На път за Дамаск-продължение
Септември 30, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : митр. Николай Месогейски
- Владико Николай, след години Господ отново ви застави да се обърнете към темата за новите технологии и тяхното въздействие върху човешкия организъм. Именно на това са били посветени и научните ви търсения в света! Сега оглавявате комитета при Свещения Синод на Гръцката православна Църква по биоетика. Според вас, може ли и трябва ли Църквата да се меси в разработките на учените в сферата на биоетиката и да търси пътища за диалог със съвременното общество?
- Ако гледаме на Църквата като на институт, който действа в света, то той може и навярно е длъжен да влияе на случващите се процеси. Но главната цел на Църквата не е опитът да се изменят някакви обществени нагласи. Главната й цел е да помогне на хората, в това число и на младите, на своите чеда да не изгубят вярата в сърцата.
Това е особено актуално във връзка с това, че съвременната медицина и технологии много активно и достатъчно дълбоко се намесват в живота на обществото и на всеки човек. Така например, за първи път в историята на човечеството в тялото на човек, загубил собствените си органи се поставят органи, които не са негови. Съвременната медицина се е научила да въздейства даже на времето на настъпване на смъртта. Представете си – дете се ражда с множество проблеми и болести, а съвременната медицина е в състояние да му съхрани живота, да отдалечи часа на смъртта, но заедно с това го обрича на съществуване, което всъщност ще е жив ад. Някой човек, който има рак в напреднал стадий, трябва скоро да умре. Но сега са изобретени такива методи на лечение, които удължават живота на този човек, и по някакъв начин той продължава да съществува. Тук възникват сериозни проблеми за присаждането на органи и евтаназията. И двете имат много сериозна икономическа мотивация. Подобни проблеми има и със зараждането на човешкия живот. Никога по-рано не сме предполагали, че животът на човек може да се зароди извън човешкото тяло. По-рано е било невъзможно да се допусне, че ембрионите са извън организма на майката, а сега, в съвременния свят милиони заченати и развиващи се ембриони се намират в лабораториите в замразен вид. Възниква въпросът – в действителност това хора ли са или не (тези, които са замразени)? Необходима ли е, полезна ли е такава наука, която дава живот на човека, а последният страда от това? Може ли човек сам да реши на кого да даде органи за живот и на кого да не ги даде? Ако погледнем от друга страна, колко е забележително, когато хора, които не са можели да имат деца, получават тази възможност, а тези, които са били близо до смъртта, благодарение на новите, пресадени органи, продължават да живеят. И ето тук възниква въпросът, имат ли тези опити Божието благословение или не?
Самите лекари и пациенти, които в своето ежедневие се сблъскват с тези проблеми, задават въпрос на Църквата за възможността за използването на подобни технологии. Те си задават въпроса, дали не постъпват против Божия Промисъл, използвайки технологиите? Не става ли така, че се сдобиват с дете, но заради това губят връзката си с Бога. И затова Църквата идва при тези хора и в смирение се опитва да ги просвети в незнанието, в което пребивават. И ако чрез тези хора, на които Църквата се опитва да помогне в конкретните им проблеми, тя може да въздейства и на общественото устройство, то това ще донесе още по-голяма полза.
В Гърция ни се отдаде да създадем сериозен изследователски център по биоетика и високо компетентна комисия при Св. Синод на Гръцката Църква. Разработена е цяла програма по биоетика, която, повярвайте ми, не е създал досега нито един университет в света. Тя е призната от държавните структури, академия и университети. Тази програма не е училищна или университетска, тя предполага по-високо ниво, и затова към изучаването й пристъпват випускниците на университетите в допълнение на тези знания, които вече имат. Ние работим по система на семинари, конференции, водим обширна издателска дейност, създават се и отделни групи, които специализират в конкретни области. Официалните текстове, които са разработени от Св. Синод по въпросите на биоетиката, могат да се открият в Интернет на гръцки, английски, френски езици, в скоро време ще са преведени и на руски език. Добре би било тези текстове да се появят в Интернет на официалния сайт на Руската Православна Църква.
- Владико, примерът на Вашия живот може да вдъхнови мнозина руснаци, които са изгубили вярата за годините безбожие в Русия и сега се терзаят от съмнения. Какво бихте посъветвали тези, които търсят Бога?
- Тези, които търсят Бога с разума и мислят, че Господ чрез разума ще дойде при тях, няма да открият Бога, защото такъв Бог не съществува. Няма Господ, който може да се докаже с логиката. Истинският Бог влиза в сърцето с помощта на вярата. Преди няколко години четох, че в Съветския Съюз, а същото е било и в Гърция от страна на комунистите, издевателствали над една от заповедите на блаженствата: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. Тази евангелска фраза от блаженствата говори за това, че Бога може да види този, който има чисто сърце.
Затова пожелавам на всички да имат чисто сърце, защото всички, които имат такива сърца, ще видят Бога. Моите най-добри учители не са били богословите и свещенослужителите, а тези, които са преминали изпитанието на неверието.
- А този, който вече е открил Бога, как да не Го изгуби, да не падне в равнодушие и през целия си живот да задържи горенето на сърцето?
- За такива хора може би е полезно от време на време отново да се съмняват в Бога, и тогава е възможно, те отново да почувстват смирение. Понякога се случва така, че човекът влиза в Църквата и внезапно губи връзката си с Бога. Мисля, че е по-добре със смирение да се съмняваме в божествените истини, отколкото гордо и самодоволно да се хвалим със пребиваването си в Църквата.
Когато живеех в Америка и четях Достоевски, Толстой, Солженицин, в мен възникна силно желание да прочета тези писатели в оригинал. Започнах да изучавам руски език. Винаги съм чувствал особена любов към Русия и може би поради това ми се отдаде в своята митрополия да създам руска енория. Удивителното е, че именно тази енория считам за най-добра. Служим по стар стил, както в Русия. Църквата е украсена, като руските храмове, и всичко, абсолютно всичко в нея отговаря на руските традиции.
(…)
- Разбира се, Вие виждате това духовно възраждане, което се случва в Русия, хиляди хора се върнаха към Православието. Как мислите, от какво е необходимо да ни предпазите, тъй като опитните християни са малко?
- Руската Църква днес излиза от епохата на новомъчениците. Както и древната църква след завършването на периода на изповедничеството много скоро се оказала раздирана от различни ереси, така и Руската Църква, преминала през изпитанията на мъченичеството, трябва да е много внимателна и бдителна, за да не попадне в друго изкушение, което може да последва след този благодатен период. Такова изкушение може да се окаже осветскостяването на Църквата.
- Благодаря ви владико, за вашата необикновена любов към руския народ, която, естествено, не може да не развълнува сърцата ни. В края на беседата прося за вашето архипастирско благословение към нашите читатели!
-Руският народ има своите прекрасни владици, които го благославят. Имате свети отци, които денонощно се молят за вас. Затова съм дошъл не да благославям, а да се науча от вас на вашата вяра. Много би ми се искало да преобразя в себе си тази благодарност и благочестие , което виждам във вашия народ, така че това да стане моята молитва за вас. Затова, вместо моето благословение, аз призовавам Божието благословение, с което Господ е благословил с две ръце вашата страна, целия руски народ и всеки от вас!
интервюто е взето от Александра Никифорова
превод от руски
източник: http://www.pravoslavie.ru
