Св. ап. Петър вървял по вълните, Господ го оставил и той вървял. Чудо! Впечатляващо. Той не допуснал това при св. ап. Павел.  Св. ап. Павел потънал, претърпял корабокрушения, мъки. Защо Господ не направил чудо и за св. ап. Павел? Защо не направил и за него такова чудо?

 

А Господ казва:

 

- Кой ти каза, че не направих чудеса за него? Направих велики чудеса за св. ап. Павел. Но не – да върви по вълните.

 

И св. ап. Петър, който вървял по вълните, се отрекъл от Господа. Той почувствал чудото и се отрекъл от Господа.

 

А св. ап. Павел, който се бил отрекъл от Господа, преживял друго чудо. Той познал Христос. След това претърпял  корабокрушения с кораба, с който пътувал толкова пъти. Корабокрушения, мъки да се бори толкова пъти с вълните в морето. И след това той говорил на хората и думите му докосвали душите на хората. Защо ги докосвал? Защото живеел това, което казвал.  Говорил от опит. Говорил с болка. Говорил с любов. Говорил с печата на Христос в себе си. И Господ говорил чрез него. Чрез неговите уста. Това е чудото! И сетне говорил и душите на човеците се променяли.

 

Той проповядвал и всички около него се променяли. Това не е ли чудо? То не се вижда. Не е нещо подобно на човек, който няма коса, но внезапно му пониква и ти казваш „Леле! Погледни го да видиш как стана!” Или за този, който е бил на умиране и внезапно е възкръснал, казваш:

 

- Това е чудо!

 

Да,  но и това са велики чудеса: прилагането  на дело в живота на това, което Христос ни учи. В противен случай, един ден ние ще чуем страшни думи от устата на Господа и няма да знаем какво да кажем -  тогава, всеки един от нас, т.е. всеки от нас в живота. Тогава, когато Господ ще ни каже:

 

- Не ви познавам. Не те познавам!

 

Ти ще кажеш:

 

- Ама, знаеш ли, Господи, мен ме познаваха толкова хора и аз им говорих за Тебе!

 

И Господ ще каже:

 

- Да, но Аз не те зная. Защото нямаш истинска връзка с Мене. Говореше, защото за тебе това беше много хубаво. Беше лесно. Защото, какво стана, когато говори? Какво претърпя, когато говори? Едно нещо. Слуша себе си, стана известен, прослави се, смятаха те за нещо. Аз обаче, Който те познавам, виждам, че не правиш това, за което говориш.

 

Това е целта.

 

- Какво правиш от това, на което учиш другите? Казваш на децата си различни неща. Говориш на мъжа си, говориш на жена си, съвети, едно, друго. Живял ли си това чудо в себе си? Извършвал ли си го?

 

И ето, за съжаление, стигаме до момента, за който говорих в началото. Да се налага да търсим един християнин и да казваме – има някой, който е добър, нека ти го покажа.

 

Когато би трябвало да кажем: „Отвори вратата и виж. Всички хора навън са такива. Всички, които сме Божии човеци, които обичаме Христос, сме жив пример, жив образец, живо Евангелие”.

 

И другият ти казва:

 

- Какво живо Евангелие? Не виждаш ли какво става около тебе?

 

Човек се запознава с някой християнин, но се разочарова и друг ти казва:

 

- Какви са тия неща? Такива ли са християните? По-добре да сме с всеки друг човек, отколкото с този!

 

Пуска телевизора да види. Чува случаи, да речем, за мене. Казва:

 

- Един поп откраднал парите от пангара.

 

Казваш:

 

- Какво става тук? Къде е Евангелието? Къде е Евангелието на дело?

 

Другият иска да види това. Той се разколебава. Не би трябвало. Но сега, понеже си говорим между нас. Нали? И ние сме хора, които сме близо до Христос, както казваме, които се причастяваме, които се молим. Другият ти казва:

 

- Живееш ли това нещо, което говориш? Прилагаш ли го?

 

Един човек ми каза да му намеря приятели – християни.

 

- Които да не ме разочароват, в смисъл да не са “непогрешими”.

 

Но как да го кажа? От душата им да излиза радост, да излиза щастие, да излиза последователност в живота им. Така че да не се запознаеш с някого и след малко да се окаже, че е лукав, че е своенравен, че се е присмивал, че е лицемер, че едно е говорил, за друго е ставало дума, а трето е показвал. Е, чакай – ти казва – каква е разликата при тебе?

 

Каква е разликата? Че имаш някаква идентичност? Че спазваш някакъв външен пост? Че прекадяваш с тамян? Каква е разликата? В характера на душата ти, вътре в теб! Не профилът! Профилът, добре, страшен е. Впечатляващ. След като ти казвам, аз като духовник имам свещенически, страшен профил и т.н, но другият ме познава и се разочарова. И ми казва „Ако се разочаровах от тебе, който си свещеник, е, тогава, къде ще намеря преживяването, за което говориш? Кой живее това?”

 

Затова ти казах в началото. Някои питат „Къде се живее Християнството? На коя планета? На земята? Защото на земята, около мене, не го виждам. Къде е?”.

 

Разбираш ли какво покаяние трябва да имаме? Трябва да се покайваме изключително много.  И ако искам да разкажа истории, ще трябва да търся случаи оттук и оттам, това, което съм прочел в Патерика, това, което е казал еди-кой си преди петстотин години или да намерим пет човека. Добре, че съществуват, съществуват!

 

Съществуват, но би трябвало да бъдат повече. Всички така да живеем!. . . Най-малкото това казва Господ. Христос казва:

 

- Оставям вас хората да ви гледат и да разбират, че Аз съм във вас. Оставям вас и всички ще разберат, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

 

Категорични неща. И това ли е символично? Той ясно казва:

 

- За да разберат, че сте Мои ученици, другите трябва да виждат, че имате любов помежду си.

 

Къде е тя? Пак ти казвам. Не те съдя! Съдя себе си, защото виждам, че нямам любов. Не обичам. Не прощавам. Не съм открит към другите. Не мога да приема, че и другият е значим, че е открит, че е добър. Не мога да приема, че и другият може да каже нещо много по-вярно от мене. Да похваля някого другиго, нечие друго усилие, нечие друго сдружение, някакво друго движение, някакво друго братство, някой друг манастир.

 

Я погледни малко какви сме християните помежду си. Ти казваш:

 

- Кой си? Чий си? Коя е твоята компания? С кои си?

 

И казваш:

 

- Тоест, нямаме ли любов между нас? Какво ни обединява? Кой ни обединява? Христос или други неща? Не е нужно да говорим помежду си. Хората виждат. И другите ни го казват.

 

Господ  казва:

 

- Ще разберете, че сте Мои, ако любов имате.

 

Къде е любовта? Къде е любовта между нас?

 

Сещате ли се какво казва Ганди:

 

- Много ми харесва Христос заради това, което казва, но християните са ме разочаровали.

 

Не защото са човеци и имат немощи. Всички имат немощи, но, добре, чакай сега. Най-малкото той никога не се е причастявал, най-малкото той не е държал броеница в ръката си. Най-малкото той не е ходил на Света Гора. Най-малкото той не е живял такъв живот в Божията благодат. Нали?

 

Ама ти прочее казваш, че:

 

- Човеци сме и ние, човеци сте и вие.

Тогава каква е разликата? Каква е разликата? Ние би трябвало да сме извървели много по-дълъг път. По-дълъг път. Назад сме. Ние се застояхме, докато светът очаква много от нас. Мисля, че и Бог би очаквал много от нас. И ние не правим нищо от това, което бихме могли. . .

 

За  св. Агатон се казва . . . Видя ли, сега започнахме пак истории от Патерика! За св. Агатон – един друг светец,- но за някакъв съвременен случай е трудно да разкажа;  или ще кажа само пет-шест. И тъй, св. Агатон отишъл на пазара да продава. Какво продавал там? Кошниците си, и като вървял, намерил един прокажен на пътя; знаеш случая. Прокаженият му казал:

 

- Заведи ме там, където ще ходиш да продаваш. Вземи ме, вдигни ме!

 

Той го взел на раменете си, завел го и го сложил до него. Св. Агатон започнал да продава. Когато продал първата кошница, прокаженият му казал:

 

- Продаде ли я?

 

- Продадох я.

 

- За колко я продаде?

 

Св. Агатон казал:

 

- За еди-колко си.

 

Прокаженият му казал:

 

- Да ти кажа нещо. Ще ми вземеш ли една питка?

 

- Да, ще ти взема една питка.

 

Той му купил една питка.

 

- Хайде, продължавай да продаваш и другите.

 

Той продавал. Прокаженият му казал:

 

- За колко продаде втората кошница?

 

Св. Агатон му казал, че тя струвала еди-колко си. Прокаженият му казал:

 

- Ще ми вземеш ли и нещо друго?

 

Той почнал да го умолява. И когато св. Агатон продавал нещо, той го молел да му купува разни неща и не го оставил да сложи никакви пари в джоба си, да събере нещо за своите нужди. Той му казвал: „Ще ми вземеш ли това, ще ми вземеш ли онова?” Тоест, как казваме:

 

- Вземи ми кока-кола, вземи ми и един сандвич, вземи ми и един вестник. Вземи и един сладолед да се освежа след това.

 

И нищо не останало в джоба на св. Агатон. Всичко, което продавал, давал на прокажения. Накрая прокаженият му казал:

 

- Имаш ли още нещо за продаване?

 

Св. Агатон му казал:

 

- Не. Всичко, което имах, продадох. И това, което имах, ти го дадох накрая. Ще си тръгвам сега, отивам в моята килия.

 

И прокаженият му казал:

 

- Къде отиваш сега? Вземи ме отново, за да ме заведеш там, откъдето ме взе!  Да ме оставиш там, където ме намери. Моля те! Можеш ли?

 

Е, взел го.  Между другото той  бил натежал, тъй като хапнал. Той отново го взел и го оставил на мястото му. Оставил го на земята и щял да си тръгва, но чул гласа на прокажения, който му казал:

 

- Бъди благословен, Агатоне,  на небето и на земята! Защото си Божий човек. Ти си Божий човек, истински!. . .

 

Не думи. От сутринта до вечерта ти „изцеждах маслото” и ти се съгласи да те изцедя. Защото имаш любов и не се уплаши от това изцеждане; защото постоянно  проявяваше любов, любов, любов и не беше лицемер. Не беше лъжец.  Не беше християнин,  ей-така, с лъскавата и външна форма.  Ти беше истински и го показа. „Бъди благословен от Бога, Агатоне!”.

 

И св. Агатон се обърнал да види прокажения, но той бил изчезнал! Тоест това не бил прокаженият, а Божий Ангел, с което Бог просто искал да види, да изпита и да покаже на всички нас, които го виждаме, и сега го обсъждаме, че св. Агатон (Агатон: хубаво име, имам и приятел на Света Гора, отец Агатон). . . Хубаво име, но неговото преживяване е по-хубаво! Истински Божий човек.

 

Аз не бих направил това. Не го казвам, за да се хваля.  За мой срам е обаче, че казвам това. Нямаше да мога да направя това.  Например правя Маслосвет, някой ми дава пари, излизам навън и друг човек ми казва:

 

- Колко ти дадоха?

 

- Еди-колко си.

 

- Колко ти дадоха? Дай ми всичките!

 

Аз бих му казал:

 

- Всичко? Знаеш ли, дадоха ми трийсет евро. Петдесет евро. За какво са ти петдесет евро?

 

- Ама защо да не ми ги дадеш? Дай ми всичките!

 

Разбираш ли сега това нещо? С други думи, колко много сме се отдалечили. Смятаме, че някои са правили това  и мислим, че ние не можем да правим подобни неща. Защо не можем? Не знам защо. Аз не ги правя, казвам ти. Не ми казвай, че ти се карам. Не ти се карам, защото дори и аз не ги прилагам. Днес обаче искам да се запитам заедно с тебе. С тебе. Питам се. . .

 

За друг монах, отново в Евергетинос-а, се казва, че за него било характерно, че за каквато и услуга да го помолят, той винаги помагал. Каквото и да е. С други думи, ти му казваш:

 

- Искам да ми помогнеш да преместя малко леглото си в стаята, защото не мога сам!

 

- Идвам, отиваме!

 

Друг му казвал:

 

- Искам да ми помогнеш да отидем по тази работа.

 

- Идвам да ти помогна.

 

Друг:

 

- Ела малко в градината! Искам да направя няколко бразди, искам да полея.

 

- Ще дойда – отговарял.

 

Постоянно. Каквото му казвали, той го правел. Дякония, жертва, любов. Това е Християнството. Когато отивам в някой манастир и има народ – защото е дошло някое официално лице – ме трогват  тези, които са близо до официалното лице и го развеждат, говорят му и т.н. Знаеш ли кои обаче ме трогват повече? Тези незабележими монаси, които излизат рано, докато и те като хора искат да видят кой е дошъл, какво е казал, какво е направил. Човешко желание е да видиш например официалния момент, церемонията, когато официалните лица седят там и говорят.  И тези монаси отиват в кухнята, приготвят нещата, слагат кафето. Слагат почерпката, подготвят яденето и никой не ги вижда.  И след това някой друг монах взема подноса и го отнася на официалния гост; този монах, който отрано е започнал жертва на служението, на себепринасянето, на незабележимостта. На незабележимостта, т.е. на Христос!

 

Христос е Незабележимият! Той не се вижда. Той не се чува. Този обаче е истинският ученик на Христос: смиреният; който на дело живее Евангелието. Аз, когато ходя на Света Гора, тъй като съм свещеник, там свещениците ги почитат. . . например има съслужение, отвеждат ме на трапезата близо до игумена, там, където сядат официалните.  Това е другояче. Това е хубаво. Другият обаче? Другият е смирен. Другият е неизвестен.  Не си го видял, ти, който докато беше в храма и прикадяваше с тамян, и прикадяваше с тамян самия себе си и твоя егоизъм и тщеславие, той е в кухнята; и подготвя ястията и се „пече” и реже и чисти и се трепе. Това е Християнството. На дело! На дело – което ние не живеем. Къде е нашата готовност? Къде е готовността да прислужиш на някого? Една госпожа ми каза:

 

- В неделите ходя в специалните детски заведения и помагам. С какво? Ето – грижа се за дечицата, които водят, със специални нужди; да слязат от автомобила и отваряме количките да ги сложим вътре, да ги заведем в храма, да ги причастим и след това да ги сложим отново в автомобила и да ги отведем в тяхната стая.

 

Това отваряне и затваряне на количката; сложи я вътре, събери я, свали детенцето. Да свалиш детенцето не е нещо лесно – то не е някакъв чувал, който изкарваш. Нужно е внимание за краченцата му, как ще го завъртиш, да не докосне главата си в покрива на автомобила. Спокойни движения, с любов.

 

Това е любовта. Това обаче казва Господ. Дадох ви пример. Да вършите и вие това, което Аз върша. „Искаш да бъдеш пръв?” казва Господ, „Трябва да се научиш да бъдеш последен!”.

 

Къде е това? Кой е последен? Кой християнин е последен?. . . Аз не си спомням да съм бил последен. Който иска да  бъде пръв, трябва да бъде последен. Който иска да има власт, трябва да стане  слуга на всички, роб на всички!. . . Слушай какви думи. За да не се озадачим, че говорим алегории. Каква алегория е „роб”? „Дякон (служител)”, и това ли е алегорично? Какво означава алегорично? Лесни са богословските неща, дълбоките. Но там, кой ще отиде? Кои ще отидат там? Някои други? Тоест някои се занимават с висше богословие, а други със смирено служение? Да, но в крайна сметка кои е облажил Господ? Кои е облажил? И тя ми каза, че ходи в специалните заведения и аз се трогнах. Тя ми каза:

 

- Отивам в неделите и помагам и естествено Църквата ми харесва, но не мога да отида в часа, когато искам.  Ще отида малко по-късно.  Няма да мога да обърна внимание на онези неща, които аз искам, защото децата са на първо място, на тях трябва да помогна.

 

Въпреки това нейното сърце се изпълва с любов, благодат и милост от Бога, въпреки че не сварва всичко това, което аз сварвам  „от дълбоко утро”, но живея замръкнал в дълбокото утро на греха и на непоследователността на духовния християнски живот. Така смятам.

 

(следва)

 

превод от гръцки