Независещият от времето духовен живот

Септември 12, 2013 in Беседи, Начална страница

Автор : иеромонах Серафим Роуз

 

 

Независещият  от  времето  духовен живот – ІІІ част

 

Всички тези негативни страни на действителността съставляват значителна част от атмосферата, която сме принудени да дишаме. От друга страна ние имаме откровението на Бога в Неговата Църква. Това откровение, давано ни в течение на 2000 години вече, е твърде богато. То включва свидетелствата на Свещеното Писание и на светите отци; помага ни да имаме определен духовен поглед, закон за духовен живот. Духовният живот и неговите цели не се изменят в зависимост от времето. Ние знаем, че от момента на първата проповед на Евангелието до наши дни от всички краища на света се събират граждани на един и същи град, за да станат синове на Царството Небесно. Всички те говорят на един език, всички се познават, защото са преминали един и същ живот в Православието, през една и съща борба по законите на духовния живот.

 

Светите отци говорили, че последните времена ще бъдат „слаби” – няма да има велики знамения, както в ранните апостолски времена, когато били извършвани хиляди чудеса: великите отци възкресявали мъртви, ставали много свръхестествени явления. Тези свети отци твърдели, че ще дойдат времена, когато подобни поразителни чудеса ще престанат, че преди края на света няма да има нищо подобно, че онези, които ще вървят по пътя на спасението, ще се отличават от другите само по това, че в тях по никакъв начин няма да спре борбата с изкушенията. Едното само съхранение на живата искра на истинската християнска вяра – без чудеса, без нищо особено, ще ги направи, ако претърпят до край, толкова велики или дори по – велики от тези отци, които вършели свръхестествени чудеса.

 

Затова е естествено, че в наше време външната активност на православните християни е по–ограничена в сравнение с миналите времена. Но въпреки всичко, за тези, които не искат да се откажат от борбата, е възможна вътрешната духовна активност. И действително, когато се огледаме, ще видим твърде впечатляващи примери: св. Иоан Кронщадски, извършил хиляди чудеса, може би повече от който и да било в историята на Църквата; светителят Нектарий в Гърция – един изключително смирен човек, одумван заради слабото управление на своята епархия, но чудотворец, извършващ чудеса и сега – след смъртта си, нашият епископ Иоан ( Иоан/ Максимович/, архиепископ на Шанхай и Сан Франциско и основател на братство на преподобния Герман от Аляска, към което се числял и иеромонах Серафим Роуз ( бел. прев. ), който живя сред нас и неведнъж изминаваше пеш десетки мили, благославяйки областта ни с Курската икона на св. Богородица. Когато мислим за тези хора – гиганти на духовния живот, ние се убеждаваме, че е възможно да се направи нещо, дори и в нашето злощастно време.