За тръна на честолюбието
Юли 20, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : арх. Серафим Алексиев
За да покаже нагледно колко гибелна е гордостта, схимонах Павел често привеждал примера с „Титаник”, парахода символ на човешката надменност. „Содом и Гомор – казвал той – загинаха от огън, а на „Титаник” Бог прати лед в океана и с тоя лед го разби. Почти всички пътници – 2000 души – погинаха. А какви богатства, какви стаи и салони, какви увеселения, забави и музики имаше на парахода! Но само едно нямаше – нямаше смирение и благочестие. Такава гордост беше обладала всички, че по стените на парахода висяха богохулни надписи. „Дори и Христос не може да го потопи!” – гласеше един от тях. Но ето, тъкмо на страната на тоя надпис ледът проби парахода. И почна той да потъва. А помощ отникъде! Гордостта и развратът бяха наказани. Всички тичаха насам – нататък като обезумели от ужас пред неминуемата смърт. Мъже и жени, знатни и богати – всички трябваше да се простят с живота. Когато параходът започна вече силно да потъва, капитанът извика: „Всички на колене!” И музиката по негова заповед взе да свири: „По–близо до Тебе, Боже, по–близо до Тебе!” Но беше вече много късно!… Ако Библията не беше завършена, в нея можеше да се помести историята на „Титаник”…
Из книгата “Схимонах Павел Рилски”
