Да имаш разположение да започнеш
Октомври 30, 2013 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : старецът Паисий
— Отче, след период на нерадение и нехайство ми е добре да започна лека-полека. Единия ден да направя една броеница, на другия две и т.н.
— Да имаш разположение да започнеш и малко да насилиш себе си, за да поставиш едно начало. Дори и да е изморен някой, ако насили малко себе си, умората минава и се чувства добре. Това малко усилие има голямо значение, защото Бог търси разположение, за да се намеси и това е, което ще ни спаси – Божията намеса.
— Отче, дори и когато имам време, нямам разположение да си върша духовните задължения.
— Е, случва се някой път да ти липсва настроение, обаче е нужно и малко насилване. Когато някой е неразположен, обикновено няма апетит, обаче се насилва и яде. Има-няма апетит хапва нещо леко в началото, защото не му понася стомахът и полека-лека идва и апетитът. Ако не яде, как ще се оправи? Така и ти не трябва да оставяш себе си бездеен, защото ще се погубиш. Трябва да си даваш лека духовна храна, така че полека-лека да се оправиш. Да направиш опит малко по малко да започнеш.
— Наистина, отче, трудно ми е да започна да си върша духовните задължения.
— Да, защото маслото ти е замръзнало. Направи малко поклони, малко почети, малко броеници, за да загрее сърцето. Кажи си: „Ще направя само пет поклона”. Ако веднъж тръгне машината, после не можеш да я спреш, ще са нужни спирачки.
Да даваме на душата храна, която желае.
— Отче, когато нямам желание за духовни дела, как да поставя начало?
— Направи нещо духовно, което ти доставя удоволствие и ще ти дойде желание и за другите неща. Нареди пред себе си духовната трапеза и ще откриеш какво привлича желанието ти. Искаш да почетеш малко? Искаш да направиш една броеница? Искаш да прочетеш акатист? Искаш да почетеш от псалтира или да направиш малко поклони? Ако нямаш желание за нищо, значи тогава искаш неокастрена тояга.
— Отче мога ли да започна от ръкоделието?
— Можеш, но едновременно с това да казваш и молитвата.
—Отче, да не би като правя това което ми харесва, да изпълнявам собствената си воля?
— Виж, при духовните неща трябва да даваме на душата храната, която желае и търси самата тя. Така душата се успокоява, захранва и подбужда. Виждаш, че когато се разболееш и организмът ни желае нещо, ние му го даваме, за да се оправи. Като малък се разболях от анемия и исках да ям лимони. Само че родителите ми, понеже не знаеха, че трябва да ям лимони не ми даваха и чакаха лекаря. Накрая, когато лекарят дойде, препоръча да ям лимони, защото организмът ми имал нужда от витамините, които се съдържат в него.
— Отче в момент на нерадение, за да се справя, направих опит да приложа една програма.
— Програмата е хубаво нещо, обаче първо трябва да разбере сърцето и после да дойде програмата.
— Да не би, отче, вие да ми предложите програма.
— Програмата която ще ти предложа е за духовните неща да правиш това, което те удовлетворява. Не под стрес да тормозиш себе си, но да изследваш от какъв тип духовна храна се нуждае душата ти и да й даваш. Когато почувстваш нужда да пееш - пей! Когато те тегли четенето – чети! Когато те тегли молитвата – казвай молитви! И каквото друго духовно желаеш – прави,- достатъчно е да не потискаш себе си. Мисля, че разбра. Така ще е в началото, докато се успокои душата ти, и после ще влезеш в един духовен строй, който ще се води от самата тебе. Не се безпокой значи, Божията благодат ще запали двигателя ти и ще тичаш.
превод от гръцки
Неиздавания на български “Слова том VІ, “За молитвата”
