Каква е разликата между светиите и нас

Април 20, 2013 in Беседи, Начална страница

Автор : Православен свят

Бог е дал на всеки човек свобода на избор. Няма нито един човек на света, пред когото да не са били открити двата пътя: пътят на спасението и пътят на погибелта. Бог иска всички хора да тръгнат по правия път и да се спасят.

Повечето християни, обаче, искат да ходят по кривия път и така да се спасят. Иначе казано, без да се полага труд.

В житията на светиите е разказано за чудния живот на св. Мария Египетска, която е била тръгнала първо по широкия булевард на погибелта, свършващ в огнения ад, и после, по Божия милост, успяла да се измъкне и да се изкачи по тясната пътека на покаянието до сладкия рай.

Какво най-важно можем да вземем и да запомним като пример от тази светица? Това е нейната решителност. Решителността за коренна промяна на дотогавашния й живот.

Какво отличава нас, стоящите в храма, от светиите, присъстващи невидимо в храма?

Добрите дела ли? Не, не мисля! Светиите са били същите хора като нас, само че, обърнете внимание, те са се покаяли за своите грехове.

Повечето хора, които днес ходим на църква, сме само актъори. Мислим, че сме християни, играем си на християни, но вътрешният ни човек си е оловен войник, или тежък характер, както понякога са ни казвали, или ще ни кажат някога.

Но как да узнаем християнин ли е някой от нас или не? Много просто: Ето, стои човек в храма. Заплюй го по лицето и му зашлеви плесница по едната страна. Ако той ти даде другата, значи е християнин… А сега мислено да си представим, че някой и с нас така е постъпил, и ние веднага ще видим дали има някакво християнство в нас, или всичко е само външно, показно.

Ето това е бездната, която ни разделя от светостта.

Нашият Бог е Бог Всемогъщ. Каквото и да е нашето положение на земята, каквото и да е нашето състояние, каквито и да са обстоятелствата, Той, Всемогъщият може да ни спаси.

Но Той не просто може, Той това и иска. Но ние само трябва навреме да се потрудим за това, да проявим решителност, по молитвите на св. Мария, докато смъртта не е почукала и на нашата врата и не е казала „закъсня!”…