Който иска, да Ме последва!
Март 20, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : Архимандрит Ефрем Ватопедски
Съвременният човек живее в комфорт. Удобствата са предмет на неговото желание. Целта на живота на съвременния човек е да придобие и да се наслади на колкото се може повече материални блага при колкото се може по-малко труд и борба. Трудолюбието, като средство за придобиването на всяко духовно и материално благо, е рядка добродетел в наши дни. Напротив, избягването на труда характеризира всяка възраст и социално съсловие.
Как такъв човек може да разбере смисъла на Кръста? Как може да познае, да обикне Христа, игнорирайки Неговия Кръст? Как може, накрая, да вкуси своето собствено спасение, ако се откаже да повдигне своя кръст?
Безусловно, спасението на човека - това е дар от Бога, но той се преживява опитно се преживява чрез приобщаването към Христовите страдания. Свети Григорий Палама казва, че Христос ни е оставил в качеството на пример образа на Неговия живот. Така, както Той е проживял Своя земен живот. Христос го е проживял за нас, а не за Себе Си. Значи, ние сме длъжни да бъдем причастни на земния живот на Христа, за да можем в бъдеще да придобием изпълнената с любов вечност. Да повдигнем Кръста и да вървим след Христос: на Тайната Вечеря, в Гетсиманската градина, пред лицето на Пилатовото безчестие, на бичуването, на насмешките, на Голгота, в Ада, на смърт.
Съпричастието на християнина на Христовите страдания става по духовен начин – вярващият приема Господния Кръст, като свой собствен кръст, невидим, но реален и знаен само от Бога. Но и всяка скръб, която понася християнинът, изпълнявайки заповедите Божии, се зачита като кръст.
Епохата, в която живеем, е преимуществено антихристиянска. Нашата епоха – това не е времето на Византия, когато повечето хора са били съзнателни християни. Да се живее по християнски днес е много трудно, но и несъмнено в пъти повече – значително дело. В очите на съвременния постмодерен човек истинският християнин изглежда като нелепо, безсмислено същество. Него несправедливо го обвиняват, клеветят, преследват, вкарват го в затвора, защото е Христов и защото е способен да повдигне своя кръст без оправдания и без желание да защити сам себе си. Той следва по стъпките на победения, прогонения, заключения, разпънатия Христос. Тази позиция не се ражда в рамките на човешките разбирания. Тя се определя от истинската устременост към Христос, и сам Христос я вдъхновява.
След разпятието на Христа е последвало Христовото Възкресение. Така и за християнина, понасящ скърби и изпитания, след кръста ще последва неговото лично възкресение. Доброволно повдигайки своя личен кръст, той се приобщава в пълнотата на божествения живот. Само посредством кръста може да се преживее и възкресението, действителната и неотнимаемата радост.
Приблизително преди четири години за нашата обител започна период на изпитание и кръст. Причината за клеветите и обвиненията е духовното неведение, затова ние прощаваме на всички. Символът на Кръста, който е бил проклятие, чрез Христа стана благословение. „Защото чрез Кръста дойде радост за целия свят.” И ние, като братя, в единство и любов , чувстваме тази радост в нашите сърца. След Кръста следва Възкресение.
Молим се Господ да даде богатите Свои благодеяния на всички подложени на многоразлични изпитания, „разпънати” хора и светлината на Възкресението на целия свят.
Игумен на Свещената Велика Обител Ватопед, Архимандрит Ефрем.
превод от руски
