Човек намира това, което търси

Август 5, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : монах Моисей Светогорец




В нашите трудни и смутни времена съществува  малка група от хора с метафизични търсения. Някои намират Бога като нужда, убежище и спасителен пояс. Обикновено човек намира това, което търси и му е изгодно. Той не иска да се измори и да се труди много. Той се задоволява с бързи и лесни решения. Затова определени пъти неговата религиозност се изчерпва във формални задължения, без никаква цена. Друг път той се увлича от ловки учители, които експлоатират неговия божествен копнеж, като му предлагат избавителни, радостни, отпускащи и неизискващи труд продукти.

В това търсене попада и интензивната демонология, антихристология и есхатология, която за съжаление има  погрешни основи. Преувеличения, определяне на дати за свършека на света, позовавания за раждането на Антихриста и др. всяват ужас и страх в душите на християните, което не е подобаващо и търсеното. Някои говорят повече за Антихриста и по-малко за Христос. Тяхно постоянно занимание е тълкуването на времената. Мнозина целомъдри и благоразумни хора се безпокоят за голямото безпокойство на вярващите. Постоянна тяхна грижа е всяка новина, която потвърждава техните подозрения. Не смятаме за нормална тази крайна реакция.

 

Хората оставиха битката с богопротивните страсти и обработването на божествените добродетели и вманиачено и по цял ден се занимават с фантазии, страхове, суеверия, евентуални магии, които са им направили, да не би по погрешка да са получили някакво число (т.е. на звяра). Те забравиха духовното изследване, молитвата, добротворството, покаянието, светотайнствения църковен живот и се терзаят със субективни обяснения и чужди теории. Такова отношение отдалечава от същността, от основата, от радостта на духовния живот и водят човека до демоничен и мрачен лабиринт. Казвайки това, не твърдим, че нищо не се случва. Не говорим за болезнено приспиване, леност, унес и безразличие. На всяка цена е нужно бодърстване, правостоене, духовен взор, смелост, съпротива срещу всичко профанно, неистинно и нечестиво. Свободата на човешката личност е нещо много значимо и трябва да се защитава навсякъде, винаги и по всеки начин. Нашата грижа трябва да се насочи към това, което е съществено, актуално и истинно.

 

За съжаление, много хора се страхуват да съзрат истината и своята вътрешна голота. Затова те искат да се занимават с това, което не включва лична цена. Хората днес се тревожат да не би да не могат да използват своята вилица и лъжица, защото няма да имат какво да ядат. Събират хранителни продукти за трудните дни, които идват. Те обаче нямат ли срок на годност? С каква  радост ще ги ядат, а техните братя около тях ще умират от глад? Нима Христос не  учил на молитвата „Отче наш”? Нима там не се казва „и дай ни днес”? Нима  християните се интересуват само от парите, хапването и пийването? От огромно значение е да видим къде се канализира борбеността на нашите християни. Нека не даваме поводи за осмиване от дебнещите и нямащи страх Божий подигравачи, чийто брой напоследък доста се е увеличил.

 

Ние биваме съдени от нашите избори. Отговорни сме за нашите избори. Задължително е необходимо изследване, знание, опит, просветление и съвет. Нека го кажа отново. Нужно е искрено покаяние на всички, здраво обръщане, промяна на ума, на начина на живота, ново мислене, друго предназначение, различна и възвишена цел, смислен живот. Почтеността, справедвливостта, искреността могат да се завърнат в тази изтерзана страна.
Ако картата на гражданина, която много се обсъжда, отнема нашата свобода, естествено не трябва да я приемаме, проявявайки послушание към решенията на Църквата. Но не трябва постоянно да живеем с подозрения, фантазии, преувеличения, фанатизъм, крайности и фракции. Страхът, ужасът, паниката и съпротивителното надигане срещу всички не е правилният начин на духовен живот.

 

В последни времена ли живеем? Настъпиха ли личбите на времената? Антихристът слага ли своя печат? Дойде ли свършекът на света? Божието ще бъде! Древният светец Силуан казва: „Небето и земята да се съединят, аз не се страхувам!”. Христос дарява на вярващите безстрашие, несмутимост, надежда, оптимизъм и радост.  Пораженничеството, унилостта, песимизмът и безпорядъкът никога не принадлежат на християните!

 

превод от гръцки