„От препълнено сърце говорят устата”
Юни 13, 2013 in Беседи
Автор : митрополит Атанасий Лимасолски
Условията за съвършената молитва – продължение
Следващото, което носи голяма вреда на молитвата и е неразривно свързано с любовта – това е осъждането. Когато ние обичаме, разбира се, не осъждаме никого. Това, че осъждаме брата, означава, че не го обичаме. Когато осъждаме, не можем да се молим. От нас се изисква голяма внимателност в нашите движения, думи и дела, във всяко действие свързано с нашия брат.
Същото можем да го кажем и обратно. Ако искаме да се помолим, трябва да се научим да се изказваме добре за всички хора. Велико дело за човека е да се научи да говори за другите само добро, винаги да има благо слово за всички. По друг начин казано, това е пълнотата на човешкото сърце. Авва Исаак казва: „Ако при теб дойде някой, говори с него добре, хвали го, целувай му ръцете и краката, успокоявай го колкото може повече, хвали го повече от това, което е, говори за него само добро, даже повече, отколкото заслужава”. Това не е лицемерие, не е някакво рабско поведение, а божествено благородство. Вижте: ние сме наемници, загубили своето достойнство, хора негодни пред Бога. Въпреки това Бог ни нарича Свои деца, Свои чеда, Свои приятели. Той ни отдава цялата Своя любов с голяма благородство. Велико дело е да се научим да говорим по добър начин с другите хора. Нека от устите ни, като от препълнено сърце, да излиза тази любов. Любов към всички.
За съжаление, за хората, и даже за нас, които ходим на църква, е най-характерно това, че ние сме нещастни. Като че ли сме длъжни да платим за това, да кажем добра дума на човека! Като че ли от нас ще изтръгнат нещо, ако кажем добра дума за някой! Казваш едно добро слово-и край, повече нищо добро не казваш, целия се свиваш, не можеш да изкараш добро от себе си. Вижте, защо са толкова слаби съпружеските връзки? Защото, единия не казва за другия добра дума. А това е толкова просто! Ние, християните се захващаме за духовния живот, а вкъщи мъжът не казва добра дума на жената, жената не казва добра дума на мъжа-думи, които биха дали крила на другия, които се изливат от дълбината на любещото сърце!
Тогава ти не само не можеш да извършваш молитва, но не можеш да имаш и правилни отношения с хората. В паметта ми има цяла върволица хора-аз виждах с каква ласка се обръщаха към другите. Те се отнасяха с ближните ласкаво, до най-дребните неща, много внимателно, за да не го опечалят с нещо. Помня един старец от Нови Скит, който имаше няколко лози. Там в пустинята сред скалите той отглеждаше някакви плодове, между които имаше и няколко лози. От време на време в Скита идваха рибари-миряни, те обираха и изяждаха гроздето, така че стареца рядко ядеше от него. Един път той дошъл и ги сварил когато режели гроздето. На Света Гора и в пустините, тези, които отглеждат лозя, колкото грозде имат, толкова и ядат, те не си купуват и не го раздават. Стареца отдалеч забелязал случващото се, и не желаейки да обиди рибарите, започнал да кашля и да си припява, за да го чуят и да предприемат нещо, да не чувстват унижение от това, че ги е видял, как са влезли в лозето и отрязали гроздето.
Ако там бяхме ние, то щяхме да започнем да викаме и да считаме за голяма работа, че сме хванали крадците на местопрестъплението. В Отечника ние четем много примери за това, как старците виждали идването на крадеца и за да може безпрепятствено да ги окраде, се правели, че спят. Макар да виждали, че крадеца краде, те се правели на заспали, без да са спяли – с такава деликатност се отнасяли, да не го обезпокоят. Те не казвали: „Да, той е крадец, трябва да пресечем кражбата! Не, те не казвали така. Те следели за себе си: как се отнасят те. Този дали краде или не – това е негова работа, за тях било важно как се отнасят с този човек.
Когато тази тактичност на отците подвижници бъде приложена в семейството, когато мъжът се научи да разговаря с жена си с такава деликатност, то всичко ще дойде на мястото си. Например, разбрал си, че жената е измъкнала от джоба ти 10 евро. Няма нужда на следващия ден да ходиш с надута физиономия. Всичко е наред. Бъди любезен със съпругата. Случил се е просто един смешен случай, това е.
Помните от житието на Лазар Четверодневни, че след своето възкресение от мъртвите, той нито веднъж не се засмял, бил опечален от зрелището на ада, смъртта. Даже, както се казва в житието му, той винаги чувствал в устата си горчивина, защото бил огорчен от виждането на смъртта. Само веднъж се засмял. Когато видял, че някой извършва кражба; един откраднал стомната на друг. Светията се разсмял от суетността на това и казал: „Глината краде глина, глинения човек, краде глинен съд”. Тоест, когато човек придобие духовно благородство, тогава той не само не отмъщава на другия заради себе си, но даже гледа на случилото се като на детска шега, гледа на това с великодушие. Не го прогонва, но го оставя, като че ли този нищо не е извършил, като че ли това било нищо не значеща детска грешка.
Така става, когато човек придобие някаква възвишеност на духа. Тогава той постъпва така, не защото така му повеляват обществените правила, а защото се интересува само от едно-от отношенията си с Бога. Другите неща повече не го вълнуват, той казва: „разбираш ли, аз не мога да огранича своята връзка с Бога, за да поправям другите хора, или неразбориите в Църквата или държавата, или пък да отида да предам човека, за да се прекрати някакво зло… Не, каквото и да прави човек, Бог вижда това, знае за него, нека Той да прави, каквото иска, но аз не мога да скъсам моето общение с Бога заради това, да постъпя другояче, па макар и по човешката справедливост. За да предстоим неосъдно и с дръзновение пред Господа в молитвата ние жертваме всичко, всеки наш интерес, само да съхраним своите правилни отношения с Бога.
следва
превод от руски
източник:http://www.sestry.ru/church/content/slug/events/39/
