Борбата със страстите

Април 2, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Старецът Паисий

- Отче, какво е просил Давид от Бога, когато е казъл: „с властния Дух ме утвърди” (Пс.50 :14)

- Давид е молел от Бога дар на ръководство, тъй като той управлявал хората. Но „властен Дух” е необходим на всеки човек, за да управлява самия себе си, а не да го командват страстите.

- Отче, какво са страстите?

- Аз мисля, че страстите са сили на душата. Бог дава на човека сили, а не пороци. Но ако ние не употребяваме тези сили за добро, идва дангалакът, започва да ги направлява и те се превръщат в страсти. А след това ние роптаем и се сърдим на Бога. Ако се ползваме правилно от тези сили, насочвайки ги против злото, то те ще ни помогнат в нашия духовен подвиг. Ето например – гневът. Ако той е в човека, това означава, че в душата има мъжество, а то е полезно в духовния живот. В когото няма гняв – няма и мъжество, а така човек трудно ще се справи със себе си. Гневливият човек, когато използва силата, която обладава, за духовна полза, прилича на скъпа кола, която се движи по хубав път – включваш на скорост и никой не може да те стигне. А ако ползва тази сила неправилно и не контролира себе си, прилича на кола, която лети с огромна скорост по разбит път и често катастрофира.

Човек трябва да знае своите сили и да ги направлява за благо. Така, с Божията помощ, той ще дойде в добро духовно разположение. Своя егоизъм, например, нека да насочва против дявола и да не се предава, когато той го изкушава. Склонността към празни приказки да освещава упражнявайки се в молитва. Нима не е по-хубаво да общуваш с Христос и да се освещаваш, от това да празнословиш и да грешиш? В зависимост от това как човек използва силите на душата си, ще става или по-добре, или по-зле.

Не трябва да оправдаваме своите страсти

Отче, някои считат, че нямат необходимите предпоставки за духовен живот и казват: „Не може да вземеш нищо от нямащия”. (Лукиан. Разговори в царството на мъртвите. Диалог 2.)

- Още по-лошо е, когато хората казват, че имат страсти по наследство и с това се оправдават.

- А ако това наистина е така?

- Слушай какво ще ти кажа. Във всеки човек по рождение има някои заложби, добри и лоши. Той трябва да се потруди, за да се избави от недостатъците и да развие това добро, което има в себе си, за да стане образ Божий.

Лошите заложби не са препятствие за духовното усъвършенстване, защото ако човек се подвизава, макар и малко, но с ревност и желание, то това означава, че той се намира в областта на действие на духовните закони, в областта на чудото и тогава всички негови наследствени недостатъци биват изгладени от Божията благодат.

Бог особено обича и помага на душата, която по рождение има не много добри заложби, но ревностно се подвизава в духовния живот и се стреми към Небето, опитвайки се да се оттласне от земята и да се изкачи нагоре на своите немощни крила, отслабени от лошата наследственост. Аз познавам много хора, които, прилагайки известно усилие, са получили силна помощ от Бога и са се освободили от това, което ги обременява. За Бога такива хора са истински герои. Това, което трогва Бога, са трудовете, които ние полагаме, за да победим вехтия човек.

- Отче, а Кръщението не премахва ли лошата наследствена предразположеност?

- В Кръщението човек се облича в Христа, освобождава се от първородния грях, върху него снизхожда Божествената благодат, но лошите наследствени заложби остават. Нима Бог не може да премахне и тях чрез светото Кръщение? Може, но ги оставя на човека, за да се подвизава, да победи и в края да получи победния венец.

- Отче, когато се предавам на някоя страст, си казвам: „Такъв съм се родил”.

- А, това е малко. Може да кажеш, че всичките ти пороци са наследство от родителите, че всички пороци на твоите предци се проявяват в тебе, а всички таланти и добродетели са отишли при другите. Може би ще упрекнем и Бога? Ако човек казва: „Такъв ми е характерът, такъв съм се родил с лоши наклонности, в такива условия съм израснал, значи не мога да се оправя”, той все едно говори: „Виновни за това са не само баща ми и майка ми, но и Бог”. Знаете ли колко ми е тежко да чувам такива думи? Човекът хули не само своите родители, но и Бога. Когато започнеш да мислиш така, Божията благодат престава да действа.

- Отче, някои считат, че когато недостатъкът е в самото същество на човека, то е невъзможно да се изцели.

- Виж, на тях им е изгодно да говорят така, защото те оправдават себе си и дори и опит не правят да се избавят от недостатъка, който седи в тях. „На мен, – казва такъв човек, – Бог не ми е дал способности! В какво съм виновен? Защо от мене изискват това, което не ми е по силите?” Ето ти и пролука. Човек оправдава себе си, успокоява помисъла си и живее както му е удобно. Ако ние започнем да казваме: „Това е наследствено, това е свойство на характера”, как тогава ще се изправим? Такова отношение ни лишава от духовно мъжество.

- Да отче, но…

- Отново „но”? Е, каква си ти бре, детето ми? Като змиорка се изплъзваш. През цялото време измисляш някакви оправдания.

- Не е нарочно.

- Не казвам, че е нарочно. Но ако Бог ти е дал такъв ум и си кибрит, тогава защо не можеш да разбереш, че оправданието е много лошо! В такава мъничка главичка толкова много ум, а не разбираш!

Аз съм забелязал, че някои умни хора защитават нещо неправилно, защото така им е по-удобно, така те оправдават своите страсти. Други, обратното, не оправдават себе си, но имат неизтребим помисъл, че в характера им има нещо, което не могат да изправят и изпадат в отчаяние. А какво прави дяволът? На едните поставя самооправданието като препятствие за духовно усъвършенстване, а другите улавя с тяхната повишена чувствителност и ги довежда до отчаяние.

За да отсече страстта, човек не трябва да се оправдава, а да се смирява. Ако казва например: „На мен не ми е дадено да обичам, а на друг е дадено” и не се старае да придобие любов, то как може да преуспее духовно? Без борба няма преуспяване. Не сте ли чели в светите отци, какви пороци са имали първоначално някои подвижници, а на каква степен на духовно съвършенство са се изкачили в последствие? Надминали много добродетелни. Например, авва Мойсей Мурин, какъв престъпник е бил и какъв станал после! Ето какво прави Божията благодат!

Според мене, човек, имащ лоша наследствена предразположеност, когато се бори, за да придобие добродетели, получава по-голяма награда от този, който ги е наследил от своите родители и не е проливал пот, за да ги спечели. Единият го е имал наготово, докато на другия му се наложило много да се потруди. Виж, че и хората уважават повече тези, които са наследили от родителите си дълг, и трудейки се, без да кръстосват ръце, не само са изплатили дълговете, но и са събрали собствено имущество, отколкото хора, получили и съхранили състояние от родителите си.