Неделя Вайя
Април 28, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : Православен свят
Днес с евангелските жители на древния Йерусалим заедно възгласяме „Осана, благословен е идещият в името Господне.” Но в тази радост тогава се е криело следното: Спасителят бива посрещнат с палмови клонки, обичай, с който тогава се е посрещал царят и всички хора са приветствали Господа като земен цар. Били са изпълнени с щастие, не духовна радост, а земно щастие, и са очаквали, и са се стремели към земни блага и комфорт.
И ето, в предверието на Страстната седмица, ние с вас сме длъжни да се замислим над нашия живот, да проверим своето сърце, наистина ли се стремим към вечния живот или живеем само с желанието за временното и преходно щастие. И задавайки си този въпрос да се изпълним с духовна ревност, за да успеем в дните на Страстната седмица да прекараме в строгост към себе си, пост и снизхождение към ближните. Да не бъдем топлохладни към Бога. Тези дни да тръгнем по този път, по който ще вървят онези, които искат да състрадават на Господа и с мисълта си да бъдат колкото се може по-близо до Страдащия Спасител, в храмовете, където особено се възпоменават всички тези събития – предателството на Юда, страданията на Господа, Неговото Разпятие, Кръстна смърт и Погребение. Всеки, според обичта си към Бога и усърдието си по време на поста, ще изпита болка и състрадание, но също и голямо утешение. Друга част от нас няма да се ангажират с нищо различно – и обичайното им ежедневие ще продължи с грижи и почивки от тези грижи пред телевизора.
Така, на дело тази част от хората съвсем скоро, макар и подсъзнателно, ще викне: ”Разпни го!”
Защото не искаме да имаме изобличител за греховете си.
А ако аз копнея да съпреживея несправедливостта към Господа, ще се откъсна от заобикалящата ме действителност и ще се принеса при случващите се събития. Ще усетя хладната вечер в Гетсиманската градина, ще видя гневната и кръвожадна тълпа, предвождана от Юда.
Ще чуя предателската целувка, ще се страхувам заедно с всички апостоли. Ще следвам отдалече Господа заедно със свети Йоан. Ще вляза тихо като сянка , за да видя всичко.
Ще се срамувам от отричането на Св. ап. Петър и после заедно с него ще срещна кроткия, ласкав поглед на Невинния Страдалец, зовящ към разкаяние.
„Твоя чертог виждам украсен, Спасителю мой, и нямам дреха да вляза в него.
Просветли облеклото на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси!”
/Светилен на Страстна седмица/
„Като отиваше Господ на доброволни страдания, по пътя казваше на апостолите: Ето отиваме в Йерусалим и Син Човечески ще бъде предаден, както е писано за Него. Затова, елате и ние с очистени умове да Го придружим и се съразпънем, и заради Него станем безчувствени за житейските наслади, та да оживеем с Него и Го чуем, като вика: не отивам вече в земния Йерусалим, за да страдам, но отивам при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог, и ще Ви издигна в горния Йерусалим, в царството небесно.
Достигнали, верни, спасителните страдания на Христа Бога, да прославим Неговото дълготърпение, та със Своето добросърдечие да съвъздигне и нас, умъртвените от греха като Благ и Човеколюбец.”
/Стихира на Всякое дихание – Страстна седмица/
