Старецът Порфирий – За брачния живот
Март 24, 2013 in Начална страница, Семейство
Автор : Старецът Порфирий
Един вярващ юноша се сгодил за една девойка, която, може да се каже, била съвсем равнодушна към вярата. Той дошъл при стареца за съвет. Отец Порфирий се оказал вече пред факта на този годеж, „видял” недостатък в невестата и казал на юношата:
– Сега напред към светостта. За теб няма друг изход. Сражавай се за това и всеки ден се приближавай до своята цел. Твоята съпруга, виждайки как лицето ти сияе от Христовата радост, ще ти завиди и ще иска да ти подражава.
***
За разрешението на всеки проблем старецът винаги намираше най-добрия изход.
Един мой познат го сватосваха за една девойка. Само че той не можеше да се реши на това, защото виждаше в своята бъдеща невеста сериозни недостатъци. Аз го посъветвах да отиде при отец Порфирий. Старецът „видя” и му избори всички недостатъци на невестата. В края на беседата той загадъчно казал:
– Но при все това можеш да се ожениш за нея.
– Как може, Геронда? – попитал младият човек.
– С нейното своеволие ти ще се осветиш, а чрез тебе и тя.
Старецът с това искаше да каже, че ако той се ожени за нея, то трябва да се усъвършенства в търпението, снизходителността, разбирането, прощаването и въобще във всички добродетели, докато не достигне святост. Чувайки това младият човек се отказал от сватосването. Той не могъл да се реши да върви към святост по такъв път.
***
Благодарение на своите дарования, получени от Бога, отец Порфирий знаеше как да постъпва във всяка конкретна ситуация. На една омъжена жена той каза: „Мълчи и нищо не говори, когато на мъжа ти му е трудно. Моли се за него, помоли и други да се молят. Иначе само ще си влошите отношенията. Ако не намери радост и топлина в тебе, той ще започне да търси на други места”. Всеки път, съгласно конкретната ситуация, той даваше ясен съвет как да се постъпи, за да се съхрани мира в семейството.
***
Жената на един лекар-травматолог била в отчаяние, защото нейният съпруг се пристрастил към лоша привичка. След работа в болницата той направо отивал в кафенето и се връщал в къщи чак след полунощ, оставяйки цяла вечер съпругата и децата сами. Така те почти не го виждали. Тя протестирала, ругаела го, а той в отговор на това се връщал в къщи още по-късно. Положението изглеждало безизходно.
Научавайки за отец Порфирий, нещастната жена побързала да отиде при него. Когато тя дошла в Калисия, старецът не бил с добро здраве, бил силно изнемощял и не можел повече да приема посетители. Много хора чакали на улицата. Узнавайки, че отецът е прекратил да приема, жената много се огорчила. Тя попитала мой познат, който познавал нейното семейство, какво да направи. Той я посъветвал просто да мине през стареца за благословение, уверявайки я, че и само благословението му правело чудеса. Жената с трепет се приближила до килията на отец Порфирий. Не успяла още да се качи по стълбата, чула глас: „А ти влез тука”. Отец Порфирий почувствал скръбта й и разсъдил, че този случай не търпи отлагане. На семейството трябвало да се помогне, тъй като корабът е попаднал в буря. Не обръщайки внимание на своята слабост, той приел жената. Когато посетителката излязла от килията на стареца, лицето й сияело от радост. Тя ни разказа: „Отец Порфирий ми откри всичко. Той каза: ‘Аз виждам неговите недостатъци. Той е получил комплекс. Затова и до късно се заседява в кафенето, за да забрави всичко. Ти постоянно му викаш и той съвсем не иска да се връща в къщи. Колкото повече му викаш, толкова по-късно се прибира. Сега ти ще постъпваш обратно. Колкото по-дълго той се забавя, толкова повече ти ще се молиш за него, ще го обичаш и ще се стараеш да му услужваш. Тогава той малко по малко ще започне да се изменя, него все повече и повече ще го тегли към дома, към жената, към децата, и твоят проблем ще се разреши’. Аз сякаш се събудих от кошмарен сън. Колко съм била глупава през цялото това време. Със своите скандали аз едва не разруших семейството си и не разбирах това”. Жената точно следвала наставленията на стареца и в скоро време върнала своя съпруг в семейството.
***
Веднъж возех стареца към неговия исихастирий и по пътя той ми разказа следното:
– Веднъж спрях такси, за да се прибера в къщи. Когато седнах в колата, шофьорът включи радиото и започна да слуша поп-фолк песни. Казах му:
– Извинявай, аз не обичам такива песни, не би ли могъл да изключиш радиото?
– Добре, отец – отвърна той и го изключи. След това го попитах:
– Как се казваш?
– Василий.
– Добре, Василий, имаш ли деца?
– Да. Две.
– Е, Василий, твоето по-голямо дете много прилича на теб.
– Да, прилича, а ти от къде знаеш, отец?
– А къде са сега твоите деца?
– Те са в едно село заедно с майка си.
– А ти какво, живееш тук сам?
– Да, ние се разведохме, отец. Аз живея тук, а тя с децата – там.
– Какво е това, Василий? Ти си ги оставил сами и нищо не правиш за това отново да се съберете със жената и децата?
– Това е невъзможно, отец! Много време мина откакто се разведохме и сега аз нямам работа там.
– Защо? – го питам. – Искаш ли да ти помогна да се събереш заедно със семейството си.
– Как ще направиш това, отец?
– Какво значение има как? Кажи ми: искаш ли или не, а за останалото сам ще се погрижа.
– Добре, съгласен съм.
Ние заедно отидохме в селото, където живееше жена му с децата. Когато дойдохме до къщата той ми каза:
– Аз от колата няма да изляза, ще остана тук…
– Добре – му казах – остани.
Аз влязох в къщата, поговорих с жена му, ние заедно с нея дойдохме до колата и те се помириха. Ето това е историята.
***
През май 1972 година един юноша, духовно чедо на отец Порфирий, посетил стареца в храма Свети Николай в Калисия, където той тогава живеел, за да се посъветва с него по един личен въпрос.
Отец Порфирий обичал този млад човек, считал го за член на своето семейство и бил много радостен от неговото идване. Същите чувства изпитвал и юношата. Над всичко за него бил старецът.
Тяхната беседа продължавала вече няколко часа, преминавайки от въпрос към въпрос, когато отец Порфирий казал:
– Е, а сега ми разкажи за това, което най-много от всичко те занимава.
– Вие от къде знаете? Аз никому не съм говорил за това.
– Хайде, хайде, благословени, разказвай…
Действително в това време този юноша се запознал с една девойка. Преди да сподели с нея своите чувства, той искал да узнае мнението на стареца. Така той постъпвал винаги. Ако отец Порфирий нещо не одобрявал, то той не предприемал в това направление никакви по-нататъшни стъпки, какъвто и натиск да му оказвали. И така той с всички подробности разказал на стареца за своите планове и го помолил за съвет.
– Имаш ли снимка на тази девойка? – попитал отец Порфирий. – Дай ми я.
Вземайки снимката, той замълчал и дълго я разглеждал
– Какво видяхте, Геронда? Защо нищо не казвате? Добра ли е или не?
– Тя е много добро момиче, само че е много деятелна, неусмирима. С нея ще ти бъде много трудно.
– Е, тогава аз… Ще престана да се срещам с нея.
– Не! Ти искаше доктор и доктор получи. Ти просеше от Бога лекар, и Той лекар ти даде. Каквото си просил, това и си получил. А сега казваш „Ще престана да се срещам”. Всички твои познати я харесват. И твоите родители са доволни от нея. Те искат в своята старост да те видят устроен и щастлив. Така че напред! Аз ще се моля много за вас. Твоята невеста също ще я приема в числото на моите духовни чада, както някога приех и тебе. Вие заедно ще идвате при мен, а аз ще ви радвам, ще ви обичам, ще се гордея с вас. Ти знаеш как те обичам, а аз знам как ти ме обичаш. Божието благословение да пребъдва с вас. Всичко с Божията помощ ще бъде добре.
Така се и случило. Юношата се оженил за тази девойка и тя станала духовна дъщеря на стареца и то от най-близките. Отец Порфирий много я обичал.
Но тази съпружеска двойка започнала своя живот сред скърби, вълнения, разстройства и страдания. Печал имало немалко. В следствие от постоянните преживявания станало така, че младата съпруга никак не можела да стане майка. Никакви утешителни слова от страна на стареца не помогнали. Нейното безпокойство достигнало краен предел и тя решила да си направи болезнено и доста скъпо струващо медицинско изследване. Отец Порфирий ни най-малко не отстъпвал от своето: „Ще имаш дете! Не преживявай и не хаби напразно пари. Още веднъж ти казвам: ще имаш дете!”
И действително в скоро време на тази жена й се родило очарователно момче, дар Божи, благословен с ръката на самия старец.
Трябва да се отбележи, че тези съпрузи имали само едно дете. Затова и отец Порфирий й казал „Ще имаш дете”, а не „Ще имаш деца”. Този, който внимателно се е отнасял към стареца, лесно разбирал скрития смисъл на сумите му.
Виждайки за първи път новородения младенец, той казал на щастливите родители: „Това дете е плод на много молитви”.
Превод от руски : “Цветослов советов”