Проповед на рок концерта „Рок към небето”
Декември 20, 2012 in В търсене на вярата
Автор : Дякон Андрей Кураев
Честито Рождество Христово! Човек се отличава от животното по това, че последното просто живее, а на човека е нужен повод за живот. Както е нужен мотив, за да задействаме някоя група мускули, така е нужен той и за да се прояви душата.
Душата е това нещо, което ни боли, въпреки че цялото ни тяло е здраво. Не ни боли сърдечния мускул или лявата сърдечна камера, а душата. Боли ни и със болката си ни доказва, че съществува. Докато човек не го заболи бъбрекът, той и не знае къде се намира този орган. Докато не го заболи душата, човек и не подозира за нейното съществуване. Докато живееш спокойно и плуваш по течението, както всички, не забелязваш нито течението, нито своята душа. Но изведнъж сърцето се озарява от мисълта: „Защо съм човек? Какво представлява моят живот? Просто тире между двете дати на надгробния паметник? Дали човекът е просто покойник в отпуска? Не ме е имало цяла вечност и после отново няма да ме има цяла вечност. И от тази бездна са ме пуснали в отпуска. Това ли е смисълът на моя живот? Това ли е “всичко, което ще остане след мене?” Тогава разбираш, че твоята биография не се свежда до историята на твоето тяло, т. е. в края на краищата до история на твоите болести – от първия зъб до последния инфаркт. Разбираш, че най-главното запознанство, което може да се случи в твоя живот, не е познанството с някоя знаменитост, а със собствената ти душа. Тя, оказва се, съществува и не е едно и също с тялото. И в тебе, душо моя, има свои поводи за радост и болка.
Руският рок в своите най-добри песни е като болезнена инжекция в съвестта. Това е борба за правото да мислиш, за правото да си самотен, за правото да излезеш от тълпата, да не си част от масата. Когато всичко наоколо тъне в безпросветен оптимизъм, когато официалната пропаганда обещава да построи комунизма или поне да достигне Португалия по число на климатиците на число от населението – руския рок те разтърсва и казва: „Хей, знаеш ли. Небето става по-близко.” Това е и Рождеството: Небето се съединило със земята, с тебе. Христос може да се роди хиляди пъти във Витлеем, но от това за тебе няма никаква полза, ако Той не се роди поне веднъж в твоята душа.
Рождеството е отговор на въпроса на Данте: „Аз повдигнах очи към Небето. За да видя – виждат ли ме?” Това е главният въпрос в живота на човека: „Нужен ли съм, обичан ли съм, или съм просто космическа плесен?” Рождеството е първата крачка към главната тайна на християнството: всички религии по света говорят за това какви жертви трябва да принасят хората на своите богове, но само Евангелието говори за това каква жертва Бог принесе на хората. Христос дойде при вас! Честито Рождество Христово на всички!
