Ефрем Филотейски – апостол на Америка
Април 15, 2014 in В търсене на вярата
Автор : Атанасий Зоитакис
Великият съвременен подвижник, проигумен на атонски манастир Филотей, старец Ефрем (в света – Йоанис Мораитис) е роден на 24 юни 1928 година в град Волос (Гърция). На 19 години той напуска света и се заселва на Света Гора Атон, като става послушник на светия старец Йосиф Исихаст, безмълвник и пещерник.
Мащабът на личността и делото на стареца Ефрем са достойни за неговия духовен отец. Той възражда обителта Филотей на Атон, а след това за кратък срок създава на Американския континент деветнадесет манастира, които се превръщат в духовен оазис за американци, жадуващи да получат Божия благодат. Сега старец Ефрем живее в основаната от него обител „Св. Антоний” в Аризона (САЩ) и непрестанно се моли за духовните си чеда и за спасението на целия свят.
Издателската къща „Света Гора” публикува уникален сборник с проповеди и беседи на стареца Ефрем Филотейски. Книгата, получила название „Изкуството на спасението”, е станала квинтесенция на неговия богат духовен опит, придобит в продължение на почти шестдесетгодишен монашески живот. Наставленията на отец Ефрем представляват истинско опитно богословие – старецът не теоретизира и не философства, а разказва за това, което му е било открито на върха на неговия духовен опит в резултат на дългогодишни непрестанни подвизи и духовна борба.
По-голямата част от проповедите и беседите, събрани в книгата „Изкуството на спасението”, е насочена към миряни и се отнася към периода на апостолската дейност на стареца в САЩ и Канада. Малко е известно за този период от живота на стареца, затова той заслужава отделен подробен разговор.
През 1960 година един от най-великите православни богослови на ХХ век о. Йоан Романидис (1927-2001) в писмото си към атонския монах и църковен писател Теоклит Дионисиатски пише: „Светогорците трябва веднага да изпратят свои представители в САЩ и да основат там монашески обители, в противен случай Православието на Американския континент неизбежно ще загине.” Няколко години по-късно намисленото е осъществено с усилията само на един човек, който успява да направи, на пръв поглед, невъзможното.
За пръв път отец Ефрем (Мораитис) идва в Канада през 1972 година по покана на духовните си чеда. Няколко години по-късно такива посещения в САЩ и Канада стават редовни. Старецът беседва с хората, наставлява, утешава, проповядва… Постепенно все по-очевидни стават потребността на американците от живото слово на Евангелието и тяхното търсене на истински духовен живот. В основата на мисионерската си дейност старец Ефрем поставя откриването на православни мъжки и женски манастири, които се превръщат в духовни центрове, привличащи хиляди неравнодушни хора, възприемащи обителите като „частица от Небето на земята”.
По думите на известен гръцки историк и богослов отец Георги Металинос, “православните манастири са най-ефективните мисионерски центрове. Животът в обителта, наблюдението за живота на монасите и участието в богослужението действат много по-ефективно върху преминаващите оглашение, отколкото сухите схоластични слова. Инославните искат да видят живото Православие и да се докоснат до него “отвътре”.
Манастири на стареца Ефрем се появяват в много региони на САЩ и Канада: Ню-Йорк, Тексас, Флорида, Вашингтон, Южна Каролина, Пенсилвания, Илинойс, Калифорния, Мичиган, Монреал и Торонто. Общият брой обители, основани от стареца Ефрем, към дадения момент възлиза на деветнадесет, а още два манастира са в процес на строителство. Този брой може да нарасне и още, защото много миряни жертват парцели и излизат с инициативи за създаване на нови и нови обители.
Всички манастири на стареца Ефрем са общежителни. Те се ръководят по атонски устав и в основата на живота им стоят заветите на Йосиф Исихаст. Много от живеещите в американските и канадските обители не веднъж са посещавали Света Гора и дори са прекарали известно време в атонските манастири, желаейки да се запознаят с монашеското предание от първоизточника.
В обителите, основани от Ефрем Филотейски, живеят хора от различни социални съсловия и националности: освен гръцки имигранти в САЩ, това са преминалите в Православие представители на различни народи и религии (мормони, мюсюлмани, индуисти, будисти, иудеи, католици и протестанти).
Към момента на установяването на стареца Ефрем в САЩ американската Православна Църква се е намирала в дълбока криза. Модернистичните нововъведения на архиепископ (по-късно Вселенски патриарх) Атинагор (Спиру)[i] са довели до загуба от Църквата на нейния исихастки и аскетичен характер. Американското Православие е изгубило духовната си дълбочина и вселенска перспектива, превръщайки се само в етнографски клуб за имигранти, на които им е мъчно за своята родина.
Старец Ефрем спасява американското Православие от разтварянето и асимилацията по протестантски образец. Неговата дейност подпомага излизането на Църквата от нейната национална затвореност и идването в нея на нови хора.
Първоначално православните среди се отнасяли към стареца Ефрем с предпазливост. На пръв поглед, християнството на Ефрем Филотейски изглеждало прекалено сурово и аскетично, но когато хората се запознали по-отблизо със стареца и неговите ученици, ледът на неразбирането се стопил: гърците-имигранти обикнали обителите на отец Ефрем от цялата си душа.
Днес хиляди хора от различни краища на САЩ и Канада пристигат в неделни и празнични дни в основаните от стареца манастири. Те с радост изкарват многочасови манастирски служби и променят отношението си към вярата под влияние на видяното.
Огромно влияние оказали манастирите на Ефрем Филотейски върху православните йереи, които служат в САЩ и Канада. Промяната на възгледите на свещенослужителите подпомогнала постепенното връщане към забравеното Православно предание в много американски енории. Днес много православни свещеници посещават отец Ефрем и основаните от него обители в търсене на духовна подкрепа. Под влияние на наставленията и призивите на Ефрем Филотейски мнозина американски свещеници станали противници на религиозен синкретизъм и икуменизъм, започнали да носят расо не само по време на богослужението, но и във всекидневния живот.
Центърът на мисионерското служение на отец Ефрем е манастирът „Св. Антоний” в Аризона, разположен недалеч от столицата на този американски щат, град Финикс. Към момента на идването на стареца Ефрем по-голямата част от местните жители са били мормони, сега някои от тях са приели Православието.
Обителта „Св. Антоний” е основана през 1995 година в безводна и суха пустиня. Първоначално старец Ефрем планирал да построи манастир на друго място, но по Божи промисъл обърква пътя и се оказва на пустинно място между градовете Финикс и Тусан. Очевидците разказват, че в този момент те ясно чули камбанен звън, който невероятно приличал на звъна в родната обител на отец Ефрем – манастира Филотей. „Ще построим манастира тук”, – казал тогава старецът. Владика Антоний, епископ Сан-Франциски, дълго не можел да повярва на тази история, докато изведнъж, няколко години по-късно, сам не чул подобен звън, когато наближавал строящия се манастир „Св. Антоний”. Както се разбрало след няколко минути, звънът имал свръхестествен произход, защото самите монаси не били камбани.
По благословение на стареца около манастира са били закупени 1200 декара земя и засадени с 3000 маслинови, портокалови, лимонови, грейпфрутови дървета, шамфъстък, лози и финикови палми. За да не изсъхнат растенията, е била необходима вода, която била открита по чуден начин в резултат на подземни проучвания. На стареца Ефрем му се явил преп. Антоний Велики и му посочил мястото за сондаж. На дълбочина 980 метра била открита вода, която се оказала достатъчна, за да превърне местността от пустиня в цъфтящ оазис. Сега в манастирската градина се отглеждат повече от две хиляди вида растения, въпреки че летните температури в Аризона достигат 40-45 градуса по Целзий. Навсякъде братята на манастира са монтирали лампи, направили са фонтани, пътечки.
Гледайки удивителната райска градина и величествените храмове, изградени от братята на обителта „Св. Антоний”, е трудно да се повярва, че когато тук за първи път пристигнали шест атонски монаха, тук не е имало нито вода, нито пътища, нито електричество. Първоначално за жилище на стареца Ефрем и неговите ученици служели четири каравани. Монасите трябвало да живеят и да работят в местност, пълна с отровни змии и опасни хищни животни. Местните жители смятали старец Ефрем за ненормален, защото искал да строи манастир в пустиня. Дори православните се съмнявали в успеха на неговото дело.
Но минало време и на мястото на неголемите каравани се появили храмове и здрави строежи, а братята се увеличили от седем на четиридесет и пет човека. Главният събор на манастира е посветен на преп. Антоний Велики и св. Нектарий Егински. Другите шест храма са посветени на преп. Серафим Саровски, пророк Илия, вмчк Пантелеймон, вмчк Георги, вмчк Димитър, св. Николай и св. Йоан Предтеча.
Към обителта е построен хотел, в чиито просторни и светли стаи могат да отседнат до 500 поклонници едновременно. Съгласно традициите на атонското монашество нощувките и храната се предоставят на гостите на манастира безплатно. В хотела поклонниците разполагат с неограничено количество плодове, освежаващи напитки, чай, кафе.
В щата Аризона обителта „Св. Антоний” се намира на второ място по брой посетители, отстъпвайки малко на Великия Каньон (Гранд Каньон) – една от основните забележителности на САЩ.
Манастирът „Св. Антоний” провежда мащабна благотворителна дейност. Монасите предоставят жилище на бездомни и помощ на всички, които се обръщат към тях. В град Тусон, разположен на юг от обителта, по благословение на стареца Ефрем е създаден център за подпомагане на бедни и самотни жени.
Игумен на манастира „Св. Антоний” е атонският йеромонах Паисий – един от петте първи заселници в обителта, който пристига в САЩ от Света Гора Атон заедно с Ефрем Филотейски. Самият старец Ефрем не се занимава с управленски въпроси, а е духовник на всички основани от него манастири. Също така отец Ефрем е духовен наставник на хиляди миряни, които пристигат в Аризона от всички краища на планетата.
Трудно е да се преувеличи значението на мисията на стареца Ефрем. „Ние, американските архиереи и йереи, в продължение на седемдесет години се опитвахме да привлечем хора в Църквата, провеждайки фестивали. Организирахме празници и тържества, черпихме хората с напитки, храни и развлечения. Ние забравихме молитвата, изповедта, поста, броениците – всичко, което съставлява Преданието на нашата Църква. Дори сме възпрепятствали създаването на манастири, защото мислехме, че са ненужни и че не могат да дадат нищо на нашата Църква. И ето дойде един мъничък човечец, без светско образование и богословски дипломи, без новаторски и смели идеи (които ние имахме в изобилие) и ни напомни за най-важното – за нашето Православно Предание. Той никого не викаше на танци и развлечения, а призоваваше към пост и участие в многочасови бдения. И хората откликнаха на неговия призив, дойдоха при стареца и го подкрепиха. Броят на идващите при отец Ефрем не се поддава на описание. Америка, която се е стремяла да излезе от задънената улица на културата на потреблението и робството на материални ценности чрез различни обществени течения (например, хипи) и източни религии, е открила за себе си истинското неизопачено християнство – Православието”, – това са думите на отец Антоний (Мосхонас), излезлият на покой многогодишен настоятел на православния храм в град Тусон.
По думите на отец Ефрем, дикеят на скита „Св. Андрей Първозвани” на Атон, „старец Ефрем е бил подложен на безпрецедентни и тежки клевети и обвинения”. Но въпреки постоянните поръчки на изобличителни репортажи по американската телевизия и други медии, той не е спрял, а е продължил своето мисионерско служение. Ефрем Филотейски е жив пример на велик подвижник, който с живота си е доказал истинността на думите на преп. Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб”.
[i] Марш на Менделсон в храма след венчание, орган по време на богослужението и други подобни нововъведения.
превод от руски
Източник: Православие ру
