За Петровия пост

Май 24, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Архимандрит Епифаний Теодоропулос

Един млад богослов по време на Рождественския пост ме попита за станалото , във връзка с изменението на календара, съкращение на Петровия пост: „ Допустимо ли е станалото вследствие поправката на календара съкращение на Петровия пост? Не оправдава ли това съкращение, а през някои години и пълното премахване на този пост, позицията на старостилците?”
Тъй като много хора се интересуват от този въпрос, ние счетохме за необходимо да поместим неговия отговор на страниците на „Ортодоксос типос” с надежда да принесем полза на добронамерения читател.

***

Действително, с въведената в църквата поправка на юлианския (а не григорианския, както утвърждават някои малограмотни или пък умишлено изкривяващи истината хора) календар, Петровият пост се съкращава с 13 дни, а понякога, когато Пасхата е късна, съвсем се премахва. Но този факт не може да оправдае въстанието, което старостилците са подели против Църквата. Ако те биха искали да задържат стария стил, запазвайки при това каноничното общение с Църквата, то никой нищо не би им казал. Именно така са постъпили монасите на Светата Атонска Гора. Кой ги е осъдил? Съкращението на Петровия пост (този пост не бил установен от Вселенски събор, но просто отдавна е влязъл в църковната практика и затова не се явява нещо безусловно) било установено не от този или онзи човек, мирянин или клирик, но официално от Църквата, във връзка с приемането от нея на календарната поправка. Що се касае за другите Църкви, които са запазили стария стил, то Те не са прекъснали общението си нито с Еладската, нито с Константинополската Църква заради изменението на календара и съкращението, вследствие на това, на Петровия пост, но са продължили да бъдат с тях в пълно каноническо единство.

Следователно, този, който е скъсал каноническите връзки с Еладската Църква, обявил се е за свръхцърква, е станал чисто и просто разколник или еретик извън Църквата.

Не разбирам защо старостилците с такива възгледи не анатемосват всички патриарси, всички епископи, всички синоди, всички Църкви, всички светии, всички вярващи, започвайки от VII в. до днес. Работата е в това,че до VII в. Петровият пост бил много по-продължителен, отколкото днес. Ще обясня по-детайлно: Отначало този пост е продължавал само една седмица. „ Седмицата, след светата Петдесятница, постещият народ дошъл на гробищата да се помоли. „(св. Атанасий Велики).

И из „ Апостолските постановления” : „ След празнуването на Петдесятница, празнувайте една седмица, а след това една седмица постете.” Независимо от времето на началото на поста (съгласно първия откъс той започвал веднага след Петдесятница, т.е. на следващия ден след празника , а съгласно втория откъс, постът започвал с една седмица по-късно), съвършено ясно е , че в това време постът след празника Петдесятница е продължавал само една седмица. (Трябва да се отбележи, че в това време празникът на светите апостоли още не се е отбелязвал строго на 29 юни. Този пост е свързан с паметта на светите апостоли, защото именно след Петдесятница били изпратени на проповед). Обаче в следващите векове този пост станал значително по-продължителен. Той започвал веднага след неделя на Всички светии и е продължавал до 14 август! Т.е. е обхващал целия юни месец. Това означава, че той бил най-продължителният пост в годината, значително превъзхождайки даже Великата Четиридесятница. (Великата Четиридесятница,заедно с Великата Седмица е 48 дена, а Петровият пост, при късна Пасха е бил 55 дена, а при ранна е достигал 89 дена). Затова имаме ясно свидетелство на преподобни Анастасий Синаит, светия от VII в.: „ след Петдесятница – е пост, за който се говори и в постановленията на светите апостоли. И така, съгласно тях, след Петдесятница празнувайте една седмица, а след това постете до Успение на Пресвета Богородица; (в ранните векове спазвали този пост до времето на преподобни Анастасий. Поради икономия(снизхождение), той бил намален от светите Отци, заради съвпадането Му в този период с езически пост, но, както ми се струва, повече от нерадение и нежелание на хората; продължителността му е до празника на светите апостоли, след това се разрешава да се блажи; след това постим от началото на август до Успение на Пресвета Богородица, след това пак блажим.” – Анастасий Синаит за св. Четиридесятница). Т.е. целият юли месец от поста отпада!

И така, какво ще кажат на това скъпите старостилци, които не приемат никакви изменения на древните традиции и постановления. Ако те са последователни, то трябва да възобновят поста в тази продължителност, както той е бил до VII в., т.е. да добавят към него юли месец, а второ – да отлъчат всички от Църквата от VII в. до наши дни, затова, че те са дръзнали да съкратят отдавна установения пост. При това старостилците са длъжни да отлъчат от Църквата св. Анастасий, който със съчувствие говори за дръзналите на „светотатското съкращение” и даже ги нарича – слушайте – „свети Отци”! (възможно ли е светите Отци някога да са съкращавали поста!). И така, ние чакаме вашия отговор!

Между отлъчените от Църквата безусловно ще се окаже и преподобни Теодор Студит, който:

а) не само не отменил станалото още до негово време съкращение на поста, но още

б) установил, че на празниците, съботните и възкресните дни, както по време на Петровия пост, така и в Рождественския, освен че се разрешава риба, още се разрешават сирене и яйца! Ето какво пише: „ В четиридесятницата на светите апостоли риба, сирене и яйца не ядем, освен през тези дни, когато не четем Часовете. В съботните, възкресните и празнични дни ядем два пъти, пием три пъти през деня и два пъти вечерта. Това правило спазваме през четиридесятницата на свети Филип.” Този свети отец, говорейки за поста през светата Четиридесятница, казва, че риба се разрешава не само на Връбница, но и на Лазарова събота . И така, не е ли достоен този светия да се отлъчи от Църквата?!

Но, извинявайте, още повече е достоен да бъде отлъчен от Църквата Антиохийският патриарх Теодор Валсамон (12 в.), който не само одобрява по-късното съкращаване на поста, но и свидетелства, че по негово време от поста за миряните останали само седем дена. „Ние, размишлявайки за това, свидетелстваме, че е необходимо да се предшестват от пост следните четири празника: празника на светите апостоли, Рождество Христово, Преображение и Успение на Пресвета Богородица, предварително – седем дена. Един е само четиридесетдневния пост- на Светата и Велика Пасха. Колкото това, че някой повече от седем дена преди празника на светите апостоли или празника на Рождество Христово постят, то това е или по свое желание, или задължени от манастирските устави, и това не се пренебрегва.”

Ще се възползвам от случая да кажа и няколко думи за друг пост, който с течение на времето съвършено е излязъл от практика, което не е предизвикало нито шум, нито противоречия, не говорейки вече за смущения и разкол. Имам предвид многодневния пост преди Въздвижение на Честния Кръст Господен. Само за миряните той бил еднодневен – на самия празник на Честния Кръст. Що се касае до монасите, то те са постили от четири до четиринадесет дена преди празника! Ето какво пише св. Теодор Студит: „ Монашестващите, в чест и слава на кръстното дърво, четиринадест дена пазят, някои дванадесет, а някои четири; целият Христов народ, в съвършена чистота, пази деня Въздвижение, четиринадесето число на месец септември.”

Къде е сега този многодневен пост преди празника на Честния Кръст? В кои свети обители го спазват? Много ли монаси знаят за това, никой не го знае, никой не го спазва! Той е изчезнал без следа…

Привеждайки горепосоченото, искам да кажа, че аз съм съвсем далеко от това, да защитавам премахването или съкращаването на постите, без да гледаме, че те, освен поста в сряда, петък и Великата Четиридесятница, не са били учредени на Вселенските събори. Мисля, че даденият въпрос трябва да се остави така, както е и духовниците с разсъждение, ползвайки се от своята власт, нека да помагат на всеки вярващ да намери своята мяра в поста. Нека да останат настрани измененията и реформите, за да не предизвикат спорове и възмущения. Нека винаги да бъде на първо място пастирската разсъдителност, за да не се смущава съвестта на немощните братя. Нека нашите пастири не забравят апостолските слова: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко ми е за поука(1 Кор. 10:23).

И така, аз не заставам в защита на някакво изменение на установените пости, но просто искам да кажа, че ние, вярващите, не можем от подобни въпроси да вдигаме въстание против нашата Църква и да създаваме разколи и разделения.