Нетварната светлина и богопознанието според св. Григорий Палама

Март 15, 2014 in Беседи, Начална страница

Автор : Константин Константинов

Въпросът за богопознанието и неговите граници в православната исихастка традиция бил един от основните проблеми в спора между св. Григорий Палама и Варлаам. Този въпрос има пряко отношение както към православната антропология, така и към православната триадология и христология. Това е така, защото благодарение на  благодатното преобразяване на своите грехообразни страсти чрез подвижническа борба, исихастът става “бог” по благодат, достига истинско богопознание и богообщение, започва да води динамичен христообразен начин на съществуване и става участник и сънаследник на вечното Божие Царство. Нетварната светлина е идентична с Божията енергия, която разкрива нетленния и безначален живот на Света Троица. Трябва да се отбележи, че християнската аскетическа мисъл приела термини, които носят дълбокия печат на античната духовност. Гръцкият термин θεωρία бил едно от централните понятия в неоплатоническата мистика и  означавал висша степен на духовно възхождане. В православно-аскетическите писания на този термин съответстват различни понятия, в зависимост от дадения контекст, напр.  общение, сливане, осияние, но в много случаи уместният превод е съзерцание – този съзерцателен аспект на τεωρία е признат от всички подвижници[1]. Въпреки това, поради факта, че съзерцаването предполага разстояние или отдалечаване между съзерцаващия и Съзерцавания, православната антропология често говори за действително съединение с Бога, затова в латиноезичната литературата е въведен термина “съзерцание-съединение – (contemplation-union)”[2] , което е немислимо извън рамките на автентичния православен аскетически опит.

 

Според Варлаам светлината, която видели учениците на Тавор, била призрачна светлина, нещо което се появява и изчезва, подобно на светкавица. Това било и причината за твърдението му, че философите превъзхождат пророците, както и че философското познание, което се постига чрез разсъдъчната способност, стои над пророческото и апостолско познание, ограничено единствено до привидения и символи. В това отношение Варлаам е верен последовател на бл. Августин и всички схоластически философи, които считали Таворската светлина за тварна[3].

 

Светците, които чрез литургично-подвижнически живот са достигнали обожение, станали са съсъди на Светия Дух и са придобили богопознание, знаят от опит, от своето участие в тяхната личната Петдесетница, че Божията енергия е нетварна, тъй като Бог ги е удостоил да съзерцават тази енергия като светлина[4]. Съзерцаването на нетварната светлина е станало възможно единствено поради факта, че човек се намира в единство с Бога, а едновременно с това богосъзерцанието е и богопознание, което превъзхожда безкрайно всяко човешко рационално и сетивно познание[5].

 

Естествено без Боговъплъщението не би било възможно истинското богопознание и човешкото единство с Бога, но Христос поставя началото на новата богочовешка реалност, Църквата, в която всеки нейн член  чрез вътрешно динамично преобразяване достига до охристовяване – облагородяване на всички неестествени страсти, като се съединява с Христос, Истинската Светлина[6].  В момента на Въплъщението Божествената светлина се съсредоточила в Богочовека Христос и по този начин Неговата човешка природа била обожена. Христос винаги притежава тази светлина, макар и невидима за човека, и всъщност на Тавор се преобразил не Христос, а апостолите, които дотогава  не можели да проумеят и видят със своите духовни очи тази неописуема тайна[7]. За тях това било освобождаване от историята и възприемане на една вечна реалност[8].  Затова св. Григорий Палама пише, че светлината на Преображението няма нито начало, нито край, а е вечна и  извънвремева, ипостазирана в Личността на Христос[9],  чието съзерцаване дарява истинско богопознание. Това светотроично познание открива пред подвижника необятните хоризонти на вечността и неизразимата благост на любовта, в която е смисълът на битието[10].

 

Но това богопознание преминава в богословие[11], което в аскетическата мисъл е плод на съзерцанието. Когато човек придобие благодатно богопознание и съзерцава божествената светлина, след това той богословства, разказва за това което и видял и познал. Затова истинското богословие не е плод на рационалистически разработки и логически абстракции или резултат от научно критическо изследване[12], а енергийно участие в нетварния живот на троичното битие.

 

Св. Григорий Палама много ясно изразява това, като пише, че този, който е очистил душата си от всякакви помисли за земните неща, откъснал се е от всичко земно чрез спазването на Божиите заповеди, достигнал е безстрастие, като е оставил всякаква познавателна дейност чрез непрекъсната и искрена молитва и е просветлен по неописуем начин от недостъпната светлина, той самият е станал светлина, и като съзерцава тази светлина разбира, че Бог е извор на това сияние, което превъзхожда всяко разбиране[13].   По- този начин св. Отец отговаря на нападките, че светлината не притежава пълнота на битието. Сам Бог, Който не само е пълнота на битието, но стои над това битие, е Извор на нетварната светлина.

 

Съзерцаването на тази светлина е идентично с участието на човека в божиите нетварни енергии, то е богообщение и богопознание. Но това богопознание и превъзхождащата сила на съзерцанието, стоящо  над всяко човешко умозрение[14] – което не е плод на рационалстически умозаключения, логически схеми и силогистически похвати -  се дължат на боготворящия дар на Духа, тъй като пневматологичното и христологичното измерение на духовния живот и опит в Православното Предание са тясно свързани. Затова Св. Григорий Палама нарича тази светлина “слава Божия, слава на Христа, слава на Духа”[15], тоест боготворящият дар на Духа е тайнствената светлина, която преобразява в светлина тези, които приемат нейното изобилие[16], а също така нейното съзерцаване е възможно благодарение на “боготворящото общение с Духа”[17] Св. Отец изключва всякаква възможност светлината да се разглежда като проста алегория или плод на рационално знание[18]. Нейното съзерцание е влизане в нов образ на битието, където съзерцаващият сам става светлина[19].  “Боговидението, обожението и единството на човека с Бога дават на човека екзистенциално богопознание”[20].  Това означава, че не само Ангелите са “втора светлина”, които отразява Първата божествена светлина, но и хората могат да станат равни на Ангелите (св. Йоан Лествичник) и непосредствени причастници на божествената светлина. На друго място св. Григорий пише, че в известна степен човекът превъзхожда Ангелите, на които е дадено единствено да отразяват Светлината, докато човек може да стане бог по благодат, тъй като Божественият Логос не е станал Богоангел, а Богочовек[21].

 

Виждането на светлината винаги е предхождано от тежкия подвиг на непрестанната молитва, покаянието, сълзите – т.е.  динамичните усилия за промяна на нашия автономизиран начин на съществуване. Затова съзерцаването на божествената светлина не само дава екзистенциално познание, но и “ни  ражда отново и дори ни сътворява отново. . .Тази светлина, присъща на Отца на светлините (вж. Йак. 1:17) е светлина на любовта и на познанието. Това обаче са любов и знание от особен порядък – те двете се сливат в едно, и всъщност са едно във вечността”[22].  Св. Григорий нарича тази светлина “вечна, извънвремева, непристъпна”[23],  а в отговор на варлаамовото учение, че богопознанието е достъпно единствено на философите, както и че богопознанието чрез ноетично просветление не е истинско, той пише, че Бог е познаваем не само чрез това, което е, но и чрез това което Той не е, както и чрез вечната светлина, която стои над   всички същества[24].  В подкрепа на това са думите му, че съзерцаването й превишава всяка познание[25]  и след като  се отнася към сърцето на вярващите и достигналите съвършенство, тя стои не само над светлината на човешкото познание, чиито източник са  елинските учения, но и над  светлината, която идва от Свещеното Писание, защото последната може да се сравни със “светилник, който свети на тъмно място, докато съзерцанието на нетварната светлина прилича на утринната звезда, която свети през деня, тоест слънцето”[26].

 

За това свидетелства и подвижникът от миналия век Софроний Сахаров: “даден ми беше опит за различни видове светлина и светлини: “светлината” на художественото вдъхновение, породено от красотата на видимия свят; “светлината” на философското съзерцание, което преминава в мистически опит; да вмъкнем тук и “светлината” на научното познание – винаги и неизбежно с относителна стойност. А вече в зряла възраст, когато се завърнах при Христос, като съвършен Бог, ме осия безначалната светлина. Тази чудна светлина. . .затъмни всички други светлини, също както от изгряващото слънце не могат да се видят и най-ярките звезди”[27].

 

Разбира се, пълнотата на това съзерцание на светлината ще се осъществи в есхатона[28], но и сега светците стават причастни на тази светлина по неизказан начин, като залог[29] за Бъдещия век.  Богосъзерцанието не е безлична стихия, изолирано събитие или действие, а органически елемент[30] в духовния процес на “ставане” на човек, насаден в  благодатната светотайнствена атмосфера на Православната Църква – процес, който включва всички негови познавателни способности. В триадологичен аспект съзерцаването на нетварната светлина ни открива и утвърждава божествеността на Христос, чрез Него познаваме и Отца (вж. Йоан 10:15), а самото съзерцание е възможно благодарение на благодатта на Светия Дух. По този начин човек участва опитно и енергийно в единното битие на Троицата, което е и  залог за неговото прославяне при славното Второ Пришествие на Христос. Свети Силуан пише, че “в Светия Дух се познава Господ и Светият Дух пребивава в целия човек – и в душата, и в ума, и в тялото”[31].

 

Подвижническият опит, опитът от любовта и безстрастието преобразяват човешкото естество с помощта на Божията благодат и по този начин духовните способности на човек се изострят – затова съзерцанието включва в себе си и прозорливостта – “способността за виждане и постигане на явленията и нещата в света в тяхното съкровено устройство, връзка и смисъл”[32]. Но от този естествен, хоризонтален план на тварното битие, съзерцаващият нетварната светлина преминава към боговидение и богопознание. Затова св. Максим Изповедник пише, че когато умът, поради влечението на любовта, се възнесе към Бога, тогава човек не усеща себе си, а бидейки  озарен от божествената безпределна светлина, престава да усеща всичко тварно, точно както видимото око не вижда звездите, когато е насочено към слънцето”[33]. Тази светлина не е идентична със интелектуалната светлина, тоест с озарението на разума в абстрактно-логически смисъл. Напълно погрешно би било светлината като метафорическото наименование да се приписва единствено на интелектуалното познание. Като свръхсетивна реалност нетварната божествена светлина  изпълва целия човек, а не само една негова способност[34].

 

В “Светогорския Томос” св. Григорий пише, че умът възприема светлината по различен начин от чувствата[35]. Той  се противопоставил остро на твърдението, че нетварната светлина може да бъде възприета единствено чрез чувствата или разума, като изтъква, че възприемането й стои  както над чувствата, така и над разума, бидейки едновременно знание и незнание[36] Затова съзерцанието е свръхсетивно и богосъзрецанието става богопознание , като в него участва  целият човек, обожен чрез същата светлина на благодатта – тази благодат, която е “светлината на Преображението, славата на Възкресението и вятърът на Петдесетница”[37].

 

В проповед на Преображение св. Андрей Критски казва, че на Тавор апостолите придобили свръхестествено възприятие, а св. Григорий Палама нарича тези нови способности за възприятие  свръхсетивни или умни сетива[38], които представляват претворяване, преобразяване и преодоляване на всички способности от  умно-сетивната сфера на възприятие на човека. Когато той като теоцентрично евхаристийно битие стане участник в неизразимото любящо личностно общение с Бога и благодарение  на това достигне безстрастие, тогава Божията любов, която  се излива към него, преминава в съзерцание на нетварната светлина. Тази светлина е  Божията безначална енергия, която прониква в човека и пронизва целия му организъм, така че той става “нова твар” и “безначален” не по своя произход, а по дара на благодатта.  И в този смисъл богопознанието винаги е свързано с пришествието на Бога у човека. Когато стане жилище на Света Троица (Вж. Йоан 14:2)  и бъде удостоен да съзерцава нетварната светлина, той узнава неизразимите тайни и тайнства на Изначалното и Вечно Битие. Същевременно това автентично богопознание е и личностно общение на човека с Бога, което   става извор на “безценно утешение, усещане за вечността, преодоляване на смъртта”[39].

 

В Светогорския Томос св. Григорий Палама пише“. . .когато придобият духовна и свръхестествена благодат и сила, достойните виждат с чувство и ум това, което е над чувството и ума”[40]. Тук се открива истинската природа на исихасткото съзерцание и на богословското учение на св. Григорий Палама, което увенчава продължителната борба на светоотеческата предание за преодоляване на платоновия дуализъм, дуализма между чувственото и умопостигаемото, чувството и разума, материята и духа. Бог превъзхожда  всяко тварно битие и по Своята същност е напълно недостъпен, тъй като няма никакво сродство между тварното и Нетварното[41]. Затова единственият път за постигане на истинско богопознание на Живия Бог е цялостното излизане от всичко, което е тварно. Разбира се, това излизане не трябва да се възприема като спиритуализация на човека, която го превръща в ум, както мислят Ориген и Евагрий, нито пък в смисъла на “чувствената мистика”, както смятат месалианите. Напротив, тук става въпрос   за “цялостно приобщаване на човека към Нетварното, общение, което предполага съединяването на човешката личност с Бога, съединяване, което превъзхожда всяко познание и е път за преодоляване на всички ограничения, свойствени на тварната природа”[42]. . .

 



[1] Вж. С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр. 120.

[2] Пак там, стр.121.

[3] H.Vlachos, Saint Gregory Palamas as a hagiorite, www. pelagia.org; H. Vlachos, The Mind of the Orthodox Church, www.pelagia.org; J. Meyendorff, A study of Gregory Palamas, New York, 1998, 187; Й. Мейндорф, Иисус Христос в Восточном Православном Предании, www.apologia.narod.ru.

[4] H.Vlachos, Saint Gregory Palamas as a hagiorite, www. pelagia.org.

[5] Й. Майндорф, Византийско Богословие, София, 1995, стр. 102; H.Vlachos, Orthodox psychotherapy, www.pelagia.org; J. Meyendorff, A study of Gregory Palamas, New York, 1998, 168.

[6] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 510.

[7] Пак там, стр. 506.

[8] . Вл. Лоски, Мистическото богословие на Източната Църква, Велико Търново, 1993, стр. 119; V. Lossky, In the image and likeness of God, New York, 1985, 61.

[9] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 506.

[10] Арх. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, www.hesychasm.ru.

[11] Евагрий, “Този, който не е видял Бога, не може да говори за Него”. Ясно, е че  тук под богословие не трябва са разбира “школното”, “академическо” богословие, утвърдено на Запад.  С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр. 120.

[12] Арх. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, www.hesychasm.ru.

[13] Цит. по H.Vlachos, Orthodox psychotherapy, www.pelagia.org.

[14] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 506; J. Meyendorff, A study of Gregory Palamas, New York, 1998, 168.

[15] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 506.

[16] H.Vlachos, Orthodox psychotherapy, www.pelagia.org.

[17] Пак там.

[18] П. Минин, Древно-църковната мистика, В. Търново, 1999, стр. 89.

[19]  С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр.136; Επ. Καλλιστος, Η Ορθοδοξος οδος, www.myriobiblos.gr.

[20] H.Vlachos, Orthodox psychotherapy, www.pelagia.org.

[21] Арх. Киприан (Керн), Антропология св. Григория Паламы, Москва, 1996, стр. 424.

[22] Арх. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, www.hesychasm.ru.

[23] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 506.

[24] Триады 2,3,78, www.hesychasm.ru.

[25] Триады, 2,3,5, www.hesychasm.ru.

[26] Триады, 2,3,18, www.hesychasm.ru.

[27] Арх. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, www.hesychasm.ru.

[28] П. Минин, Древно-църковната мистика, В. Търново, 1999, стр. 89-90.

[29] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 506.

[30] С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр. 136.

[31] (Цит. по Арх. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, www.hesychasm.ru.

[32] С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр. 120.

[33] Глави за любовта, І, 10, цит. по С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр.120.

[34] Вл. Лоски, Боговидение, www.hesychasm.ru; Επ. Καλλιστος, Η Ορθοδοξος οδος, www.myriobiblos.gr

[35] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 510.

[36] J. Romanidis, Notes on the palamite controversy, www.romanity.org; С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр. 120.

37 Ι. Βλαχος, Οσοι πιστοι, www.pelagia.org; J. Romanidis, Notes on the palamite controversy, www.romanity.org; Й. Майндорф, Византийско Богословие, София, 1995, стр. 102.

 

[38] В С. С.Хоружий, Аналитический Словарь, Исихастской антропологии, стр. 137.

[39] Арх. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, www.hesychasm.ru.

[40] Γρηγορίου του Παλαμά, Απαντα τα έργα, Θεσσαλονίκη, 1983, 510.

[41] Вл. Лоски, Боговидение, www.hesychasm.ru.

[42] Пак там.