От себепознание към богопознание
Юни 1, 2014 in Беседи
Автор : монах Моисей Светогорец
Живееем в епоха на трайна екстровертност, свръхконсумация, словоохотливост, лекота и плиткост. Интровертността се смята за болестно състояние, себеконтролът за излишен, себекритиката за ненужна. Себепознанието е оставено като техника на маговете от Изтока. Вътрешното изследване, самонаблюдението, себеукоряването и помненето на смъртта се определят като заблуждаващи явления. Изследването на вътрешния човек обаче ще даде на неговия търсач дълбоко познание на духовната нищета и голота на нашата епоха, в която придобиването на луксозна кола се е превърнало в цел на живота. Така се губи нишката на съществуването. В определени хора дори не съществува подозрение за това търсене.
Днес човек бива тиранизиран от огромен стрес, голяма несигурност и от гонитбата на време и пари. Той не иска да чуе сърцето си, не иска да довери своята тревога на приятеля си. Самота, индивидуализъм и страх властват в мегаполисите. Отсъствието на Бога от живота на човека създава всички тези огромни празноти, всички тези трагични пукнатини, които рано или късно създават горчиви безизходици. Необходимо е човек да намери единствения, истински, троичен Бог, да познае своето непознато аз, да види с по-голяма любов ближния си. Необходимо са малко труд, търпение и настоятелност, любочестие и желание, жертва и смирение. Човек ще намери Бога вътре в себе си. Затова е необходимо самовглъбяване. Божията благодат ще подпомогне нашата смирена лична борба.
Тогава ще се осмисли животът и ще се освети човешката личност. Умът ще слезе в сърцето. Човек няма да се движи емоционално и паралогично, а сърдечно, свърлогично, човешки. Етосът се състои в скромността и смиреността, която не не е израз на безсилие, а драгоценно украшение. В днешната грозна гледка на непрозрачност, разтление, изопачение, плутокрация и насилие е необходимо потапяне вътре в себе си. Не е нужно човек да ходи далеч и да изразходва много.
Той трябва малко да поспре, да се потопи в себе си, да види къде търчи постоянно и къде отива, да познае някога своето забравено аз. Да види, че не винаги виновните са другите, системите и поквареното общество, а до голяма степен съществува и личната отговорност. Познал си себе си? Намерил си Бога! Видял си брата си? Съзрял си Бога - се казва в дивния Патерик. Необходимо е старателно себепознание, което води до сигурно богопознание, както и опитен и разсъдлив духовник, за да имам вярно ръководство. . .
превод от гръцки
