Градината на сърцето – II част

Април 19, 2013 in Начална страница, Семейство

Автор : Света Императрица Александра

духовен дневник



Когато ние старателно изучаваме живота на Христа, откриваме, че винаги, срещайки се с лошо отношение към себе си, той е бил във висша степен търпелив и мек. Той не се е възмущавал от злото, Той не се е борил за своите права, Той без да се оплаква е понасял несправедливостта и даже оскърбленията. Ние едва ли ще намерим такива случаи в нашия живот, когато личните оскърбления и несправедливото отношение към нас не са ни засягали. С нас не винаги постъпват честно и справедливо. Винаги ще се намери някой недобър или неразбиращ ни, някой, който говори резки думи, оскърбяващи нашите чувства. Хората мислят, че мекостта и търпението по отношение на несправедливостта – това е знак на слабост. Не, това означава сила. Това е, към което трябва да се стреми християнинът в личния си живот.

***


Даже това, което не ни харесва, ние сме длъжни да вършим с любов и усърдие и да спрем да мислим за това, че нещо там не ни било приятно. Ние сме длъжни да оказваме помощ не само когато за това ни молят, но и сами да търсим случай да помогнем.

Света Императрица Александра и лекари в превързочната зала в болницата в Царско село, 1915 година

***


„Обичайте враговете си и се молете за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44). Когато се научим да вършим това, ние се приближаваме до Бога. Християнската любов е длъжна да се разкрива в свято служение, в грижа по отношение на другите, в доброта, в готовност за помощ.

***


Ако нашата любов е вярна и искрена, ние винаги се уповаваме на небесата. Какво е това молитва? Това е, когато ние се намираме редом с Христа.

***


Често за обикновените дела е нужна по-голяма небесна благодат, отколкото за великите.

Св Император Николай II, Св Императрица Александра с малко бебе (Св Олга)

***


За да се изкачим по великата небесна лествица на любовта, трябва самите ние да станем камък, стъпало на тази лествица, по която, изкачвайки се нагоре, ще стъпват други.

***


Смирението – това е една от най-благородните добродетели, но да бъдем смирени не означава изплашено да се свиваме при всеки Божи призив.

Света Императрица Александра като милосърдна сестра

***


Всеки си има свое място и всеки е важен на своето място. Най-малките и незначителните също си имат свое място и е необходимо тези малки места да бъдат запълнени, както местата, които заемат най-важните и значителни личности.

***


Никой не се радва на наказание, но след това ние благодарим на Бога за това, че Той отсича в нас всичко грубо, ненужно и явява красотата. Ние не бива да отблъскваме наказващата ръка, тя ни готви за достоен и праведен живот.

***


Ние сме строители. Човешкият живот навсякъде е като недостроено здание и всеки, който минава покрай него, хвърля по стените му кирпич или добавя някакво украшение. Всеки, с когото сме в съприкосновение, който ни каже дори и една дума, който ни влияе даже и отдалеко, оставя в нашия характер чертичка красота или някакъв лош знак.

Св Александра и Св Николай II разговорят с матрос



Всички здания се полагат върху фундамент, а всеки нов камък, по свой ред, става основа, опора за друг камък, който се издига нагоре.

Една от главните трудности в живота на християнина – това е да премине през този живот не поддавайки се на лошо влияние. Иисус казал, че Неговите ученици – това е „светлината на света” (Мат. 5:14). Той иска ние да светим там, където е тъмно, за да можем да бъдем утешение за другите и ободрение за унилите. Нашият Господ иска Неговите приятели да се очистят от утайката на светското зло, за да могат сред скръбта и лишенията да утешават.

Света велика княгиня Олга и Света велика княгиня Татяна при леглото на ранен войник

***


… Задачата в живота на християнина е да не избягва изкушенията, да не бяга от несправедливостта и враждата, а във всички изпитания, даже когато злото ни залива като поток, да съхрани в сърцето си чистотата, топлотата, искреността и любовта. Има хора, които са призвани постоянно да носят недобро отношение към себе си. Те не могат да изменят своето положение. Даже в собствения им дом край тях атмосферата е недружелюбна. Винаги в техния живот присъстват обстоятелства, които могат да ги ожесточат. Към тези хора се отнасят несправедливо и нечестно. Те вечно чуват резки слова. И докато те пазят в сърцата си любовта, дотогава са неуязвими. Любовта е била убежище на Христа всред ненавистта и злобата, които като морски вълни са се разплисквали около него. Ако вашата душа е в прекрасния залив на любовта – вие сте в безопасност.

***


Бог позволява изкушението да се приближи към нас, тъй като няма друг способ за нас да станем силни; но никога в Неговите намерения не влиза ние да се поддаваме на изкушението. Той иска ние да се съпротивляваме и да преодоляваме изкушенията и те да не ни принасят никаква вреда.

***


Ние самите не знаем как можем да ободрим, да вселим сила у другите хора с мирно, спокойно изражение на лицето, когато отиваме сред тях. Лицето, озарено с радост, сияещо от светла вяра, за всички, които го видят – е свидетелство за любовта, мира и Христовата сила.

Великите княгини Света Олга, Света Татяна и Света Анастасия посещават семейството на войник, 1915 година

***


Понастоящем е трудно да се внесе в суетата нашата бодрост, в шума и безпокойството – Божествения мир и Дух Христов. Действително, нашият живот е препълнен с грижи и борба; ние не можем да устроим в себе си рай. Как ли не се стараем, но има и падения, и поражения, и грешки, и ние не достигаме в земния си живот идеала.

***


Всемогъщият навсякъде ни осенява. Където и да отидем, ние навсякъде ще срещнем Божията любов.

Света Александра

***


Има също и обещание за защита. В нас има увереност, че Бог постоянно ни вижда, следи всяка крачка, която ни предстои да направим в този свят. Но на нас ни е нужна и помощ в духовното развитие, и в това Небето също помага. „Господ ще те опази от всяко зло” (Пс. 120:7). Сам Бог се явява за хората убежище. Бог – Хранител. Всемогъществото на Бога – това е стена на убежище. Ние сме длъжни с ум и сърце да бъдем предани Богу. Това означава вяра. Ние сме длъжни безрезервно да вярваме в Бога, не дочаквайки Неговата помощ. Ето какво означава да се уповаваш на Бога – това е абсолютно доверие и пълно послушание. Тогава в душата ще има пълен и съвършен покой.

***


Божият промисъл не ни огражда от изкушенията. Ние всички сме длъжни да познаваме изкушенията. Слаб и ненадежден е тоя живот, в който тях ги няма. Но позволявайки ни да се подхвърлим на изкушението, Бог не желае ние да извършим грях. Изкушението – това не е грях. Когато Бог допуска изкушението, това означава, че ние сме длъжни да го преодолеем и да станем по-силни.

***


Библията съдържа възвишено духовно учение, което направлява към това да преобрази обработваемата земя в Небесна градина. Словото Христово трябва да върши Своята работа вътре, затова То е длъжно да попадне в нашето сърце, и ние сме длъжни да му позволим То да се засели в нас – ние сме длъжни да приемем това Слово в своето сърце.

Света Александра

***


Библията следва да се изучава с ум. Тя следва да се изучава усърдно, тъй като всяка нейна част е полезна за назидание, за утешение, за направление, за помощ. Словото Божие – това е светещо кандило. Където и да огрее, То осветлява всякакви недостатъци, петна, пороци в сърцата и в живота. Където и да е звучало Христовото Слово, То обновява духа и умива недостатъците.

***


Христовите слова – това са семена, пренесени от Небето. Те са посети в нашия свят и сега растат навсякъде, където се разпростира православното евангелско благовестие. Животът на всеки православен християнин – това е малка градина, където растат любов, радост, мир, дълготърпение, мекота, доброта и други духовни ценности.

***


Може да се разбере каква е жената по дома, който тя създава. В някои домове винаги има мрачна атмосфера. Другите религии са сурови и мрачни. Това не е по християнски. Религията, която се вдъхновява от Христовото Слово, е слънчева и радостна.

Света Мария, Света Анастасия, Света Императрица Александра, Свети Император Николай II

***


Ако в нас живее Христовото Слово, То ни заставя да помагаме на другите. Нам е нужно да се молим постоянно за това, Бог да ни даде умение със своите думи да поддържаме слабите.

***


Почти безпределни са възможностите да се помага на хората, просто беседвайки с тях. Този, който умее да говори убедително, умее да говори с езика на любовта, може да вдъхновява другите за добри и прекрасни дела, да утешава тяхната скръб, да ободрява падналите духом, да просвещава тези, които са неопитни – с хиляди способи може да се помага на ближните.

***


Радостта – това отличава християнина. Християнинът никога не трябва да изпада в униние, никога не следва да се съмнява в това, че доброто ще победи злото. Плачещите, оплакващите се, наплашените християни предават своя Бог. Словото Христово ни укрепва в беда, То ни носи утешение, в минути на слабост – сила. То заставя лицата да сияят, прави мъжете патриоти, а жените – търпеливи и добри. То принася в дома благословения, а в живота – красота.

***


Най-важният труд, който човек може да принесе на Христос – това е трудът му за неговия собствен дом. Мъжът има своя роля, тя е важна и сериозна, но истинският творец се явява майката. Какъвто е нейният живот, такава е и атмосферата на дома. Бог първо идва при децата чрез нейната любов. Както казват: „Бог, за да стане по-близък до всички, е създал майката” – каква прекрасна мисъл. Майчината любов е като въплъщение на любовта на Бога и тя окръжава живота на детето с нежност. Някои майки много предано обичат своите деца, но мислят само и основно за земните неща. Те нежно се накланят над своите деца, когато те боледуват. Те много работят и от всичко се лишават, за да облекат прилично своите деца. Те много рано започват да ги учат по малко и да развиват техните умствени способности, за да могат в свое време децата да заемат достойно място в обществото. Но за духовното развитие на децата те не отделят такова внимание. Не ги учат на Божията воля. Има домове, в които децата израстват никога не научавайки никакви молитви от своите бащи и майки и не получавайки никакво духовно обучение. От друга страна, има домове, където постоянно ярко гори кандило, където постоянно говорят слова за любовта към Христа, където децата от ранни години учат това, че Бог ги обича, където те се учат да се молят едва научавайки се да ходят. И когато минат дълги години, паметта за тези свещени мигове ще бъде жива, освещавайки тъмнината с лъч светлина, вдъхновявайки в период на разочарование, откривайки тайната на победата в трудните битки и ангел Божий ще помогне да се преодолеят жестоките изкушения и да не се падне в грях.

Великите Княгини Св Олга и Св Татяна Николаевни

***


Жизнено важно е значението на средата. Ние още не разбираме напълно колко много значи атмосферата в дома, където растат децата и се оформя техният характер. Най-първото място за нас, където ние се учим на правда, честност, любов – това е нашият дом, най-скъпото място за нас в целия свят.

***


На трудния жизнен път на родителите има място за детето, където то може безгрижно да разпръсне цветя. За любовта на родителите към децата следва да се заплати със същата любов и благодарност в продължение на целия им живот до края на дните им.

Света Александра със Света Татяна

***


Колко е щастлив този дом, където всички деца и родители без изключение заедно вярват в Бога. В такъв дом цари радостта на приятелството. Такъв дом е като преддверие не Небето. В него никога не може да има отчуждение.

***


Всеки нов приятел, който влиза в нашия живот, ни се доверява. Най-правилното понятие за приятелството – това е, че то ни дава възможност да служим, помагаме, да защитаваме другия. Моментът, когато при нас се появява нов приятел – това е свещен момент. Това е още един живот, даден ни, за да можем да бъдем за него благи, да внесем в него красота, да бъдем за него убежище и защита. Нашият Господ иска от нас ние да не предаваме доверието си в Него. Вярност – това е велико слово. „Бъди верен, даже до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Ап. 2:10). Напълнете с любов своите дни. Забравете себе си и мислете за другите. Ако е нужна някому вашата доброта, то тази доброта я окажете незабавно, сега. Утре може да бъде вече късно. Ако нечие сърце жадува за слово на ободрение, благодарност, поддръжка, кажете тези слова днес. Бедата прекалено много е в това, че много хора запълват своя ден с празни думи и ненужно мълчание, че те отлагат за по-нататък своите задължения. Ние не можем достатъчно ясно да си представим, че много неща, ако не ги направим сега, не следва да ги правим въобще. Не се отклонявайте от своите задължения, колкото и да са неприятни. Неизпълненият дълг този ден оставя чувство на пустота, а после идва и чувството на съжаление. Правете нужното във всеки един момент от живота си. Всеки ден, когато ние правим нещо добро заради верността в Христа, това ни въздига и вдига летвата все по-високо за нашия по-нататъшен живот.