Защо не приличаме на древните светии
Юни 27, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : игумен Сергий Рибко
-Отче, известно е как е отговорил св. Серафим на въпроса, защо в наше време няма такива плодове на святост, както в древността. Той казал, че „Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8) и всичко зависи от нас, а ние нямаме такова произволение и такава ревност, като древните подвижници. Как правилно да разбираме тези слова? Съществуват обективни причини поради които ние физически не можем да носим подвига, които са носили древните Отци. В какво е тогава вината на хората от нашето време?
-Свт. Игнатий Брянчанинов свидетелства за това, че формите на духовен живот, които са съществували в древността, в наше време са вече невъзможни по цял ред обективни причини. Една от тях е, че съвременния човек вече няма тези физически сили, с които се отличавали хората в древността. Разказвали са ми, че учените веднъж направили такъв експеримент: взели две семейства и ги поставили в екологически идеални условия, за това направили стъклен хангар и създали в него идеална атмосфера, подобна на тази, която много отдавна била на земята, посадили екологически чисти растения и хората там живели година. Естествено те не ползвали нито телевизор, нито радио, защото това би нарушило екологическата и нравствена атмосфера.
Когато след година те излезли от тази сфера, на тях има станало лошо. Те не могли да дишат замърсения въздух, не могли да ядат храната, отровена от радиация и пълна с тежки метали. Тези две семейства искали да се върнат назад и полагали всички усилия да живеят в предишните идеални условия, изкуствено създадени от учените. Там те се чувствали по съвършено друг начин.
Ние не можем да се скрием в такъв хангар. Даже и да отидем някъде в гората, в пустиня и там природата вече е съвсем различна. Раждаме се, вече болни, по наследство получаваме много болести, за съществуването на които нашите далечни предци даже не са и чували. Това е първата причина.
Втората се крие в духовното оскъдняване на живота: няма духоносни старци, съвършени ръководители, които правилно да ни ръководят по пътя на спасението, и много неща ние просто не ги знаем, даже не се и досещаме за тях. Ние четем книги, нещо слушаме и разбираме, имаме представа за заповедите, но не винаги знаем как да ги изпълним.
Ние правим това, което и както можем. А за това правилно да постим, правилно да се молим, правилно да извършваме бдения и поклони, е нужен такъв духовен ръководител, който би ни научил на това. Ако ние днес започнем да ядем и спим много малко, някои изпадат в такава крайност, считайки себе си за велики постници и подвижници, то това, както вече казахме, едва ли ще е угодно Богу. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан , щом се не състезава по правилата, казва Свещеното Писание (2Тим 2:5). Нужно е да се подвизаваме законно, т. е . с разсъждение, по воля Божия, отчитайки всички фактори, в това число своите сили и възможности.
Да се проведе тази граница е крайно трудно по цял ред причини. Сега има твърде много съблазни. Когато наоколо всички са благочестиви, това е едно, а когато наоколо е пълно нечестие и развратните картини са на всеки ъгъл-това е съвсем друго. Ако по-рано човек живеел на село или в града, чието духовото и културно средоточие било православния храм, то сега може да се отиде където искаш, или просто да включиш телевизора-и всички съблазни се втурват в дома. По такъв начин можеш да си и в Африка и в Америка, да видиш стриптийз и всичко но света. Това разслабва и отклонява от търсенето на Бога, не храни душата. Навярно в това е една от причините за тази топлохладност в съвременните хора.
Душата гладува и жадува за Бога и от псевдо насищането изпада в още по-голямо униние. Обаче мисля че човек, търсещ истината съблазните не биха могли да го прелъстят. Господ казва: “Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Мт.18:7) А в посланието на ап. Павел четем: “па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас” (1Кор.11:19). Господ е допуснал съблазните затова, за да ни възпита, в борбата със съблазните да открием истината. В борбата със злото да открием доброто.
По този начин от нас вече не се изисква това, което се изисквало от древните Отци. Както пише иг. Никон Воробьов, сега няма воля Божия за тежки телесни подвизи, по причина, че те водят човека до гордост, но заповедите на Бога остават, и вътрешния душевен подвиг-подвига на живота по заповедите, търсенето на Божията воля и ревностното и изпълняване-никак не е намален. Към това преди всичко трябва да се стремим ние сме длъжни да мислим за това, как да построим нашия живот, за да угодим на Бога и да изпълним заповедите; трябва да разберем каква е Божията воля именно днес, в тези обстоятелства, в които се намираме.
Външните жизнени обстоятелства не зависят от нас, ние попадаме неволно в тях. Но в тези обстоятелства ние трябва да се държим така, както е угодно на Господа, постоянно мислейки за това, как да не сгрешим и да изпълним Божиите заповеди. Човек, за който тази мисъл е главна в живота, ревностно ще служи на Бога, а Господ ще го научи на всичко останало, ще му даде благодат и всичко необходимо за спасението.
-Отче, но все пак може ли да се каже че съвременните хора нямат такава ревност за вътрешния подвиг, като преди, иначе и Господ би дал плодове? Получава се, че те нямат вина за това, че не могат да извършват телесни подвизи. Но плодове няма, значи няма и вътрешна ревност?
-Горе казаното-е една от причините за оскъдняването на съвременния духовен живот. Както се казва в Евангелието: “Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята” (Лк.18:8)? Вярата – това е познание за Бога, правилно разбиране на Неговите заповеди и правилното им изпълнение. Днес ние всички сме разслабени от греха и сме много по-страстни от нашите предци. Сега, както отбелязахме, има много повече съблазни, които предизвикват действието на нашите страсти, затова и на нас ни е по-тежко. Това умножава нашите скърби. Но християнинът претърпял скърбите и останал верен на Бога ще се спаси.
Може би той няма да извърши чудеса и няма да има дар на прозорливост, но както са казали древните отци, такива съвременни нам християни ще надминат древните по тази причина, че живота сега е много по-тежък и сложен от древността. Тогава в много отношения е било много по-просто и леко. Например днес ние не можем правилно да постим. Чревоугодникът ще каже: „Е, това е добре, че не се изисква да постя, ще отида да хапна както трябва. Това сега не е грях”. А истинският християнин ще заплаче: „Господи, колко е лошо че съм лишен от този подвиг, т. к. всичко което Ти си ни дал в Евангелието е благост и радост. Аз не мога да постя пълноценно. Нямам здраве, а толкова би ми се искало, защото всяка заповед, всеки подвиг носи особена радост на душата”. Когато човек пости така, както трябва, той знае, какво е това радостта от поста, радостта от молитвата, радостта от богоугождението. Човек, който не може да пости поради здравословното си състояние, е лишен от тази радост, на него му остава една радост-да търпи с благодарение скръбта.
-Обяснете думите: “силата Ми се в немощ напълно проявява.” (Кор12:9) Как тя може да се прояви в нашата немощ и как се е проявявала в немощта на светиите, които са били крепки със силата Божия?
-За да обясним правилно тези слова, трябва да достигнем тази степен на смирение в която са били светиите. Те виждали себе си крайно немощни в духовно отношение, защото физическите сили, телесните качества не означават абсолютно нищо в духовния живот. Човек, осъзнал своята немощ се смирява, разбира какво е нищетата на духа, приобщавайки се към нея започва да изпитва Божията помощ. Преподобни Амвросий Оптински казва, че Божията помощ идва тогава, когато са изчерпани всички човешки сили и средства. Ако те още не са изчерпани, ние веднага започваме да приписваме „достиженията” на себе си, на своите способности, започваме да се превъзнасяме. А когато се блъскаме като риба в лед, когато вече ни се струва, че е изпробвано всичко, тогава идва Божията благодат и ни спасява. Тя ни извежда от трудни духовни състояния и преживените външни неприятни обстоятелства.
И така, Божията сила започва да действа в пълнота , когато човек се смири и види сцялата си немощ, цялата си греховност, цялата си вътрешна неустроеност.
-Веднъж при преп. Антоний Велики отишъл някой и попитал: „Какво да правя, за да угодя на Бога”? И преп. Антоний казал: „Където и да отидеш винаги си представяй Бога пред себе си. Каквото и да правиш, имай за това свидетелство от Свещеното Писание, и в каквото и място да живееш, не си тръгвай бързо”. Какво означава „Имай свидетелство от Свещеното Писание”?
-Това означава за всичко, което предвиждате да правите, трябва да имате някаква заповед или от Писанието или от отеческите творения, които разясняват и разкриват Свещеното Писание. Всяко слово от отеческите творения винаги има в основата си Свещеното Писание. Всичко, което правите трябва да се извършва по Божиите заповеди.
Ако имате някакво намерение, а съвестта ви изобличава, подсказва ви, че ще нарушите някоя Божия заповед, значи не трябва да го правите. В противен случай вършете делото спокойно. Ревността по Бога се заключава в това, да се стараем да постъпваме винаги и във всичко по Божиите заповеди. Човек, който живее така се нарича праведник.
превод от руски “Духовная жизнь начинается с покаяния”
всички текстове на о. Сергий Рибко се публикуват с неговото благословение