Болките и скърбите в нашия живот
Септември 3, 2013 in Външни
Автор : старец Ефрем Светогорец
старец Ефрем Филотейски
Болката съкрушава съществото човешкото. Тя е огън пояждащ.
Житейската пътека – това са болка и сълзи; по нея навсякъде има тръни и бодили. На всяка крачка – Кръст, борба и скръб, Гетсимания и Голгота. Болката постоянно ни пронизва като с остро копие. Ако можехме да вземем земята и като гъбка да я изтискаме, биха потекли кръв и сълзи.
изглед от пустинята Сонора в щата Аризона
Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той – казва псалмопевецът, (Пс. 102:15) [1].
Всичко прекрасно е свързано с болка, но и болката ни води към радост. Розата създава бодли, а от бодлите израства роза. Дъгата обикновено се появява след буря. Бурята трябва да отмине, за да започнат да се виждат на небето звездите.
Разсъждението, просветено от християнската вяра и любомъдрие, ражда способност прозорливо да гледаме в дълбочина на нещата. В болката то вижда радост и надежда, защото и Христос е възтържествувал чрез болката на Страданията и Кръста.
параклис в манастира на ста. Ефрем “св. Антоний Велики” в пустинята на Аризона
За да създадем шедьовър в изкуството се изисква усилена работа с чука. Великите души дължат своето величие на тежки скърби. Златото и скъпоценните накити отначало минават през огнено горнило.
Болката съкрушава същество човешкото. Тя е огън пояждащ. Тя е буря и щорм. «Вътрешностите ми са като развълнувано море, не намират никогда покой, – казва Соломон. Има моменти, когато изпитанията връхлитат едно след друго или се стоварват едновременно заедно всички. Кръстът тогава е твърде тежък. Напрежението стига своя апогей. Душата изпитва такава тежест, че едва се крепи. Всичко наоколо и вътре ни се вижда черно. Наоколо мрак, наоколо безизходност. Свети Григорий Богослов кзава: „Доброто отмина; бедите предизвикават и явстват; пътят минава всред нощ; отникъде фар не се вижда, Христос като че ли спи” [2].
Житейските скърби са като копия и ножове. Копия и ножове, които безмилостно разкъсват и раздират сърцето, изгарят и парализират, обезсилвайки го съвсем.
Единственото, което ни остава в такива моменти, – е да въпием, да плачем и едновременно горещо да се молим на Бога:
стареца Ефрем Филотейски-Аризонски
„Помилуй ме, Господи, … потресена е силно душата ми… Уморен съм от моите въздишки ” [3], „Сърцето ми стана като восък, разтопи се…” [4], „Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение… изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки… забравен съм в сърцата като мъртъв…” [5], „Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем… защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш?” [6].
Човекът е поставен за цар на творението, но венецът му е сплетен от тръни. Понякога пътят на живота му се удава като песен и радостна симфония, но по-често този път минава само като безкраен скръбен траурен марш.
Въпросът за смисъла на страданията е вечен. Той е изучаван от философи и социолози, психолози и многожество други. Но истинният му отговор – е в християнството, във вярата, в Закона Божий.
старецът Ефрем Филотейски и старецът Ефрем Катунакийски
Този отговор е двойнствен. От богословска страна, болката е резултат от падение, както и другото зло. Тя е резултат от неправилно използване на свободата, плод на непослушание. От страна етична и нравствена, тя е средство за придобиване на добродетели и съвършенство.
„Ще почитам винаги Бога, – казва св. Григорий Богослов, – каквито и изпитания Той да допусне да ме постигнат. Болката за мен е лекарство на спасение” [7]. А св. Василий Велики казва така: „И тъй като Бог ни приготвя венеца на Своето Царство, то повод за добродетелта нека бъде болестта” [8].
Скърбите, – казва св. Йоан Златоуст, – ни поставят по-близо до Бога. И ако мислим за ползата от скърбите за вечността, то няма да скърбим [9].
Свети апостол Павел, претърпял толкова гонения и скърби, цял уязвен от „Господните рани”, учи, че Бог допуска човек да страда „за полза, за да сме съпричастни с Неговата светиня” Евр. 12:10 [10].
Бог има хиляди начини, да ти покаже Своята любов. Христос може да обърне нещастието в мелодична песен на славословие. „Скръбта ви нека се обърне в радост” – казва Господ, (Йоан. 16:20) [11].
стареца Ефрем Филотейски-Аризонски
Каквото е сражението, такава е и победата. На небесното тържище няма евтини неща. Времето на страданията и жертвата е време на благословение: след всеки кръст – има възкресение. Какво от това, че сега ние страдаме и непрестанно ридаем? „Еже бо ныне легкое печали нашея, по преумножению в преспеяние тяготу вечныя славы соделовает нам” – казва апостол Павел. 2 Кор. 4:17 [12].
Човекът, който претъртърпява страдания, е истински подвижник, удържащ славни победи, и в пълнота ще получи като награда вечни блага. „Ихже око не виде, и ухо не слыша, и на сердце человеку не взыдоша, яже уготова Бог любящым Его”, – казва апостол Павел в Посланието към Коринтяни 1 Кор. 2:9 [13] .
Този, който гледа страданията през призмата на вечността, е вече победил. Той е избраник, с непреклонна вяра в Бога достигнал до радост, вкусил благостта на Господа; той – е потенциален венценосец. Той може след апостол Павел победно да възкликне: „Подвигом добрым подвизахся, течение скончах, веру соблюдох: прочее убо соблюдается мне венец правды, егоже воздаст ми Господь в день он” 2 Тим. 4:7-8 [14].
В такова духовни измерение преодоляването на болката и преобразяването й в изкупителна радост става реалност. Това е промяната, извършвана със силата Божия. Такова обновление, абсурдно за рационално мислещия човек, е следствие от християнската вяра. Ако за безбожния материализъм такова обновление е неразрешим въпрос, а за човека плътски – е мечта, то за вярващия това е великото чудо на промяната Божия.
стареца Ефрем Филотейски-Аризонски
Духовното отношение към страданията дава решението на великия въпрос и води от мрака към светлината.
И тъй, трябва да се отнасяме към скърбите, които ни постигат, като към благословение Божие. Зърното в земята се тъпче, разлага се и тогава произвежда живот. Богата е благословената реколта на скърбите. Велико е благословението Божие на полето на сълзите – благословението, което придобива онзи, който истинно вярва благодарение дара на разсъждението. Благословение Божие и милост почиват върху онези, които са минали през горнилото на многообразните скърби, укрепени от Божията сила и разсъждение.
Тях ги очаква безсмъртна и всеблага почивка в Бога! Амин.
Източник: Царство малое
[1] Пс. 102:15.
[2] св. Григорий Богослов «Писма. Към Евдоксий, ритор».
[3] Пс. 6:3, 4, 7.
[4] Пс. 21:15.
[5] Пс. 30:10-11,13.
[6] Пс. 41:4,6.
[7] св. Григорий Богослов «Стихотворения. За болестта».
[8] св. Василий Велики. “За това, че Бог не е виновен за злото”.
[9] «Тълкувание на отец наш свети Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски, върху свети евангелист Йоан», беседа XXXV-та.
[10] Евр. 12:10.
[11] Йоан. 16:20.
[12] 2 Кор. 4:17.
[13] 1 Кор. 2:9.
[14] 2 Тим. 4:7-8.
