Торинската Плащаница
Април 30, 2013 in В търсене на вярата
Автор : Православен свят
„Свидетелка на Възкресението”- така наричал Плащаницата свети Кирил Йерусалимски.
В наше време я наричат „Петото Евангелие”, тъй като съвременните изследвания на светинята не са опровергали евангелския разказ за страданията, кръстната смърт, погребението и Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, а само са допълнили повествованието на четиримата евангелисти. Сред учените с различни възгледи и националности, причастни на това изследване, убеждението е, че Торинската Плащаница е неръкотворна и носи на себе си признаци на дълбока древност. Много от тях не само признали факта на Възкресението, но и станали от атеисти – вярващи, както професора по анатомия Пиер Барбс, който като лекар и хирург разбрал, че Христос е излязъл от Плащаницата, без да я разгръща.
Що се отнася до историята на Плащаницата, известно е нейното намиране от апостолите през първата половина на I в. и появяването й в Западна Европа през XIV в. при рицаря Жофруа де Шарни. За пътя на светинята между тези две дати се знае малко: има някои древни свидетелства за плащаница с изображение на Христос и множество догадки.
През XV в. Плащаницата станала собственост на Савойското херцогство. От 1694 г. тя се пази в катедралния храм Св. Йоан Кръстител в Торино, в специално построен за нея параклис.
През 1983 г., след смъртта на последния крал на Италия Умберто II Савойски, Плащаницата станала собственост на Ватикана чрез завещание.
През 1989 г. бил създаден Международен център за изследване на Торинската Плащаница(CIELT).
Но, както е писал един от най-известните руски изследователи на Торинската Плащаница, професор доктор протойерей Глеб Каледа(1921-1994): „Нашата вяра не е в Плащаницата, не е в рационалните знания, а в сърцето, в благоговението и духовния опит. “Блажени, които не са видели и са повярвали”. Плащаницата е нужна на Тома невярващия. Когато ние, православните, на ликуващия пасхален възглас „Христос воскресе!” отвръщаме „Воистина воскресе!”, ние засвидетелстваме нашата вяра, а в песнопението „Воскресение Христово видевше” свидетелстваме за своя религиозен, духовен опит. Той е в нашето богослужение, в нашите молитви и живот, той е в Тайнството Света Евхаристия.”
Торинската Плащаница, която се пази в катедралната църква на италианския град Торино, представлява ленено платно с цвят на слонова кост с размери: 437 см на дължина и 111 см на ширина. На това платно могат да се видят две фигури с обърнати една към друга глави, изобразяващи един и същи починал човек, гледан отпред и отзад. Това е съблечен човек с брада. Неговите дълги коси в края си са вързани. Тялото носи следи от бичуване и разпятие. Има петна с карминов цвят- следи от кръв.
От XVII в. Тя официално се почита от Католическата църква като автентична Плащаница на Иисус Христос. Веднъж в годината на поклонение при Нея отивал несвършващ поток от поклонници от различни страни на Европа. Но през XIX в. почитането на християнските светини в Европа намаляло и почти престанали да изкарват Плащаницата за поклонение. На границата на XIX и XX в. станало ново откритие на тази древна християнска светиня. То било свързано с провеждащата се в Торино през 1898 г. изложба на религиозното изкуство, където за първи път от 30 години била изложена Плащаницата… Сред организаторите на изложбата бил известният със своите фотографии на знаменити италиански древни паметници адвокат Секондо Пиа. Той съумял да убеди председателя на организираната изложба в необходимостта да се направи снимка на великата светиня. Художествената фотография тогава едва се зараждала и при несъвършената апаратура фотографирането изисква по-голямо напрежение и майсторство. Особен проблем за снимането представлявало самото разположение на Плащаницата и осветлението. Да се снима можело само нощем, когато на изложбата нямало посетители. Първият опит излязъл неуспешен, но Пиа не се отказал и съумял да направи още няколко снимки. Две от тях произвели сензация.
По-късно Секондо Пиа писал: „Аз бях потресен, когато още в самото начало на проявяването видях как на клишето се появи Светото изображение с такъв очевиден образ, че мене ме обхвана не само изумление, но и удовлетворение, доколкото видях положителния резултат от своето начинание.” На негатива на Пиа изображението станало позитив, тъй като на практика самата Плащаница била фотографичен негатив. „Светата Христова Плащаница сама по себе си, с някакъв невъобразим образ, представлява фотографичен точен негатив; още повече с огромно духовно съдържание! Тази света Плащаница, този удивителен негатив в човешки ръст, е на много повече от 1000 години. А ето, нашата фотография е само на 69 години.
Тук, в тези кафеникави отпечатъци от Гроба Господен, се крие необяснимо чудо…” В случая с Плащаницата ние имаме работа с образ, който е нарисуван със светлина, или е неръкотворен образ. Негативът станал известен в Европа след изобретението на Непс в началото на XIX в., затова предположението, че на Плащаницата се намира негативно изображение, веднага се възприело като доказателство за истинността на реликвата.
По време на това ново откритие, изображението на Плащаницата било избеляло и представлявало само по себе си неясни очертания. Ето защо негативът на Секондо Пиа, който се отличавал с необикновена яснота и изразителност на изображението, произвел огромно впечатление, не само в църковно научните кръгове, но и у масата обикновени хора. Възникнали подозрения във фалшификация.
Това било време, когато човечеството се отдалечавало от вярата; хората вярвали само в науката. Модернистичните процеси в самата Католическа църква допълнително усложнявали ситуацията. Започналите първи изследвания пораждали все нови въпроси. Възникнали нови препятствия за сериозно изучаване: Кралският дом отказал да предостави Плащаницата за изследване. Не трябва да се забравя и това, че в първата половина на XX в. в Европа бушували войни и революции.
През 1931 г., във връзка с частно събитие, семейната реликва на Савойския дом била изложена отново и била фотографирана от известния професионален фотограф Джузепе Енрие. Но трябвало да минат още 30 години, за да признае окончателно научната общност фотографиите на Пиа и Енрие за исторически източник. Признанието положило начало на изясняване на свързаните с Плащаницата и нейната историческа съдба тайни.
Най-значителното достижение в изучаването на Плащаницата през този период било комплексното анатомично изследване, потвърждаващо анатомическото и физиологическото съответствие на личащите на платното следи от бичуване и разпятие. Авторът на тези изследвания бил Пиер Барбе. До ден днешен никой още не е подложил на съмнение резултатите от неговата работа.
Следва продължение.
Превод руски, списание ”Луч”.
