Отчаянието, унинието, депресията

Септември 2, 2013 in Отечески съвети

Автор : старецът Порфирий

 

 

Другият живот наистина е прекрасен” – говореше старецът на моите деца.
„Нашето тяло – ми казваше – което бъде положено в ковчега, е наистина действително нашето тяло. Но в този момент, когато го спускат в гроба, то се превръща все едно в наш костюм.”
Тези негови слова ми помогнаха да преживея тежките дни покрай погребението на съпруга ми.

 

٭٭٭٭٭

 

Старецът посъветвал една жена, нервите на която били силно разклатени заради преживените от нея сериозни изпитания, да се подвизава и да се стреми към святост. Той дал няколко практични съвета за това как да се избави от меланхолията, на която била подложена. Отец Порфирий казал: „Постарай се да отхвърляш неприятните спомени и страхове. Спомняй си за всичко добро, което е било в твоя живот. Винаги гледай в бъдещето с надежда и оптимизъм. Слушай хубава музика, такава, каквато на теб ти харесва. По-често се разхождай сред природата, излизай извън града заедно със своите вярващи приятелки. Освен на Божествена литургия в неделните дни, ходи на вечерни богослужения и на всенощно бдение. Моли се с доверие, обръщайки се към Христос.”

 

٭٭٭٭٭

 

Отец Порфирий ми разказа: „Веднъж при мене дойде една актриса. Тя беше в страшно отчаяние, защото я захвърлил любимият човек. Видях душата й. И какво имаше там? Руини. От къде да започна? Започнах с нещо съвсем простичко. Дадох й епитимия, за да може всеки ден да прави нещо малко. Ако ти кажа какво й казах да прави, ще се разсмееш, но за нея именно с това можеше да се започне. В тази жена имаше добро устроение. Според мярката на изпълнение на това правило, което й назначих, нейната душа ще се успокоява и тя постепенно ще да идва на себе си. Тогава ще й назнача по-сериозно правило и така тя малко по малко ще се приближава към Христос”.

 

٭٭٭٭٭

 

При мене идват хора и аз виждам техните души. Това са руини. Но те не го чувстват и питат, говорят с мен за разните свои трудности, не осъзнавайки своя най-голям проблем. Аз им говоря за него, но те не ме разбират, не придават значение на моите слова, защото са потънали в своите проблеми, увлечени в своите желания. Тогава, за да не си заминат не получавайки никаква полза, понякога аз съм принуден по благодатта, дадена ми от Бога, да им говоря за неща, които са известни само на тях: за тях самите, за техните роднини, за техните села и за други такива подобни. Те се поразяват, започват да ми се доверяват и тогава внимателно слушат какво им говоря за тяхна душевна полза.

 

٭٭٭٭٭

 

Попитали отец Порфирий за един човек, който в този момент се намирал далеко и когото той никога не бил виждал. Старецът отговорил: „Аз виждам, че той не работи, а безделничи – от там и отчаянието.” Това заключение на отец Порфирий в пълнота отговаряло на действителността. И ако говорим за това какви мерки следва да се предприемат против отчаянието, то първата от тях е да започнеш работа.

 

٭٭٭٭٭

 

Отец Порфирий сподели: „Когато съгрешаваш, не се отчайвай. Мъжествено, с упование на Бога се покай. И ако аз нямам възможност да те приема, то иди и се изповядай при духовника, когото сам ти препоръчвам. Само така можеш да се спасиш.”

 

٭٭٭٭٭

 

Образът на стареца, когото почти двадесет години вече не съм виждал, изниква пред мене винаги желан и пленително умиротворен. Аз не помня отец Порфирий някога да е бил рязък или някого да е наскърбявал. Той е старец на любовта. Когато искаше нещо да ти каже, той говореше винаги много меко. Неговият глас… „Бъди благословен”… Отец Порфирий много често произнасяше тези слова. Към всички той се обръщаше тъй: „Какъв си добър…, каква си добра….” Той винаги създаваше атмосфера на пълен покой. Да, колко много пъти той е казвал: „Христос е ваш приятел, Той ви обича, Той не ви заплашва с вечните адски мъки.” В своите беседи старецът отделяше особено внимание на тайнството изповед. Той казваше: „Когато ти се намираш в църквата, тогава няма място за отчаяние, каквото и да си направил, каквото и да се е случило с теб. Място за отчаяние няма. Ти можеш да нервничиш, да се притесняваш, но не и да се отчайваш. Бог в тайнството изповед ти помага да преодолееш всичко, което може да те доведе до крайния предел на отчаянието.” Старецът винаги говореше за значението на свещеника, за десницата на йерея… За това, че от нея излиза Божествена благодат. Много често отец Порфирий прекарваше цяла нощ с тези, които са се намирали на границата на самоубийството или са се приближавали до помрачение на разсъдъка и духовно повреждане. Заедно с тях прекарваше до сутринта и благодарение на неговата любов, на излизащата от него благодат и на неговите молитви, всички беди изчезваха като сън.

 

٭٭٭٭٭

 

„Ако не можеш да се придвижваш напред, то поне не отстъпвай назад” – ни каза веднъж отец Порфирий, когато аз упорито му казвах, че отново повтарям един и същи грях.

 

٭٭٭٭٭

 

За един човек срещата със стареца се превърнала в реално откровение. Отец Порфирий виждал душата му така добре, както ние виждаме лицето на нашия събеседник. Той му казал: „Когато сатаната увива около теб своите примки и започва да те души, не оставай в бездействие както някои хора. Те изпадат в униние, започват да мислят и да мислят. Цели дни те мислят, като че са се сблъскали с непреодолими проблеми, когато нищо подобно не се е случило, просто тях ги е заковал дяволът. Трябва винаги да бъдеш готов да дадеш отпор, да окажеш съпротивление. Да пробиеш тази сатанинска „блокада”. Ти си длъжен да действаш като човек, хванат и държан от разбойници, който с неочаквано рязко движение се освобождава от тях. Изплъзва се от техните ръце и се устремява право към Христос, който го освобождава.” Старецът замълчал и започнал да се моли. Когато посетителят станал, за да си отиде, отец Порфирий му казал: „Сега аз ясно видях твоята душа. При теб има определени психически трудности, които често те парализират, но идва благодатта Христова и те освобождава.” Този човек бил поразен. По-късно той ми каза, че никой не би могъл да опише така точно състоянието на душата му, както направил това старецът.

 

٭٭٭٭٭

 

Една млада вдовица, която буквално била убита от своята мъка, старецът посъветвал да започне активно работа, за да преодолее това чувство на потиснатост. Молитвата и трудотерапията, както казваше после старецът, дали удивителни резултати. Нейната скръб се превърнала във вътрешно умиротворение и радост, така че тя даже започнала да се опасява за своя разсъдък. Но старецът успокоил тази жена, уверявайки я, че това е духовна радост и тя произлиза от Христос, когото тя е приела в себе си.

 

превод от руски “Цветослов советов”