Който обича света е лишен от Божията любов
Юни 11, 2014 in Беседи
Автор : старецът Ефрем Аризонски
Ангел Божий, чедо мое, да те последва и да ти покаже Божия път за твое спасение. Амин, да бъде. Пожелавам ти Бог да ти дари душевно здраве, защото то е дар на осиновяване, който ще получат душите, които изцяло са се отдали на служба на Бога и Неговата любов.
Светът притегля младостта подобно на магнит. Светското има голяма власт над новопостроената душа, която едва – едва е започнала да разбира своето предназначение, целта на живота си и дълга, който я зове.
Приятелството със света (любовта към него) е вражда против Бога; който, прочее иска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иак. 4:4). Бог е приготвил наслаждение във вечността, тъй като Той и душата ни са вечни. Но никакво наслаждение на света не може да се сравни със святото и чисто Божествено наслаждение.
Светски наслаждения се получават с труд и парични разходи. Но след кратковременна наслада идват многообразни скърби и затова би било неправилно да наричаме това нещо наслаждение. Божественото наслаждение няма лоши последици; и духовната наслада долу на земята е начатък на едното вечно редуване на наслаждения и радост в Божието Царство. А изгнилият в наслаждения свят, напротив, ще трябва да бъде подложен на вечно осъждане с древния виновник на покварата – дявола.
Времето на живота ни, чедо мое, ни е дадено като злато, за да може всеки “да купи” своето спасение, и в резултат на “търговията”, която ще извършим, или ще забогатеем, или ще обеднеем. Ако използваме златото на времето за закупуване и увеличаване на духовното богатство, ще стане действително добри търговци (виж: Мат. 13:45,46) и ще чуем блажения глас: Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си ( Мат. 25:23).
След края на живота ни от всекиго от нас ще бъде поискан точен отчет за това как сме изразходили златото на времето, и горко ни ако сме го пропилели за кино, за развлечения, за блудни действия, за суетни фантазии и плътски утехи. Тогава какво оправдание ще може да изрече онемелия ни език или как ще може човек да повдигне очите си и да погледне към Христа, щом Той изброи безбройните си благодеяния, които безграничната Му любов е изразходвала за нас?
Сега, когато имаме време, сега, когато все още не цялото злато е пропиляно и още можем да се разпореждаме с него, да поразмислим мъдро и да отхвърлим разбойническия свят, крадящ го от нас, да го отхвърлим като умряло смърдящо куче, и да побързаме да купим за златото скъпоценни дела, които, бидейки изпитани с огън, ще станат пресветли, достойни дарове за нашия свят Бог и ще украсят светия и Небесния Иерусалим. Да не купуваме слама, тоест дела, заслужаващи мрак и мъчения, тъй като с тях ще слезем във вечния огън на геената, където множество прахосници на Божествени дарове ще жънат това, което са посели! А ти със сълзи сей добри дела и по време на посещението1 ще пожънеш снопи наслаждение на вечния живот!
1) Време на наслаждението или ден на посещението, съгласно тълкуванието на светите отци, е денят на Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос, “когато ще дойде в света да въздаде на всекиму според делата му”.
Източник: “Отечески съвети”, манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
