Независещият от времето духовен живот
Август 24, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : иеромонах Серафим Роуз
По стъпките на свети Патрик,
просветител на Ирландия,
и на свети Григорий от Тур
1. Свети Патрик днес
‘’Изповед на свети Патрик е простичко написан разказ за неговия път към Бога, за изпитанията, които е трябвало да преодолее по този път и за страданията, които е претърпял. От написаното можем да заключим, че приживе той не се е ползвал със славата, която днес окръжава неговото име. Наистина, вършил е чудеса, мнозина са го уважавали, но въпреки всичко е имал търкания с епископите и клира и немалко са се съмнявали в правилността на действията му. Неговият живот е пример за това, че и тези, които просияват като светци, до последния си земен час водят борба с изкушенията и съвсем не са спокойни, че ще се спасят. Ние също сме призвани да водим такава борба.
За да оценим личността и делото на свети Патрик в духовен план, трябва да гледаме на него с духовните си очи, да виждаме живота му такъв, какъвто в действителност е бил; живот – борба. Ако гледаме само през призмата на днешната му слава сред хората, нищо няма да разберем. Днес на неговия празник всички обличат нещо зелено, но това няма всъщност никакво значение. Помня, че когато бях ученик, измисляхме най-различни наказания за този, който на празника беше без зелена дреха. Но подобна традиция, спазвана и до днес, показва липсата на представа за това, що за православен светец е бил свети Патрик. Така постепенно неговата личност се лишава от всякакво религиозно значение и почитането на паметта му започва да прилича на суеверие, на някакъв празен, лишен от смисъл ритуал.
Не подобава да се отнасяме така към свети Патрик. Той е бил огнен апостол Христов, избран от Бога да приобщи към вярата целия ирландски народ.
Всички ние се вдъхновяваме от житията на хора като него и у нас възниква стремеж сами да извършим нещо подобно. Какво можем да направим. Неопитният новообърнат може да си помисли: „ Ще отида в Ирландия и ще направя там нещо велико”. От това обаче нищо няма да излезе. Никой не е в състояние да извърши това, което на времето е извършил свети Патрик. Разбира се, в малкото можем да го имитираме, но в края на краищата буквалната имитация няма да доведе до нищо. Трябва да търсим в житията на светци като свети Патрик вдъхновение или указание за това, как ние самите можем да извършим нещо реално, съобразявайки се с нашето положение и възможности, и с днешните условия.
Какво трябва да правим, за да гори у нас същия апостолски огън, както у свети Патрик, но в условията на нашето време?
Оглеждаме се наоколо и не намираме почти нищо от тези вдъхновяващи моменти, характерни за епохата на светеца: обръщане на цели народи към вярата, разцвет на монашеството, силен стремеж към истинското православие. Напротив, виждаме около себе си предимно неща, които могат да сломят духа ни и да ни накарат да отпуснем безпомощно ръце.
Можем да се запитаме – защо днес няма велики светци като свети Патрик? В исторически план това е напълно понятно: тогава епохата е била апостолска – време, в което цели народи не са знаели за истинската вяра. Апостолите са били изпращани за тяхното обръщане. В наше време практически цял свят е чувал вече за Христа. Останали са много малко езичници, до които не е стигнало словото Божие. До нас постоянно идват сведения за проповядване на Православието сред дивите племена на източна и централна Африка. Но в по-голямата част на земното кълбо хората са духовно празни и нравствено опустошени. Те вече са чували за християнството, то вече им е омръзнало, и днес са „уморени” от него. Трудно е да се вдъхновиш при тази гледка. Тук-там се появяват новопокръстени, които виждат в християнството нещо свежо, различно от всичко останало. И все пак, малко, твърде малко е това, което вдъхновява в този свят, ако гледаме на него с очите на Православието.
(следва)
