Явяването на чудотворната Иверска Монреалска икона – II част

Май 11, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : Йосиф Муньос

 

 

Ето вече 12 години пътувам навсякъде с тази света икона и раздавам памучета, напоени с мирото, изливащо се от нея. Миналата година бях само три седмици у дома – толкова хора търсят помощта на света Богородица! И толкова чудеса стават от пречистия И лик, толкова изцеления – и физически и духовни!

 

Винаги при посещенията на иконата много богомолци – и стари, и млади – бързат да се изповядат и да се причастят. Пресветата Дева помага на всички да почувстват по- ясно своята греховност пред Нейния Син, Иисус Христос. Даже невярващи и най- големи скептици свидетелстват, че при срещата си с мироточивата Св. Богородица внезапно са изпитали потребност от покаяние и са прекланяли колене пред Нея със сълзи на очи. И макар, че най-често великото чудо на вътрешното освобождение на греха се извършва тихо, в сърдечната „святая светих”, много хора са ми разказвали как чрез мироточивия образ са се освободили от гнетяща ги страст, получили са духовно просветление, умиротворение и яснота.

 

Разбира се има и такива, които идват като на зрелище и любопитно разглеждат как изтича мирото. Те не получават духовна полза от иконата. Но понякога и случайно попаднали пред нея хора преживяват истински вътрешен прелом и приемат Православието.

 

Запитаха ме веднъж защо иконите имат толкова голямо значение днес. Отговорих: защото сега има толкова много неприлични неща. Искате или не искате-те са пред вас, те са навсякъде около вас, дори и когато не ги гледате. А за иконата свети Йоан Дамаскин казва, че тя е пост за очите. Както когато гледаме телевизия, отровата влиза през очите, така и когато гледаме иконите, през тях прониква предпазващото от отровата лекарство.

 

Всичко в съвременния свят насочва хората надолу, към земните неща. А при иконописта е точно обратното- тя издига нагоре.

 

Хората, които идват да видят иконата се взират и в този, който я носи. Не ми е лесно. Старая се с посетителите да бъда много внимателен. Казвам си: ако съм изпълнен с любов и милосърдие, няма да сбъркам, защото Сам Бог е Любов и Милосърдие. Толкова е важно да умеещ да изслушваш и съчувстваш на дошлия при тебе човек! Защото хората страдат и особено тежко е това страдание, когато са далеч от Бога.

 

Понякога се случва да съм крайно изморен а някой да дойде и да каже “Трябва да ви попитам нещо много важно!” След като излезем от храма , той пита: „Кажете ми колко литра изтича от иконата?” Тогава вътрешно се моля: „Господи помогни ми!” A на човека отвръщам: „Как мога да знам, мога ли да изчисля?! Аз не наблюдавам специално всеки ден как изтича мирото, просто зная, че това става и то ми е достатъчно. Трудно ми е да свикна с това чудо, а и не искам да свикна. Това за мен е нещо много свято. Това е тайна, която аз дори се боя да гледам със своите грешни очи. Старая се да бъда кротък с такива хора, но не и с телевизията. Телевизията е истинско духовно бедствие, сатанински наркотик, който е в състояние на хипноза. За много хора, дори и деца, телевизията е начин на живот- връщат се в дома си и до полунощ остават пред екрана. Телевизията днес е най-голямата школа за грехове. Научно се потвърждава, че телевизията лишава човека от собствена мисъл и воля.

 

Веднъж в една енория в Америка свещеникът ми каза: „Вие ни почакайте в къщата, а ние ще дойдем да вземем иконата и вас с шествие!” Казах си: „Какъв добър свещеник! Какво благоговение към иконата!” Но като отворих вратата, видях, че заедно с тях са дошли много хора да снимат. Веднага затворих, оставих иконата на аналоя и през прозореца извиках: „Отче, давам ви 5 минути, за да отпратите телевизията!” Той ми отвърна: „Но те са платили, за да снимат шествието!” Отговорих: „Върнете им парите!” Той пак: „Но ние имаме нужда от пари!” „Бог ще изпрати пари”, казвам му.

 

Друг път в Сан Франциско искаха да направят предаване за иконата. Убеждаваха ме: „Това ще е много добре, хората ще гледат предаването и ще се обърнат към вярата”.Отговорих „От личен опит мога да кажа, че обръщането към Бога не става чрез телевизията. Господ е, Който призовава хората към Православната вяра”.Тогава те ми предложиха 15 хиляди долара. Отказах. Предложиха ми 30 хиляди долара, за 15 минутно предаване. „Не казах им-вие ще излъчите това предаване, а хората ще го гледат по заведенията с чаша уиски в ръка. Кой според вас ще се обърне към вярата по този начин? Освен това след предаването за иконата вие ще покажете неприлични неща.Свети ап. Яков учи, че не може от един извор да тече и горчива и сладка вода”. Така им отказах. На другия ден те отново дойдоха: „Не знаете ли, че в Америка телевизията е сила”? Казах им: „Христос също е сила, и то по-голяма”. „Ако попречите на предаването може да стане много опасно за вас!” Отговорих: „Не мисля, че съм достоен да стана мъченик”.

 

От всичко, до което съм достигнал в духовния живот, мога да кажа, че най-важното нещо в него е верността към Господа и в най-дребните неща. Имам приятел, който още не е православен и понякога  започва да пита: „Защо в сряда и петък не бива да се пие дори мляко? Защо в тези дни не може да се изяде парче сирене- нали то е полезно за здравето?”Казвам му, че в духовния живот малките неща често правят големите. Веднъж една жена с малкото си дете пресичала железопътна линия. Видя, че отдалече се задава влак. За нещастие нейният крак се заклещил между траверсите и понеже носила детето нищо не можела да направи. Започнала да се моли, успяла да се прекръсти. Неочаквано отнейде се появили двама младежи и почти пред влака я измъкнали. „Благодаря ви, че ми спасихте живота, кои сте вие как се казвате?” А те и отговорили, че се казват „сряда” и „петък”. Тогава жената разбрала, че Бог я спасил по чуден начин, защото пазела поста през тези дни.

 

Което мога да кажа от личен опит е, че страданията и изкушенията биват побеждавани от тези хора, които се молят. Другите изпадат в отчаяние.

 

Понякога ми е толкова мъчно- виждам как хората се уподобяват на животни. Няма Коледа, няма Велика събота, няма Великден. Всеки ден ядат месо, хранят се до пресищане, гледат телевизия до среднощ. Случвало ми се е да видя в домовете само една малка икона, скрита в някой ъгъл, но за това пък удобно разположен телевизор.

 

Вие разбирате духа, който цари в този свят. Затова човек трябва да бъде много внимателен.

 

Ето вече 12 години обикалям с тази свята икона и раздавам памучета напоени с миро-тази уханна проповед на нетлението. Всички ние трябва да се възродим духовно чрез покаяние, за да не смесваме благоуханието на Божията милост със зловонието на греха и да можем в това царство на материализма да живеем като истински християни.

 

 

Извадка от книжката”ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА БОЖИЯТА
МАЙКА-ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА”-София 1995г. изд.ЕТ”Снежана Иванова”