Две чудеса на Стареца Паисий
Юли 11, 2014 in Беседи
Автор : Архимандрит Ефрем Ватопедски
Искам да ви кажа, че тези светии, които се осветиха в днешно време имат голяма слава и голямо дръзновение пред Бога, а също и твърде много помагат. Преди три месеца се случи следното: Един християнин пътуваше с колата си от областта „Термис” за Солун. По пътя го спря един монах и му каза: „Юнак, ще ме вземеш ли до Солун?” „Разбира се, елате”. Отецът седна до него и му каза: „Коста (без да го познава, го назова по име), появил ти се е рак на белите дробове. Отиди в болницата и ще го предотвратиш.” И веднага изчезна. Човекът беше разтърсен от това, което чу. Веднага се обади по телефона на няколко свои приятели и разказа какво му се бе случило. Донесоха му няколко снимки на монаси, сред които разпозна монахът, който му се яви – това беше Старецът Паисий от Света Гора, починал преди няколко години.
След като изпълни съвета му и отиде в болницата с голямо вълнение и притеснение. Лекарите направиха изследване и му откриха рак на белите дробове в съвсем начален стадий, въпреки че той не усещаше абсолютно нищо.
Виждате ли, тези човеци, които са угодни на Бога се явяват и след смъртта си и потвърждават истинността на Евангелието.
Друга една госпожа беше отишла да се поклони на гроба на отец Паисий в Суроти. Коленичейки, като се покланяше се подхлъзна и се подпря на гроба с ръката си. След като се прибра в хотела забеляза, че на лакътя си има пръст. Зарадва се, защото прие това като благословение от гроба на Стареца Паисий. Събра тази пръст и я сложи в една кутийка, която носеше със себе си. След това си легна и заспа. На сутринта, когато се събуди, с голяма изненада видя, че от пръстта в кутията е изникнал един крин. Кой го беше засадил, кой го беше полял…
В това време на неверие и съмнение Бог ни дава това, за да можем да намерим благодатта. Затова ви моля да се отнесете сериозно по въпроса за спасението на вашите душите. Нашият живот си отива, един сън е. Заминаваме си. Тук сме на гости. Както, когато отидем на лагер. Ще останем там петнадесет дни и ще си тръгнем. Така е и в този живот. Човек ще си замине от този свят. Блажен и триблажен и безкрайно щастлив е онзи човек, който мисли за всичко това, жадува за него и го показва с правилния си живот.
Проповед на архимандрит Ефрем Ватопедски в храм Св. Апостоли в Лондон 4 юли 2006г.
превод от гръцки