Не унивай
Януари 4, 2014 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Йоан Кронщадски
Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.
И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.
Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.
