Иеромонах Никон Карулски (1874-1963)
Декември 19, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : архим. Херувим Карамбелас
Никон Карулски бил царски генерал, адютант на Негово Величество Руският Император Николай II.
В своя живот е защитавал много крепости. Каруля – това е била последната крепост, комендант на която е бил той. И я защитавал о. Никон до своята смърт…
Според карулско предание, идвал да го посещава, навярно с подводница, някакъв български генерал.
Нашият генерал командвал също особена армия…
В ръцете ми попадна малка книжка с житието на схимонах Тихон, на когото бил ученик известния старец Паисий.
Така, от жизнеописанието на стареца Тихон ние узнаваме, че о. Никон се е подвизавал в пещера на Круля 15 години и през неделните дни отивал да се причасти в келията, която била разположена над неговата пещера.
Ето тук е обитавало такова братство…
Ние чупехме клоните на дърветата, разтворили своите вейки близо до килията, – някой ни обясни, че това са кумарини. Пробвахме ги на вкус. Но най-главното – отидохме до храма и се поклонихме на светите му икони.
Какви ли само духовници не са идвали в тази карулска църква.
За този, който тук е извършвал Светата Евхаристия, искам да използвам думите на архимандрит Херувим (Карамбелас), който го е бил заварил още жив.
Простете за дългия цитат, но навярно малко ще се намерят такива, които няма да се просълзят, четейки този малък епизод:
“След това отидох в исихастириона на руския аскет Никон. Вратата се отвори и се показа забележителна личност. Той първи направи поклон и каза нещо на руски. Слушах го, нищо не разбирайки и гледайки в него, бях поразен.
Ето, си мислех, небесен човек, който се намира още на земята! Колко пъти ни се е случвало да се срещнем през живота си с такива хора! Вярвам, че и най-втвърденото, най-напоеното със светски помисли сърце не може да не се развълнува и да остане безразлично пред величието, което разкриват дивите места и покои, безметежността на тези хора: то отваря очите, смекчава, умилява…
Когато го помолих да ми даде някакъв съд, за да му сложа малко дюли, които ние обикновено варяхме в нашата килия, той отказа. Обаче отстъпи, когато започнах да настоявам. Отиде и ми донесе една глинена чиния.
От пръв поглед беше видно, че е използвал много пъти, без да я е измивал. Ясно се виждаха остатъците от яденето! В един момент аз се разколебах – може ли тук да се сипят дюлите. Но старецът видя моето колебание и усмихвайки се, на развален гръцки каза:
- Аз съм пустинник, пустинник съм.
Сложих дюлите в тази отблъскваща нас, съвременните хора, чиния. Бях развълнуван от строгостта, поробването на плътта и чувствата на стария аскет.
Кой знае как ще използва тези сварени дюли… Може би както древните аскети, които наливали вода в яденето, за да загуби то своя вкус, и по такъв начин и те да не услаждат своя вкус.
В един порив аз се наведох, за да прегърна края на подрасника и да целуна нозете му, обаче той успя преди мене. С едно незабележимо движение той се оказа пред мен коленопреклонно с глава, опряна в земята. Чух само как той, намирайки се в такова положение, шепне: “Благодаря. Благодаря…”
Това беше незабравим пустинник – с висш офицерски чин на руската армия, знаейки няколко езика, всестранно образованият отец Никон”
Отец Никон Карулски се прибра при Господа през 1963 г.
превод от руски
Из “Современные старци Афона”
