе си не мога да се оправя. Как да помогна на другите?

 

Когато мислите ни се отпуснат и физическото тяло си почива

 

Когато ближните ни се оплакват от своите немощи, ние участваме в тях и ако не умеем да се отпускаме (това означава да предадем на Господ своите и чуждите немощи и слабости), тогава ще носим голямо бреме и нашата нервна система временно ще става неиздържлива. Ще станем нервни, няма повече да понасяме нито себе си, нито ближните си, и в обществото, и на работното място, и в семейството-навсякъде животът ще е мъчен. Нашите нерви са пренатоварени, а не сме се научили да се отпускаме духовно. Когато нашите мисли се отпуснат, тогава и физическото тяло си почива.

 

превод от сръбски

За вътрешното противене

Май 13, 2013 in Начална страница, Отечески съвети






Е сега трябва да се научим на небесен живот, а това не е леко, защото сме живели едностранчиво; с противене. Например някой семеен човек, който знае своята работа, но често я извършва пряко волята си, примерно, защото баща му е казал, че това трябва да се направи така и така. Той работи, но работата не върви както трябва, в него се натрупва вътрешно противене. Ако навреме не се освободим от вътрешното съпротивление, няма да можем да влезем в Небесното Царство, между ангелите и светиите. Защото сме привикнали постоянно да се противим, ако нещо не съвпада с нашата воля и желание. Не сме се научили на послушание, да се покоряваме на Божията воля, а искаме да стане на нашето. Е, синко, не можеш да караш все по своему. Нито Небето, нито земята приемат своеволника.

Затова да бъдем благодарни на Бога за всичко, за положението, в което ни е поставил. Той знае защо и как и ще извлече най-доброто от нас, когато се смирим. Ние трябва да помним, че каквато и работа да ни дадат тук, на земята, в действителност ни я дава Бог, вярващи или невярващи, искаме или не искаме, ние изпълняваме Божествения план.

Ето колко много ви наговорих, дано се научим да бъдем добри.

 

За нашата резервираност

Април 10, 2013 in Начална страница, Отечески съвети





Струва ни се, че трябва да мислим за всичко, а Господ има много други грижи с целия свят, с вселената. Питаме се: „Дали Той ще помисли за нас или няма?”. Значи имаме малко вяра, нямаме доверие в Бога. А Господ промисля за всичко и затова трябва да гледаме към Него: „А живот вечен е това да познават Тебе…” Това означава, че всяко събитие, даже най-незначителното, което се случва около нас и с нас, всичко указва на Божия промисъл и е Негово допущение. Нищо в космоса не става без Промисъл и без допущение. Всичко, което е прекрасно и възвишено, е Божи промисъл; всичко, което е хаотично, Бог знае защо и докъде Го е допуснал.

Ако живеем така, в постоянното Божие присъствие, всяко наше дело ще е от сърце. Не работим за хората, а за Бога! Всяка работа е от Господа. Затова не трябва да сме резервирани. Докато в нас няма саможертвеност, ние сме неспособни за Царството Божие. За всичко сме резервирани, във всяка работа, никога не се отдаваме целите. А Господ постоянно дава Себе Си без резерва и иска и ние да сме такива. Нашата сдържаност ни отделя от Бога и от Царството Небесно. Затова трябва да се научим на небесен живот, да бъдем абсолютно послушни и предани на волята Божия; каквото и да се случва с нас, да приемаме всичко като от Божиите ръце, без да размишляваме. А обстоятелствата? Той знае какво можем да понесем и какво не можем, знае дали ще можем да претърпим някое изкушение. Бог допуска това до нас, за да овладеем случилото се с мир и, когато се повтори, да го отминем, без да участваме в него, без да включваме своя мислен апарат в събитието.

Събитията следват своя ход, а ние се оплитаме в тях, не пазим своя вътрешен мир, месим се там, където не трябва. Случаите, които допуска Бог, вървят по своя ред и, ако ние сме придобили сърдечен мир, те ще преминат, без да ни докоснат. Ако участваме в тях, тогава страдаме.