Торинската Плащаница – II част

Май 4, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : Православен свят

През 1950г. се състоял първият международен синдологичен (от sindone – плащаница) конгрес. През 1969г. Плащаницата била изкарана отново, след което било дадено разрешение да се проведат изследвания. Тогава била създадена специална комисия от експерти и започнало научно изследване. Но лошо подготвените изследвания не дали значителни резултати.

През 1973г. комисията пристъпила към нов комплекс от изследвания. През 1976г. тя се занимавала основно с хипотезата за средновековния й произход и възможното й авторство от Леонардо да Винчи.

Много по-продуктивна била работата на следващата група експерти през 1978г. Нейните резултати съставляват ядрото на съвременните достижения в изследването на Плащаницата. Имено тогава членът на тази група, известният криминолог доктор Макс Фрай-Сулцер, взел проби от палците за паринологическо изследване. В това време професор Райс от Института за технология на тъкани в Гандаве, получил възможност да изучи тъканта на Плащаницата. На Втория синдологически конгрес, който се състоял през 1977г. в Албакерн, Ню Мексико, доктор Фрай встъпил с доклад от своите предварителни изследвания. Тогава се оформил Научен проект за изучаване на Плащаницата, който обединявал около 40 учени от различни страни.

И ето, във времето на този нарастващ триумф, в края на 1988г., се появило сензационно съобщение. Данните от проведеното изследване на тъканта с радиовъглероден метод „С-14” се оказали в полза на версията за средновековния произход на Плащаницата (1260-1390). Торинският архиепископ приел тези резултати и заявил, че нито той, нито Ватикана не гледали на Плащаницата като на реликва, а се отнасяли към нея като към икона. Много хора с облекчение и злорадство въздъхнали: „Митът се разсея.” В научния свят се разгоряла дискусия. Били свикани редица конгреси.

През 1989г. в Британския Съвет по наука и техника била проведена проверка на точността на радиовъглероден метод. За това били привлечени 38 учени от различни страни. Били им раздадени образци от дърво, торф и др., възрастта на които знаели само организаторите на експеримента. Удовлетворителни резултати били получени само в 7 лаборатории; в останалите имало по-малко или повече допуснати грешки.

Грешката в диагностиката възниква при нагряването на образеца, а така също и при някои способи при предварителната му химична обработка. Всичко се свеждало до това, че при изчисляването на възрастта по радиовъглероден метод трябва да се действа много внимателно и обезателно да се съпоставят получените резултати с други данни.

Физикът Дж.Кертер изказал предположение, че изображението на Плащаницата е резултат от радиоактивното й облъчване от тялото на покойника. Чрез експеримент му се удало да получи подобни отпечатъци на плат. Така се появила хипотезата, че радиоактивността на Плащаницата е обусловена от Възкресението на Христа, което се съпровождало с някакви ядрени процеси, в резултат на които Той, възкръснал в нова плът, започнал да минава през затворени врати, което не правел преди това. В полза на това предположение говори фактът, че невидимото на Плащаницата с просто око става видимо, когато тя се снима.

Ако действително Възкресението се съпровождало с ядрени реакции, то изотопните съотношения на Плащаницата трябва да бъдат нарушени в полза на С-14, т.е. при опита да се датира чрез радиовъглероден метод, грешката Тя рязко да се подмлади е неизбежна.

При такова предположение възникването на изображение и рязкото обогатяване на тъканта с указания изотоп се явявя следствие на една и съща причина – Възкресението.
От всички научни изводи за относителността на Торинската Плащаница, спорове не възникнали само при резултатите на медицинските изследвания. Нито един лекар не е поставил под съмнение височайшата достоверност на образа на Плащаницата, нито от гледна точка на анатомията, нито от гледна точка на системата на кръвообращението. От тук болшинството от изследователите правят извод за това, че изображението на Плащаницата не може да бъде живописно изображение. Изображението се характеризира с това, че е съвървършено плоско, сякаш е оптична проекция на екран. То е невъзможно да бъде отделено и на неговата повърхност не е използван нито един химичен елемент, използван в живописта.

Физичните и химични изследвания потвърдили, че петната на Плащаницата са от кръв.

Още един забележителен детайл, открит от изследователите през 1978 г. Било е доказано, че петната от кръв са се появили на Плащаницата преди появата на образа на нея. На фотографиите на Плащаницата следите от кръв по цвят си приличат, но при използване на научни методи се открива тяхната съвършенно различна природа. Изследванията показват, че това са следи от човешка кръв, принадлежаща към група АВ (ІV)

Професор Пиер Барбе определил, че тялото на човека от Плащаницата се отделило от платното по необичаен, единствен по рода си способ, при който съсирената кръв напълно е останала на повърхността на материята, докато обичайно при такъв случай изсъхналите следи от кръв при отвиването остават на кожата. Барбе, а след това и Пол Виньон, установили, че Плащаницата била в съприкосновение с тялото не по-малко от 30 и не повече от 40 часа.

Бил потвърден фактът на бичуването. Серия от ултравиолетови снимки направени от В. Милер и С. Пеликори позволили да се видят раните на лицето и тялото на човека от Плащаницата. Върху цялата повърхност на кожата са намерени 120 подобни помежду си рани. Тези рани са нанесени от оръдие, състоящо се от съединени помежду си метални топки или остри предмети накрая. На плещите са видни следи от обширни рани от тежък предмет, който е тежял на плещите; следи от напречната греда на кръста, който осъдените на разпятие са носели към мястото на наказание. На главата са намерени следи от трънен венец, който видимо е бил сплетен във форма на корона. Към това трябва да се добави пълното съответствие на раните на Човека от Плащаницата с описаните в Евангелията страдания на нашия Господ Иисус Христос.
Въпреки традицията при разпъване, но в съответствие с Евангелския текст, при Човека от Плащаницата не са били счупени краката. Намерена е рана и от копие, която съгласно Евангелието е нанесъл един римски войник.

Необикновено важни се оказали резултатите от изследването на следите, останали по Плащаницата от цветен прашец. С това се занимава палинологията – наука за органичния прах и спорите, използвана за определяне възрастта на геологическите слоеве, при изследване на еволюцията в растителните слоеве и климатичните изменения, а също и в криминалистиката.

Швейцарският криминалист Марк Фрей два пъти взел проба от органичния прах от Плащаницата /1973-1978 г./. Прецизното изследване установило следи от цветен прашец на растения, характерни само за Палестина, Турция и Централна Европа, т.е. страните, където, както се предполагало, преминал историческият път на Плащаницата.

Доктор Ури Барух, палинолог, специалист по флората в Израел от Израелския институт на древността, имайки възможност да изследва цветния прашец, събран от М. Фрай, открил, че 50% от него принадлежи на Gindelia Tournefortii. Това растение цъфти пролетта между Йерусалим и Мъртво море.
Високата и необичайна плътност на съдържанието от цветен прашец на Плащаницата позволявало да се направи извод за това, че прашецът непосредствено е падал на тъканта от цветята, донесени за погребението.

В началото на този век било направено още едно важно откритие, свързано с изследването на Плащаницата. Но преди да разкажем за него, ще се върнем към събитието, станало през 1532 г. в резиденцията на Савойския херцог в Шамбери. През това време Плащаницата се съхранявала в параклис на херцогския замък Сант-Шапел де Шамбери.

През нощта на 3-ти срещу 4-ти декември 1532 г. в Шамбери възникнал пожар, който напълно унищожил параклиса. Успели да спасят Плащаницата, но тя била повредена. Две години след пожара монахини от ордена на Св. Клариса реставрирали повредените места, пришивайки 22 триъгълни кръпки, съхранили се до ден днешен. Освен това, те укрепили тъканта, подшивайки я от вътрешната страна с неизбелен холандски плат. Монахините, съставили подробно описание на Плащаницата и на всичко, което е било видно на нея, записали и това: „Когато Плащаницата беше разположена на платното, ние видяхме раните отдолу така, както бихме ги гледали през прозоречно стъкло.” Тази фраза учените разбрали чак след много столетия.

През 2002 г. долното платно било отстранено за реставрация и обратната страна на Плащаницата била фотографирана. Двама учени, физици от Падуанския университет – проф. Д.Фанти и Р. Маджиоло, изследвали тези снимки и направили нови изображения, използвайки математически и физически методи. Те открили, че Ликът, който можел да се види на обратната страна на Плащаницата, съответства на изображението на лицевата част. „Ние можем да открием нос, очи, коса, брада и уста на обратната страна, които съответстват по форма, място на разположението и оттенък, на тези части на лицевата страна.”

„Фактът, че изображението е двустранно, изключва възможността за фалшификация” – заявил проф. Джулио Фанти.

Торинската Плащаница не е единствената свързана с Разпятието реликва. Да се обърнем към Евангелския текст: „…дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят, пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а свита отделно на едно място.” /Йоан 20:6-7/. С това е свързана историята на една друга реликва, наричана Судара от гр. Оведо. Тя представлява неголям отрязък от ленена тъкан /аналогична на тъканта на Плащаницата/ с размери 85,5 х 52,5, пазещ се в Испания и считащ се за парчето плат /сударион/, с което бил покрит Ликът на Спасителя.

Съгласно еврейския обичай, лицето на починалия винаги се покривало с плат.

Хронологията на тази реликва е описана през XII в. от епископ Пелагий: съгласно летописа, Сударът се пазил в Йерусалим до завоюването му през 614 г. от персийския шейх Хосрой. Лененият плат бил спасен и отправен в Александрия. В последствие, при постоянното отстъпление под натиска на персите, бил пренесен далеко навътре от африканското крайбрежие. След това, за по-голяма сигурност, реликвата била доставена в Испания, в Севиля под покровителството на епископа на гр. Толедо. В края на краищата, Сударът бил поместен в драгоценна рака на храма в гр. Оведо, където той се пази и до ден днешен.

На платното няма никакво изображение, но неговата повърхност била впила в себе си обширни кървави петна, съвпадащи точно с конфигурацията на следите и формите на Лика, изобразил се на Торинската Плащаница и принадлежащи на същата кръвна група – АВ.

Палинологическият анализ потвърдил съответствието цветния прашец на преминатия път от Йерусалим до Испания.

Изследванията на реликвата продължават. Разбира се, научните методи не могат да обяснят чудото, но те могат да покажат, че причината на това или онова събитие е била чудо.

И ето какво пише дългогодишният изследовател на историята на Плащаницата Ян Вилсон: „На мен ми се струва просто чудо, че самата Плащаница е останала относително запазена, тъй като обикновено са я скривали, за да не се повреди. И при това, други много по-надеждни /като материали/ християнски светини, с които Плащаницата обикновено /макар и не безспорно/ се свързва, били напълно унищожени. Когато говоря за това, хората, които обикновено малко разбират, поклащат глава. А всъщност това е поразителен факт.”