За нашата резервираност
Април 10, 2013 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Старец Тадей Витовнишки
Струва ни се, че трябва да мислим за всичко, а Господ има много други грижи с целия свят, с вселената. Питаме се: „Дали Той ще помисли за нас или няма?”. Значи имаме малко вяра, нямаме доверие в Бога. А Господ промисля за всичко и затова трябва да гледаме към Него: „А живот вечен е това да познават Тебе…” Това означава, че всяко събитие, даже най-незначителното, което се случва около нас и с нас, всичко указва на Божия промисъл и е Негово допущение. Нищо в космоса не става без Промисъл и без допущение. Всичко, което е прекрасно и възвишено, е Божи промисъл; всичко, което е хаотично, Бог знае защо и докъде Го е допуснал.
Ако живеем така, в постоянното Божие присъствие, всяко наше дело ще е от сърце. Не работим за хората, а за Бога! Всяка работа е от Господа. Затова не трябва да сме резервирани. Докато в нас няма саможертвеност, ние сме неспособни за Царството Божие. За всичко сме резервирани, във всяка работа, никога не се отдаваме целите. А Господ постоянно дава Себе Си без резерва и иска и ние да сме такива. Нашата сдържаност ни отделя от Бога и от Царството Небесно. Затова трябва да се научим на небесен живот, да бъдем абсолютно послушни и предани на волята Божия; каквото и да се случва с нас, да приемаме всичко като от Божиите ръце, без да размишляваме. А обстоятелствата? Той знае какво можем да понесем и какво не можем, знае дали ще можем да претърпим някое изкушение. Бог допуска това до нас, за да овладеем случилото се с мир и, когато се повтори, да го отминем, без да участваме в него, без да включваме своя мислен апарат в събитието.
Събитията следват своя ход, а ние се оплитаме в тях, не пазим своя вътрешен мир, месим се там, където не трябва. Случаите, които допуска Бог, вървят по своя ред и, ако ние сме придобили сърдечен мир, те ще преминат, без да ни докоснат. Ако участваме в тях, тогава страдаме.
