Беседа на Велики Понеделник
Април 29, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : свети Николай Велимирович
В днешните песнопения и поучения православната Църква показва прекрасния Йосиф, като предобраз на нашия Спасител в Неговите страдания. Йосиф е страдал заради завистта на своите братя. Завистливите братя го продали на търговците за 20 сребърника. Но по Божия Промисъл, в робството той станал велик и славен. Като такъв в гладните години Йосиф изхранил своите братя, спасил и тях, и техните жени и деца от гладна смърт. Така той изпълнил буквално Христовите слова: “който ти хвърля камък, ти му отвърни с хляб”, въпреки че тези думи още не били открити на света. След това Йосиф заселил своите братя и баща си в Гесем и чрез това определил целия по-късен ход на израилската история. Не той, а Бог. Защото Господ чува праведника във всяка беда и го прославя във всички времена.
Потомците на тези същите братя, които искали да унищожат Йосиф, подготвили и унищожението на Сина Божий. Завистта на праотците спрямо по-добрите от тях се пренесла и на прапотомците. Един от тях предал своя Учител за 30 сребърника. И всички заедно го предали за осъждане на езичниците, също както и техните праотци предали младия Йосиф на езичниците. Приликата наистина е велика, въпреки всички различия в мащаба. Заради тези прилики Църквата днес споменава съдбата на Йосиф. Да покаже на всички ни колко е дълготрайна отровата на завистта. Как тази отрова се пренася от бащи на синове през сто поколения, от Йосиф до Господ Христос. Не са помогнали всички милости Божии към този народ от хиляда години. Не са го облагородили всички страшни Божии чудеса през цялата му история. Останали са напразни всички Божии предупреждения. Всички викове на пророците са задушени в кръв. Бащите са убивали пророците, а синовете им вдигали паметници; синовете отново убивали други пророци и оставяли на внуците труда за паметниците, които свидетелствали за техните злодеяния.
Аз много се чудя на хората от нашето време, които пишат книги против евреите, след като съществува Библията. Всички пера в света да се счупят да пишат обвинения против този народ, не биха могли да съставят такова, каквото ни осигурява Библията. Тя цялата представлява жестоко обвинение за Израилевите колена, с изключение на някои праведници. А Библията е книга, писана нито от Арийци, нито от Антисемити, нито от Хамити или Яфетити, а от най-чистите евреи. Така казва великият пророк Исаия, който те след разпита прерязали жив, и на гроба му издигнали паметник: „Беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша. Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда. Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство; мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им – умира, ако пък ги стъпче – ехидна изпълзява…нозете им тичат към зло и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им – мисли нечестиви; в пътеките им – опустошение и гибел.” (Ис. 59:2-7) Това не е и половин страница от обвинението, простиращо се на 1000 страници, което се нарича Библия. Защо, тогава, ние да пишем против този нещастен народ, като те самите са го написали и са го пазели и съхранявали през вековете, за да го предадат на света? Не е ли казал и Спасителят на евреите: „Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител – Моисей, на когото се вие уповавате”(Ин. 5:45). Моисей и всички пророци и всички апостоли – всички са тяхна кръв и език. С това ние няма да ги съдим и изобличаваме, а със страх и трепет ще гледаме днес тяхното злодеяние и завист към безгрешния Господ и наш Спасител. Също както ако един лекар разсича мъртвото тяло на пияницата и показва неговото сърце и черен дроб, бъбреци и мозък, всичко подуто и разядено от алкохола, така и Църквата днес отваря душата на Христовите съдии и убийци и ни я показва цялата разядена и почерняла, изтляла от завист. Само един поглед към тази гадна душа ни изпълва с крайно отвращение и укрепва в нас твърдото решение никога да не се подаваме на завистта. Защото тя не е от нашия Спасител, а от нашия неприятел и разрушител. Завистта е атмосферата на пъкала; тя е въздуха, който дишат демоните, храната с която се хранят, питието, което пият, отровата, която изпускат от себе си.
Но да не се задържаме дълго, дори мислено в тази пъклена, отровна атмосфера. Загледахме се в органите, отровени от завистта: достатъчно. Дори с мислите си не трябва да се задържаме върху злото. Опасно е дори да се мисли за злото, защото човешкия ум от това се разслабва. Отклони се от зло и сътвори добро. Да издигнем своите мисли към атмосферата на здравето и светлината. Това е средата, в която е Господ наш Иисус Христос. Тук се вдишва и издишва добра воля. Тук умът се храни от позитивните божествени истини, а сърцето се напоява от радостната божествена любов. Тук човек се радва от доброто на своя ближен, и брат се весели от напредъка на брата. Ако някой се извиси с труд и мъка, стотина ръце му помагат да се издигне още повече; а когато някой падне, стотина ръце му помагат да се вдигне. Тук с песен един служи на многото, и многото на единия. Тук всеки става велик като се труди да направи другите велики. Всеки става славен, трудейки се да прослави другите. И всеки става щастлив, стараейки се да ощастливи другите. Всеки бива сит трудейки се да нахрани другите. Всеки се изпълва с радост мислейки да зарадва другите. Тук владеят здравето и светлината. Тук човек се връща в своето първобитно, нормално състояние. Той се покорява на Бога, като на свой Родител. Всичко става ново и преродено: и човека и цялата твар. Небето се отваря широко и Божия блогослов се излива върху всички хора. Там е искал Господ Христос да издигне целия човешки род от отровната атмосфера на завистта, омразата, себичността и братоубийството. И успял в това. Ако се каже, че не е успял да издигне всички, това не е Негов неуспех, а на онези, които не са искали да му подадат ръката си за своето спасение; които обикнаха тъмнината повече от светлината, и нещастието си от щастието. Ако не е успял с фарисеите, успял е с апостолите; ако не е успял напълно с еврейския народ, успял е с много други народи. Ако не е успял с някои, успял е с мнозина. Неговата войска от спасените в царството небесно за две хиляди години наброява милиарди. Бих желал от цялото си сърце да бъдете записани към Христовия успех и да се причислите във войската на спасените, заедно с вашите отци и праотци, толкова измъчени за Неговото име. На Него, единствения Непобедим и Победоносен, слава във всички времена и над всички времена, во веки веков. Амин
превод от сръбски
Източник: http://www.svetosavlje.org/biblioteka/vlNikolaj/Vladika_Nikolaj.htm
