Грехът, раздразнителността и егоизмът причиняват болестите

Август 27, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : св. Порфирий Кавсокаливит

 

Една девойка-инвалид, която ползвала инвалидна количка, разказала на стареца за трудностите, с които й се налагало да се сблъсква, и го помолила за съвет. Старецът й казал: „Преди всичко се постарай да се предпазиш от излишните притеснения за своето бъдеще. Тези притеснения и страхове се явяват като болест на душата и не са свързани с физическата непълноценност. Здравият човек може да има на сметка повече от милион в някоя банка, но да живее в постоянен страх от бъдещето. Този страх се преодолява с доверие към Божия промисъл и с подвизаване в доброто.”

 

٭٭٭٭٭

 

- Отче, аз често приемам лекарства, а вие, доколкото ми е известно, не пиете даже и кафе.
- А, аз на тебе вече съм ти говорил за това. Когато християнинът с пълно доверие предава себе си на Господа, то Той изпраща мир и покой и в тялото на човека, и в неговата вътрешност. В резултат, вътрешните органи и жлезите започват да функционират нормално и ние се освобождаваме от това, което по-рано ни е безпокоило и отново се намираме здрави.
Грехът, раздразнителността и егоизмът водят ту към прекалена активност, ту към спадане на интензивността на работата на организма, следствие от което се явяват и болестите. Организмът сам знае правилния среден път и се стреми към покой. Ето например, когато имах язва, лекарят ми даде едно лекарство, което се наричаше Zantac. В момента, в който го приех, болката утихна. “Ето – си казах – това не е добре. Значи това лекарство някъде в друго място нанася вреда на организма.” И повече не го приемах, предпочитайки да търпя болката.

 

٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭

 

Що се касае до самия него, старецът се молел само за спасение на своята душа и за нищо повече. Даже и когато бил тежко болен, когато многочислените, неизлечими, мъчителни болести с години изнуряващи неговото тяло, поставяха стареца на тънката граница между живота и смъртта, даже и тогава той не отстъпваше от своето правило. Той никога не се молеше на Бога за изцеление на своите собствени болести. Защото, както сам отец Порфирий казваше, болестта – това е Божие посещение. И горко на този човек, когото Бог не посещава. Той понастоящем е загубен за Бога. Здравият и богатият се намират далеко от вратите на рая. Както богатия, така и здравия в равна степен ги застрашава опасността така и да не влязат вътре – да останат вън от брачния чертог (Мат. 25).
Но това, което старецът никога не правеше за себе си, той просеше и чакаше от нас, неговите духовни чада.
– Молете се за мен – казваше той – защото аз съм много грешен и сам бидейки обременен от толкова болести, не съм в сила да понеса цялото бреме на всичкото беззаконие. Молете Бога да ме поддържа и да се погрижи за мен.
Веднъж заварих стареца тежко болен. Той нямаше сили не само да ме поздрави, но даже и да си изтрие потта, избликнала от силната болка на челото му. Аз бях принуден да му кажа:
– Вие, отче, сте извършил толкова голямо множество чудеса. Доколкото ми е известно, Вие сте изцелявал неизлечимо болни, даже болни от рак. В края на краищата Вие имате такова дръзновение пред Бога, каквото  не знам има ли го в някой друг на земята. Защо вие, с вашето дръзновение, не измолите Бога да ви избави от толкова болести?
- Това, дете мое, няма да направя никога!
- Но защо? Вие не молите Бога за нищо лошо?
- Защото аз не искам да принуждавам Бога!
Този негов отговор ме порази, обезоръжи и ме застави за замълча. В тези тежки часове аз оставах близо до стареца и го наблюдавах как се бори с болестта – мълчаливо и с пълно спокойствие.
Трябва да се отбележи, че по време на това тежко изпитание, не чух от неговата уста нито една дума на недоволство, негодувание и оплакване. Той не говореше за своите болести, не изразяваше ни най-малка досада за това тежко изпитание, което му беше допуснато от Богочовека Иисус. Напротив, безчислени пъти съм чувал как старецът произнасяше двете свои любими думи: „Иисусе мой! Иисусе мой! Иисусе мой!”
Любовта към стареца, скръбта и болката разкъсваха моето сърце. В тези тежки часове на всички ни беше повече от очевидно, че старецът умолява Господа да не го избавя от болките и болестите, но да го укрепи и да му даде сили да ги понесе. И това му се отдаде. Трябва да се отбележи, че винаги в подобни ситуации старецът постъпваше точно така, както и този път. Неговата молитва за помощ винаги беше чувана. Въобще трябва да се каже, че средството за решение на всички проблеми на стареца беше молитвата. Дългата, прилежна молитва, която завеща и на нас, неговите духовни чада.
٭٭٭٭٭

 

- Къде Ви боли, отче?
- Навсякъде.
- Какво да направя, отче, че да имам радост в живота.
- Чети Свещеното писание, ходи на църква, имай духовник, причастявай се със Светите Тайни – с една дума, бъди добра християнка. Тогава ще намериш тази радост, която търсиш. Ти виждаш, че сега съм болен, но съм щастлив. Така и ти, когато малко се приближиш към Христос, ще намериш радостта в своя живот.

 

٭٭٭٭٭
Една наша добра позната, много благочестива жена, сериозно заболяла. Когато й казали, че е необходимо да се направи операция, тя помолила свещениците и монасите, които познавала, да се молят за нея. Когато ние помолихме стареца и той да се помоли за болящата, той каза: „О, колко молитви за нейното изцеление, както виждам, възлизат към Бога!” По молитвите на Църквата, операцията минала успешно и тази жена оздравяла.
٭٭٭٭٭

 

По време на беседа със свои духовни чада, старецът казал:
– Лекарството против рака е много просто. Лекарите го ползват ежедневно, то постоянно им е под ръка, както това ми е известно по Божията благодат. Но Бог не им открива това средство, защото в последно време, в резултат на раковите болести, се е напълнил раят!
٭٭٭٭٭

 

Когато старецът, след поредната болест, започна да възстановява своите сили и да приема посетители, аз отидох при него. Думите, казани от отец Порфирий с тих и слаб глас, ме изумиха: „Когато бях млад, каза той, се молех на Бога за това, ако той допусне да заболея, то тази болест да бъде рак. Знаеш ли, ракът – това е най-хубавата от всички болести. Другите заболявания не ги приемаш на сериозно, надяваш се, че скоро ще се поправиш и затова обикновено вътрешно с нищо не се променяш. Обаче, когато узнаеш, че имаш рак, тогава си казваш: „Това е всичко. Това е краят. Не трябва да се залъгвам. Сега вече си заминавам.” Хората не могат да ти помогнат, ти сам стоиш пред Бога. Единствената ти надежда е в Него. Ти се хващаш за тази надежда и се спасяваш. След моята неуспешна операция на окото и след приемането на огромни дози кортизон, аз усетих главата си сякаш че се взривява. Мислех, че черепът ми се е раздробил на малки части. Болката беше страшна. Помислих си, че Бог е чул старата ми молитва, и че това е рак. Но, уви… Знаеш ли, аз бях прекратил тази молитва, след като разказах за нея на един епископ и той ме упрекна, казвайки, че зад тази молитва се крие егоизъм. Но болката беше много силна. Това беше прекрасно.”
Разказът на отец Порфирий ме хвърли в благоговеен ужас, особено последните му думи: „Болката беше много силна. Това беше прекрасно.” Колко често не ми достигаха сили да следвам стареца.

 

٭٭٭٭٭

 

Един човек попитал стареца от какво в него, както показвали микробиологичните изследвания на кръвта, има висок холестерин. Отец Порфирий отвърнал: „От притесненията и от храната.”

 

٭٭٭٭٭

 

Един мъж, при когото нервите не били наред, попитал за това стареца и той отвърнал: „Причината за твоето състояние търси в твоята душа. Как се чувства тя?”

 

٭٭٭٭٭

 

Един посетител казал на стареца:
– Отче, през последните години, когато започнах повече да се моля и да прибягвам към Тайнствата на Църквата, почти се освободих от своя комплекс на неувереност в утрешния ден.
– Така трябва да бъде – отвърнал отец Порфирий – Божията благодат те е помилвала.
٭٭٭٭٭

 

Една вечер старецът беседвал на улицата с група посетители. Разговорът бил за замърсяването на околната среда. Обръщайки се към жените, отец Порфирий казал:
– Вие, домакините, за да не се разболеете, миете плодовете и зеленчуците, а някои даже ги измиват и със сапун. Така ли е?
– Да, разбира се – отвърнали посетителките.
– Но вие не знаете това, че злото се съдържа вътре – завършил своята беседа старецът.

 

Из “Цветослов советов”