Градината на сърцето – I част
Април 4, 2013 in Семейство
Автор : Света Императрица Александра
“Аз видях лилия, плаваща в черна блатна вода.
Всичко наоколо беше прогнило, а лилията оставаше чиста, като ангелска одежда.
В тъмното езеро се появи риба, тя закачи и разклати лилията, но ни петънце не се появи върху нея.”
духовен дневник
Света Императрица Александра Фьодоровна Романова
Всяко сърце трябва да бъде малка градина. То е длъжно винаги да бъде очистено от плевели и да е пълно с чудни прекрасни растения и цветя. Всяко кътче от градината е красиво не само за себе си, но пренася радост на всеки, който го види… Ако Богу е угодно, Той ще направи нашия живот такъв, че да преобрази тези, които ни обкръжават и пребивават в мрак.
Да предположим, че в тази градина дърветата и цветята са още в обятията на зимата. Както това става преди идването на пролетта – дърветата са с голи клони, но хиляди семена чакат само допира на топлите слънчеви лъчи, за да израснат като живи цветя. Клоните на розите са оголени и бодливи и сега са лишени от красота, но е нужен само топъл пролетен въздух и тих дъждец, за да се облекат в чудна премяна. Полетата са мрачни и безжизнени, но има милиони корени, които чакат само ласката на пролетното небе, за да се покажат на повърхността, покрити със свежест и зеленина. Това напомня картината, описана в призива към вятъра: „Събудете се, ветрове, и вейте срещу този зимен пейзаж, за да извикате красота, благоухание, живот”.
Не напомня ли това същата картина от живота на много хора? Не лежат ли нашите дарования и нашите молитви в непокълналите семена? Правим ли в живота най-доброто, на което сме способни? Нашият живот така ли е прекрасен, както би могъл да бъде? Дали ние така помагаме на другите хора, мислим за тях и сме добри с тях, както би трябвало да бъде? Ние не можем да покажем любовта, която е в нашите сърца на другите без божествено вдъхновение. Прекрасните качества на християнина – това не са обичайни добродетели. В Библията за тях се говори като за плодове на Светия Дух. Нищо освен любовта на Господа не може да пробуди в нас духовни сили и възможности… Радостта на спасение се ражда от скръбта на разкаянието. Пепелта от великите бедствия подобрява почвата на човешкия живот и добродетелите израстват изобилно на нея. След огромни скърби животът за нас става хиляди пъти по-важен. И от плода на вашата любов се хранят много други.
Призивът да се събудим означава, че величието в нас още спи и е необходимо да се разбуди. В едно от посланията на свети апостол Павел към Тимотей, той го моли да разпалва Господния дар, който е бил в него ( 2 Тим 1, 6). Тимотей не правел всичко, на което е бил способен. Свети апостол Павел, пишейки посланието, сякаш вижда картина на огън, покрит с нещо и едва тлеещ. И той моли Тимотей да го разгори, за да може да запламти с ярък пламък. Няма недостатъци в духовните дарове и прекрасните възможности в сърцата и живота на християните, но те не се проявяват в пълна мяра и трябва да се разгарят.
***
Само този живот е достоен, в който има жертвена любов.
***
Никога не трябва да се удовлетворяваш с достигнатото, сякаш няма други височини.
Света Императрица Александра и Свети Император Николай II
***
Месията в Стария Завет много пъти е наричан Божи слуга. Служението – това не е нещо неизменно; то е божествено. Ако ние само бихме внесли тоя закон на служение в нашия домашен живот, това би ни направило внимателни към всички, а домът ни би превърнало в място на божествена любов. Ако ние се научим да служим така, както Христос, то бихме започнали да мислим не за това как да получим някаква помощ, внимание и подкрепа от другите, но за това как на другите да принесем добро и полза.
***
Добре е за доброто да се отвръща с добро. Но християнинът е длъжен да бъде добър даже с тези, които лъжат, предават, вредят.
***
На хората, които са близо до нас, повече от всичко е нужна просто доброта.
***
Най-доброто нещо, което учителят може да направи за своя ученик – това е да го научи да води живот пълен с вяра и мъжество – животът на победителите.
Свети Император Николай II със сина си Свети Алексей – 1916 година
***
Когато се събудя, отново гледам да извикам в мен цялата моя преданост и любов. Тогава аз Го виждам: какъв е Той, Който знае всичко, какво е било и какво ще бъде.
Христос знае какво е в сърцето на човека. Когато Той гледа на нас, вижда не само какви сме ние, но и какви можем да станем. Христос гледа на младия живот, стоящ пред него, и вижда в него – под външната непривлекателност – великолепна зрялост и призовава към нейното въплъщение.
Иисус винаги вижда доброто в човека. Той вижда възможност за добро, което се е скривало в митаря зад цялата негова алчност и безчестие и Той го призовава да стане един от неговите приятели. В падналата жена, която лежала в нозете Му, Той желаел да види душата й непорочна и й казал слова на милосърдие и надежда, които са я спасили. Във всеки, който се е появявал до Него, Той виждал възможност за проявление на нещо хубаво.
Нужно е в човека да се вижда по-доброто, което е в него и да се умее да се открива красотата и добротата в живота на всеки. Нека да вдъхновяваме хората да развиват най-добрите си качества. Богу не е нужна помощ, за да разтваря цветните пъпки и да кара розите, които е създал, да цъфтят. Но цветните пъпки и розите трябва да цъфват по естествен път, път, който е определил Господ. Да се заставят те да разцъфват по-рано би значело да се погубят. Ние трябва да сме максимално внимателни, опитвайки се да влияем върху духовния живот на другите, особено на децата. Насилието може да нанесе непоправими вреди. Най-доброто, което можем да направим, за да развием духовния живот у другите – това е да им създадем атмосфера на чистота и любов. Сприятеляването с нов човек за много хора променя цялото им бъдеще. За всеки един от нас е от много голямо значение да знае, че някой се интересува от него.
Една от първите тайни на умението да помагаш – това е способността да ободряваш другите. Ободрението ни вдъхновява и ако го няма, гаснат много благородни възможности. Ти мислиш, че не можеш да постигнеш много в живота, не можеш да направиш нищо добро, нищо прекрасно. Тебе ти се струва, че и твоите приятели мислят същото и те обхваща безнадеждно чувство за собствената ти незначителност. След това идва някой, който вижда твоите способности, чиито поглед улавя драгоценните проблясъци на твоята душа, който вижда в твоя живот възможности, за които ти никога не си подозирал, и ти казва за това. Ти разбираш какво значи това за теб. Любовта на Иисуса към Симона изказана от Него, и Неговото ободрение, станали за него начало на нов живот. Иисус му се доверил и това го изпълнило с упование. Христос вижда в нас възможната красота на характера и възможната сила за служение и веднага се стреми да покаже в нас скритите съкровища. Това не винаги е леко, а понякога е и много трудно.
***
Това укрепява нашата вяра и ни помага да се уповаваме на Бога по време на страданията и изпитанията; да разберем, че няма нищо безцелно, нищо случайно, нищо, което ни е дадено за вреда, а всичко е обмислено да ни помогне да станем по-благородни и да живеем по-пълен и по-щастлив живот.
Свети Император Николай II с дъщерите си Света Олга и Света Татяна под домашен арест
Скърбите понякога ни раняват болезнено. В това има някаква загадка, която ние не можем да решим. Никой не може точно да отговори на този въпрос, да каже защо именно този добър човек така тежко страда, но всички ние знаем, че такова едно изпитание обезателно ще принесе някаква полза. Възможно е човек да страда, за да стане животът му още по-чист, още по-светъл. Възможно е страданията да са му пратени като Христови свидетелства, за да могат да узреят в него плодовете на Светия Дух – търпение, доверие и радост. Най-малко, ние разбираме, че носенето на скръбта дава благословение за този, който я носи, или за тези, които я виждат и забелязват с какво мъжество тя се пренася. В едно обаче ние винаги сме длъжни да бъдем уверени – в това, че Бог ни изпраща страдания, защото ни обича.
***
Ние сме длъжни да утвърдим в нашето съзнание мисълта, че целта на Бога по отношение на нашия живот е тая – да ни уподоби на Христа. Ако носим тежко бреме, то е за това, че благодарение на него ние растем духовно. Ако другите ни товарят – ето за нас още един урок по търпение и кротост. Ако сме в трудно положение или в неподходящи условия – то е за това, за да можем да бъдем съвършени в трезвението и да се учим да бъдем доволни, съзнавайки, че се намираме в най-доброто за нас обстоятелство. Винаги нашият Господ ни дава нови уроци, заставяйки ни да се приближим до прекрасния за нас образец, който Той е създал за нас, готвейки ни за по-добро служение.
Последна снимка на царското семейство преди да бъдат разстреляни
***
Христос ни призовава да виждаме в себе си най-добрите си черти. Ние още не сме достигнали съвършенство. В нас се таят такива качества, които, ако пребъдваме в тях и ги развиваме, ще ни направят по-благородни, по-достойни, по-полезни.
***
Христос влага собствения си Божествен живот в тези, които Го следват. Той се въплъщава в тях. Сами по себе си те нямат повече сили, повече мъдрост, повече способности, отколкото другите хора. Но с благодатта Христова те могат да изпълнят това, което би било невъзможно без Неговата помощ.
***
В християнския дом е необходимо да живее любовта. Той трябва да бъде място за молитва. Именно в молитвата ние черпим благодат, което ни е нужно, за да направим нашия дом светъл, добър, чист.
Ние сме длъжни сами да бъдем честни и да не гледаме за това дали са честни и другите. Ние самите сме длъжни да бъдем любящи, искрени, свети.
***
Има хора вярващи, но почти нищо неправещи. Тези, които истински обичат Христа се отличават именно с действие. Другите слушат, а тези вършат. Угоден е на Христа този, който изпълнява Неговата воля. Неговите последователи се изпращат в света не просто да знаят, вярват, да направят от Неговото име професия, да мечтаят – но да действат.
Велика Княгиня Света Татяна Николаевна
