Вярата е хубав риск
Септември 16, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : монах Моисей Светогорец
Да вярвам в Бога означава, че приемам свободно и непринудено Неговото съществуване. Приемам Го като Творец на вселената и Му се доверявам. Това доверяване дава друг смисъл на живота, нов начин на живот, който ме подтиква да живея съобразно Неговата воля.
Някои говорят за висша сила, без да искат да се подвизават, за да Го познаят по-добре, за да Го възлюбят и да почувстват Неговата велика любов. Те мислят, че заниманието им с Бога ще затрудни живота им, ще ограничи свободата им, ще ги изпълни с вини и затова Го оставят в периферията.
Вярата не е просто логична, не е паралогична (абсурдна), а свърхлогична. Бог е безкраен, непостижим, отвъд чувствата и хладната логика. Той е невидим, но осеазем. Съществуването на Бог не може да се доказва. Вярата е дар, тя е и подвиг, тя е резултат от смирено култивиране, но и дар на божествената благодат в чистите сърца. Вярата в крайна сметка е един хубав риск.
Православната вяра не е една религия наред с другите религии. Тя е откровение на живия Бог, не е човешка измислица и изобретение, а явяване на единствения истински Бог. Бог не се явява от любов към Своето творение. Той никога не иска да всее ужас в някого. Той иска да Го следваме не от страх, а от любов. Бог е достатъчно благороден, не налага Себе Си, не може да бъде купен, а се дава щедро на тези, които реално Го искат и Го търсят.
Бог не се доказва логически, а се преживява сърдечно. Не бих вярвал в един бог, който би могъл да бъде доказан. Не може да бъде случайна цялата тази удивителна хармония на вселената. Бихме казали, че нуждата от вярата представлява естествено търсене на всеки човек. Вярата не е напразен труд. Всички, които вярват, вярват искрено. Те има сигурност, укрепване, благословение, утеха, кураж и надежда. Невярващият човек боледува. Той води един безрадостен живот. Днес неверието е мода. Невярващите обаче не са истински радостни и свободни и това трябва да ги накара да се замислят много.
Мъдрият и благ, блаженопочинал старец Паисий Светогорец казваше, че „дискутирам всички теми, освен съществуването на Бога. Това е сякаш да ми казваш, че не си се родил от майка или, че расото ми не е черно. Каква дискусия да водим?”. Той смяташе съществуването на Бога за даденост и нещо очевидно. Без смирение обаче човек не може да повярва и дори понякога използва ирония и хули.
Право на всеки е да вярва или да не вярва. Този, който вярва, да се радва, да не се чувства малоценен и изолиран. Този, който не вярва – това е негов свободен избор, но да не безпокои тези, които искат да вярват. Неверието се разглежда като прогрес. Вярата се характеризира като регрес, болест, фанатизъм. Не е така. Ако има погрешни и болни състояния на вярата, не е позволено те да бъдат генерализирани и преувеличавани. Вярата е необходимост на душата. Тя разкрасява, осмисля и умъдрява живота. Щастливи са тези, които истински вярват. . .
превод от гръцки