Така няма да стане!
Октомври 21, 2013 in Беседи
Автор : Петър Иванов
Седейки на топличко, на меката мебел с духовна книга в ръка, да публикуваме светоотечески бисери и оригинални рецепти за постни вкусотийки. Какви велики мисионери сме само! Чрез съвременните технологии пръскаме Христовите истини по цялата планета. Наистина ли си мислим, че вършим Божие дело? Наистина ли си мислим, че така се спасяваме? Аз предлагам, да оставим за малко лаптопчето в уютната ни стаичка и да излезем на неуютната студена улица. Не да вършим някакъв велик подвиг или материална милостиня, а просто да отидем при гладните, мръзнещите и болни хорица, не само да ги гледаме по новините докато вечеряме апетитно. Да потреперим с тях, да погладуваме (някои не знаем истинското значение на тази дума), да споделим болката, скърбите и раните им. Там не мирише добре, борбата е за оцеляване, няма време за философии, може да не изкараш до утре, ако не внимаваш! Да изтърпим техните унижения. Можем ли да протегнем празна шепа към забързаните бизнесмени? Да излезем на кръстовището, да пообиколим гетата, да вкусим от ругатните, хулите и цялата горчилката без да се щадим и пазим. Да разберем какво е глад (не само, когато закъсняваме за вечеря)! Да разберем какво е студ ( не само преди да се стоплим, а да свикнем с него)! Да разберем какво е болка ( без да вземаме светкавично лекарство за нея)! Да разберем какво значи изразът “мокър до кости”! Да разберем, че “Без дом” не е само роман! Да отидем от другата страна! Когато животът ни е в постоянен риск и несигурност, няма да имаме нужда от специални молитвени техники и текстове, защото сърцето ни само ще се устреми към Създателя! И като си приберем изнежените, разглезени телца обратно в къщи, каква ли мъдрост ще публикуваме в мрежата? “Че джунглата, не е зоологическата градина, в която даваме бонбони на маймуните?” По скоро бихме горко поплакали… Нужен ни е шок, сериозен шамар, за да излезем от това “парниково християнство” в което живеем като в епруветка, отделени от действителността. Отделени от Бог! Време е да се събудим! По-добре да го направим сами.
