В колите на всички има слепи шофьори
Август 15, 2014 in Беседи
Автор : схиархим. Йоаким Пар
продължение от “За да намериш съпруг, първо намери себе си”
Когато след Втората световна война бях дете, нямахме доста неща, които преди ги имаше. Бензинът не стигаше. Когато ти подарят играчка, тя винаги идваше заедно с кутия, заедно с хиляди части и упътване за сглобяване. Опитвахме се да разберем как да сглобим играчката, затова трябваше да прочетем инструкцията. Всеки път, когато свършвахме, в кутията оставаха няколко парченца, които не знаехме за къде са. Казвахме си, че не ни трябват и ги хвърляхме настрани. И играчката винаги се разваляше, защото й бяха нужни и тези части. Но не разбирахме това. Точно така е и с нашия живот. Не можем да изхвърляме “части”, които са абсолютно необходими за живота и след това да си мислим, че всичко ще проработи от само себе си. Не. Господ казва – ако искате да намерите живота, трябва да го загубите. Ако искате да живеете, трябва да умрете. Това са твърде жестоки изисквания. Християнството е радикален начин на живот. Така, както живеем ние, не можем да го разберем, но той наистина е радикален. Господ ни казва – ако дойде твоят враг и ти зашлеви плесница, обърни си другата страна, за да те удари пак. Съвременните хора си казват: “Какво?!! Ти луд ли си?”
Христос казва – ако искате да сте мои ученици, вземете своя кръст и пострадайте. Това не е напразно страдание, а страдание, свързано с нашето израстване. Страданието от това, че трябва да изхвърлим всичко, което не е необходимо. В манастира имаме такъв израз: “Ако не умреш, преди да умреш, ще умреш, когато умреш.”
Може би ще си кажете – какво общо има това с женитбата, дойдох тук да чуя нещо вълнуващо. Една неделя при мен дойде една жена. Тя ми каза: “Отче, омръзнаха ми вашите проповеди. Всяка неделя едно и също – винаги казвате, че трябва да страдаме на кръста, да служим на ближния! Аз съм дошла на църква, за да се почувствам добре. А слушайки вашите проповеди, като се прибера вкъщи, се чувствам жалка.” Аз й отговорих, че е дошла на църква, за да се научи да върши добро, а не за да се чувства добре. Всичко, от което се нуждаем, за да сме човеци в пълнота, за да живеем свободни от собственото си безумие, ни е предоставено от Господ. Но ние сме като непослушни деца. Ще направя така, както аз си искам, по моя си начин… Като че казваме на Господ: “Ти нищо не разбираш, аз ще го направя така, както аз си знам.” Все едно да видите голям човек с четиригодишен син, който се учи да кара велосипед. На колелото има спомагателни колела, но детето не ги иска. “Махни ги – казва, – аз мога да карам и сам!” Бащата маха колелата, момчето сяда и започва да върти педалите. Но бащата отзад държи седалката на велосипеда. Детето се радва и вика: “Видя ли, че мога да карам и без тези колела!” Ама баща му го придържа… Това сме ние. Аз мога без теб, Господи! И без твоите помощни колелца! Господ знае, че сме идиоти и ни придържа отзад и ни пази да не паднем. Не можете да си представите колко ни поддържа Той дори и в нашето безумие.
Кои сме ние? Какво искате вие, какво търсите? Монасите ме питат от какво имам нужда. Аз им отговарям – от спасение. Това е единственото, от което имаме нужда. Ние искаме всичко, а ни е нужно само едно.
Ако карате автомобил и се готвите да поемете на дълъг път, примерно – 4 дни шофиране, ще ви е нужен някой, който да ви помага. Може даже да вземете някого, за когото мислите да се ожените… И в това пътуване този човек ще ви помага да шофирате и да стигнете дотам, където сте планирали. Обаче има един малък проблем – този човек е сляп. Как ще ви помага да карате, като не вижда? Но вие казвате: “Ама аз го обичам! И той ме обича! Няма значение, че е сляп.”
Това сме ние. Един не вижда напред, а друг – настрани. Чудесна комбинация – ще стигнем много далеч… Какво търсим? Това е, от което трябва да започнем.
Много хора смятат, че женитбата е разрешително за прекрасен сексуален живот. Не е. От момента на кръщението до смъртта човек обещава да живее в чистота. Ако ние желаем друг човек заради похотта, това не е любов към него, а любов към себе си. Ние виждаме някого, който ни се струва привлекателен. И го желаем, не защото го обичаме, а заради удоволствието, което може да ни достави. Ако тръгнем от тази позиция, всичко останало ще бъде катастрофа.
Имали ли сте приятел с някаква идиотска привичка, например – всеки път, като кажете нещо, и той го повтаря? Но у нас е нямало достатъчно смелост да сме честни в отношенията си, а и не сме искали да го разстроим. И не сме казвали с години, че този му навик ни дразни. Докато един ден експлодираме и му казваме, че не можем да търпим повече това. А той с почуда ни гледа – какво говориш, аз винаги съм правил така?! Да, аз го мразех от самото начало, но просто никога не го казах… Това са взаимоотношения, които не са основани на честността. Защото сте искали нещо от този човек и сте били готови да претърпите това, което не ви харесва, за да получите онова, което желаете. И тогава, когато не сте получили това, което сте искали, вече не можете да търпите недостатъците му. Именно това се случва, когато някой основава брака си на нещо друго освен на любовта.
При мен има определен брой жени в енорията, които казват:”Когато бях млада и прекрасна, мъжът ми не сваляше ръцете си от мен. А сега даже не ме поглежда – вече съм дебела, имам деца, остарях. Все едно, че вече не съществувам.” Аз им казвам, че това се е случило, защото самите те са се продали като стока. Когато стоката се промени и взаимоотношенията се променят.
Кои сте вие? Какво искате? Това, което казвате, че искате и това, което наистина искате, много рядко са едно и също нещо. Защото не сме честни един с другиго. Ако бяхме честни, бихте ли отишли при някой привлекателен младеж или девойка да им кажете: “Аз не те искам, просто искам твоето тяло, а после въобще не искам да те виждам.” Но знаете, че така няма как да постигнете това, което желаете. За голямо съжаление, много често това е именно така. Аз обичам твоите пари, защото ти ще можеш да се грижиш за мен! Имаме такава поговорка в Америка: Ако се ожениш за някого заради пари, ще си плащаш за всяко пени през целия си останал живот.
Въобще, ако встъпиш в тези отношения по каквато и да било друга причина освен самия брак, ще плащаш за това всеки ден в остатъка от живота си. За какво съществува бракът? Това е големият въпрос. Целта на брака е същата, каквато е целта на живота – спасението на душата. Някои си казват – ще встъпя в брак, тя или той са неправославни, но при нас всичко ще се получи в брака. То е същото като колата със слепия шофьор – няма да стигнеш дотам, докъдето искаш. Човек встъпва в брак с този, който трябва да ни подкрепя и да направи възможно нашето спасение и святост!
Защо някои се стряскат, когато чуят думата святост? Всеки човек е призван да стане свят. Бъдете свети, както и вашият Отец небесен… Именно това е единението с Бога, което трябва да достигнем. Тъй като Бог е свят, ние не можем да имаме единение с Него, ако не сме свети. Именно поради това встъпваме в брак, именно поради това сме извикани към съществуване. Именно поради това днес съществува такава дисхармония в семейния живот. Защото в колите на всички има слепи партньори. Точно ние сме слепците. Ние въобще не знаем за какво сме тук и не можем да реализираме своето призвание.
(следва)
