Семейните задължения
Юни 2, 2013 in Начална страница, Семейство
Автор : св. Теофан Затворник
Семейството е общество, което със съгласуваното изпълнение на различни дела под една глава устройва своето външно благосъстояние с цел вътрешния си мир. Обикновено то се състои от задължения за цялото семейство и взаимни задължения на различните членове на семейството.
I Общи задължения за цялото семейство.
А) Главите. Главата на семейството, който и да бъде той, е длъжен да поеме върху себе си цялата и всестранна грижа за целия дом, по всички въпроси и да полага неуморна грижа за него, считайки се за отговорно лице и пред Бога, и пред хората за доброто и лошото в него;
Защото в свое лице той го представя за всичко: за него получава срам или одобрение, боли го или е радостен. Той трябва да полага грижи за : 1) благоразумното, здраво и пълно стопанство, за да могат всички да бъдат задоволени по възможност във всичко, да живеят не бедно, безболезнено. Това е честната , от Бога благословена житейска мъдрост. В това отношение главата е разпоредител и управител на делата. Той определя кога какво да започне, какво кому да се направи, с кого какви сделки да сключи и др. 2) Наред с материалните на негово внимание са и духовните дела, преди всичко вярата и благочестието. Семейството е църква. Той е глава на тази църква и трябва да пази чистотата и, да определя и поддържа начина и часовете за домашна молитва. Начинът за просвещаване на семейството във вярата да вразуми, да укрепи и успокои всеки. 3) Устройвайки всичко с едната ръка отвътре, с другата трябва да действа навън, с едното око – да гледа навътре, а с другото – навън. Семейството е зад него. В обществото се появява той и то търси отговорност направо от него и заради семейството му. Затова всички негови връзки и обществени дела са свързани с него. Той умее да направи , което е необходимо. 4) Накрая върху него лежи задължението да пази общите и своите, лични, семейни обичаи, да поддържа одобено духа и нравите на предците в семейството и да предава паметта за тях от род в род. Всяко семейство има своя характер: нека той остане и се задържи, но в съюз с духа на благочестието. От разнородните семейства ще бъде съставено стройно, при разнообразието, и пълно тяло- село, град, държава.
Б) Под главата е и цялото семейство- всички негови членове. Преди всичко те са длъжни:
1. Да имат глава, да не остават без нея и в никакъв случай да не позволяват да имат две или повече глави. Това изисква обикновеното благоразумие и доброто за тях самите, иначе е невъзможно. 2. След като имат глава , всички трябва да и се подчиняват във всичко, да не внасят свои разпореждания, да не започват нищо своеволно и да не пропускат нареденото.
3. Да живеят помежду си в траен мир и съгласие, в сърдечен съюз: разедиността на силите отслабва и спира успеха. От този мир зависят взаимната помощ и взаимното съдействие: ти на онзи да помогнеш, а той – на тебе. 5) Накрая, излизайки навън, не трябва да изнасяш семейните кавги и разправии. Външните хора нека знаят само външното. Каквото става вътре, трябва да бъде свещена тайна на цялото семейство. 6. Трябва и с думи и с дела да защитаваш честта на своя дом: самият ти не го посрамвай с лошо дело, не говори лошо за него, защити го, когато чуеш нещо; благословената от Бога чест на дома – това е благонравният, чистият и благочестивият живот на всички негови членове, известен на всеки и обръщащ всички с уважение и доверие към тях.
В) Взаимните задължения на различните членове на семейстото.
В съпружеството е временното щастие и вечното спасение. Затова към него трябва да пристъпиш не лекомислено, а със страх, внимателно. Бог благославя доброто съпружество. Затова: 1) Бъди благочестив, предан на Бога, уповавай се в Него , моли се Сам Той да ти изпрати другата половина, угодна Нему и спасителна за теб. 2) Търсейки съпружески съюз, не си поставяй лоши цели- страстна неуравновесеност или корист, или суетност, а само една – взаимната помощ във временния живот заради вечния в Божия слава и за благото на другите. 3) Когато намериш половината си, приеми я като Божи дар с благодарност към Бога – колкото с любов, толкова и с уважение към този дар.
Когато изборът е направен, трябва да бъде извършено от Бога съчетанието, тайнственото духовно – телесно сливане. Естественият съюз по любов е див и мрачен съюз. Тук той се пречиства , освещава, отрезвява с молитвата на Църквата за Божия благодат. Трудно е сам да устоиш в траен и спасителен съюз. Природните връзки се късат, непреодолима е благодатта. Самонадеяността е опасна навсякъде, още повече тук. Затова смирено, с пост и молитва , пристъпи към тайнството.
Г) Съчетаните са станали една плът, още повече – една душа. Върху това разбиране се формират общите им задължения, а имено: 1. Трайна любов, нестрастна, но чиста и трезва, свидетелстваща за вътрешна взаимна.; 2. Привързаност и живо съпричастие, бързо постоянно съчувствие, а външно – за 3. Взаимно съдействие, според което окото и ръката на единия са там, където – и на другия. Оттук произтича: 4. Непрекъснат мир и нерушимо съгласие, предотвратяващо неудоволствията, бързо отстраняващи неочаквано случилото се; 5. Доверие, според което несъмнено единият може да се опре на другия за всичко, да бъде спокоен за него във всичко, що се отнася до тайните или до задълженията. Венец на всичко е: 6. Съпружеската вярност, т.е. запазване на първото условие на съюза – да принадлежат един на друг и с душата и с тялото си. Мъжът не принадлежи на себе си, а на жена си; жената не принадлежи на нея, а на мъжа си. Верността укрепва доверието; липсата на вярност, макар и само предполагаема, ражда подозрителна ревност, пропъждаща покоя и съгласието и разрушаваща семейното щастие. Не ревнувай – това е свят дълг, но и подвиг или изпитание на съпружеската мъдрост и любов. Защото тук винаги се намесва егоизмът, който и изисква изключителното и се бои за него. С това той е много смешен и сам се въоражава против себе си.
Д) Що се отнася до личните задължения на всеки съпруг, те произтичат от разбирането за значението на всеки от тях. Мъжът е глава на жената. Оттук: 1) Мъжът трябва да има и да проявява своето владичество над жената, без да се унижава, да не предава главенството поради малодушие или страст, защото това е срам за мъжете. Неговата власт трябва да бъде не деспотична, а любовна. Имай жена – другарка и я накарай със силна любов да ти бъде покорна. 2. Длъжен си да я считаш във всички дела за първи, най – верен и най – искрен съветник, за първата – поверена в тайните ти. 3. Длъжен си да я гледаш, да се грижиш за нейното умствено и нравствено съвършенство, снизходително и търпеливо да премахваш лошото и да насаждаш доброто, да понасяш непоправимото в тялото или в характера и благодушно и благочестно. 4) По никакъв начин да не си позволяваш да я развратиш със своята небрежност и волност. Мъжът е убиец ако смирената му, кротка и благочестива жена стане разсеяна , своенравна и не се бои от Бога…5) Но запазването на нравствеността не е пречка да се удовлетвори желанието и да общува с външни хора с благоговението на мъжа и, като се държи прилично.
Е) Жената, от своя страна, е длъжна: 1) да слуша мъжа си във всичко, да нагоди изцяло своя нрав към неговия и да му бъде предана докрай, така че да не замисля нищо без неговата воля. 2) Да изпълнява вярно всички негови разпоредби, съвети, заповеди и в мисълта си да не допуска това, че може някога да настоява на своето, въобще в нищо да не показва главатарство. 3) В случай на несъгласие с мъжа си да бъде отстъпчива и търпеливо да понася всичко, което не и се нрави; иначе няма да запази скъпия мир. 4) Но това не отнема задълженията и да се грижи за добрите нрави на съпруга си. Със своята мъдрост и влияние тя може да измени неговия характер, ако той е неизправен; в крайна сметка, тя не трябва да го оставя без грижи, а колкото и позволяват ума и силите, да му въздейства и да го измъква като от огън. 5) Затова трябва сама да се украсява предимно с добродетели, другите и украшения да са нещо странично, от което тя лесно може да откаже, особено когато това е необходимо да поправи делата си. 6) Накрая да помни,че върху нея пада участта да пази семейните дела, макар и само като изпълнител…Нейният дълг е да прави каквото трябва, виждайки всяка нередност, да я възстанови или изпълни.
(следва…)
