Подвиг
Август 18, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор :
Някъде далече там-
във място хладно, влажно, мрачно
във блато низко и далечно,
там където и мъглата и студа са вечно,
живееха си във забрава змии, тръстики, жаби,
и всякакви треви изгнили
ведно с растения увивни, миризливи.
Доволни всички бяха те от свойто положение
и да се попромени от тях никой нямаше настроение.
Но ето че във ден един, във утро ранно, тихо
Творецът благ реши-това мочурище да посети,
и посред блатото-Му погледът се спря,
и удивен, една скромна по своята красота съзря-червена роза.
И попита я със благия си глас:
Как си ти успяла, мила
да израснеш толкова красива
без да си изгнила?
А тя стоеше и с наведена глава мълчеше.
Тогава Той със властен тон-
Каза на обкръжаващия го ангелски сонм:
Вземете и веднага нежно я сложете
във ваза златна и прекрасна;
там във моя светъл дом по-близичко
до моя трон.
А обитателите блатни – змии и
жаби и тресавищният носорог,
на мястото де беше тя,
поставиха и некролог:
Умря завинаги и тя
невкусвайки от сладостта
и миризмата на света.
